О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 743

гр.София, 01.12.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 2407/ 2020 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю. Д. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2328 от 21.04.2020 г. по гр. д.№ 8625/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 62153/ 2018 г. и по този начин „Ч. Б“ АД, [населено място], е осъдено да заплати на касатора на основание чл.200 ал.1 КТ 10 000 лв – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 23.12.2017 г. със законната лихва върху тази сума от посочената дата и е разпределена отговорността за разноските по делото, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 10 000 лв до пълния предявен размер от 30 000 лв. Решението е постановено при участието на трето лице–помагач на страната на „Ч. Б“ АД - „Ей Ай Д. Ю С.А. (клон България)“ КТЧ, [населено място].

Въззивното решение не е обжалвано от ответника по делото, не съществува вероятност да е нищожно и поради това е влязло в сила в частта, в която искът е уважен.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК (инкорпорирано в самата касационна жалба) жалбоподателят твърди, че в противоречие с практиката на Върховния съд (ППВС № 4/1968 г.) в обжалваното решение е разрешен правния въпрос „За приложението на чл.52 ЗЗД“.

Ответната страна „Ч. Б” АД оспорва...