Производството е по чл. 248 ГПК.

По делото е постановено определение № 743/ 01.12.2020 г., в сила от датата на постановяването му, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2328 от 21.04.2020 г. по гр. д.№ 8625/ 2019 г., а касаторът Ю. Д. Д. е осъден да заплати на „Ч. Б” АД, 1 716 лв (хиляда седемстотин и шестнадесет лева) разноски по касационното производство.

Ю. Д. е поискал изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че след като делото е гледано в закрито заседание и процесуалният представител на ответника не е изготвил по него книжа, то не се дължи адвокатско възнаграждение. Счита, че такова не се дължи и поради липса на доказателства за плащане на адвоката на ответника. Евентуално заявява, че ако е представен отговор срещу касационната му жалба, то възнаграждението за изготвянето му е прекомерно и следва да бъде намалено до размер 600 лв. Поддържа, че прави възражението за прекомерност едва с молбата за изменение на решението, тъй като не му е връчен препис от отговор срещу жалбата и доказателства за извършени разноски.

Ответникът „Ч. Б” АД оспорва искането. Според него възражението по чл. 78 ал. 5 ГПК е направено несвоевременно и не може да бъде разгледано, щом не е заявено до момента на постановяване на съдебния акт. Евентуално излага съображения, че възнаграждението се дължи, тъй като е изготвен мотивиран отговор срещу касационната жалба и са представени доказателства за плащането му. Моли молбата за изменение на определението от 01.12.2020 г. в частта за разноските да бъде отхвърлена.

Съдът намира молбата за допустима, а разгледана по същество – за частично основателна.

Неоснователно ответната по тази молба страна поддържа, че искането за присъждане на разноските в по-нисък размер е направено несвоевременно. Съгласно установената практика, възражението по чл. 78 ал. 5 ГПК се преклудира с приключване на устните състезания само когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, преди приключването му. Обаче за възражението за прекомерност сроковете посочени в чл. 80 ГПК не се прилагат, когато страната поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него, включително в производството по чл. 288 ГПК (определение № 36/ 26.01.2015 г. по ч. гр. д.№ 5936/ 2014 г., І г. о.). Процесуалният закон не предвижда задължение за съда да връчи препис от отговора срещу касационната жалба и приложенията към него на ответната по жалбата страна, нито я задължава сама да следи за наличието на такива, затова тази страна може да заяви надлежно възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК едновременно с искането за изменение на постановения при тези условия съдебен акт в частта за разноските.

Неоснователно обаче е и твърдението на молителя, че разноски не се дължат поради липса на доказателства за свършена работа по делото от процесуалния представител на ответника и за платено адвокатско възнаграждение. Като процесуален представител на ответника „Ч. Б” АД адвокат П. Г. е изготвил отговор срещу касационната жалба на Ю. Д. (вх.№ 80014/ 06.08.2020 г. по описа на Софийски градски съд, л. 6 от касационното дело) и е поискал присъждане на разноски. Към отговора са приложени пълномощно, с което ответникът „Ч. Б” АД упълномощава адвокат Г. да го представлява пред Върховния касационен съд, както и доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер 1 716 лв. Тези разноски се дължат на ответника, щом касационното обжалване не е допуснато, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.Отелно е обаче възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Делото не се отличава с никаква фактическа сложност, тъй като въззивното решение е влязло в сила в частта, в която предявения иск е уважен до размер 10 000 лв. Също така делото е без правна сложност, тъй като единственият правен въпрос, поставен в касационната жалба, е справедлив ли е определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, търпени от ищеца. Не е била необходима и правна защита срещу искането за допускане на касационното обжалване, защото в изложението на жалбоподателя по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не са формулирани никакви правни въпроси. Затова ответната по касационната жалба страна не е имала основание да уговори възнаграждение по-голямо от предвиденото (при обжалваем интерес от 20 000 лв) в чл. 9 ал. 3 вр. чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 847, 50 лв. В рамките на този минимум следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски по касационното производство.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 743/ 01.12.2020 г. по гр. д.№ 2407/ 2020 г. на Върховния касационен съд, ІV-то гражданско отделение, в частта за разноските, като ОСЪЖДА Ю. Д. Д. да заплати на „Ч. Б” АД вместо сумата 1 716 лв сумата 847, 50 лв (осемстотин четиридесет и седем лева, петдесет стотинки) разноски по касационното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ю. Д. Д. в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: