О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 430

София, 29.01.2026 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М. ЧЛЕНОВЕ: В. М. EМ. Д.

като разгледа докладваното от съдия К. М. ч. гр. д. № 98 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 144860 от 02.12.2025 г. на П. Т. П. и С. П. С., чрез пълномощника им адвокат И. М., против определение № 22543 от 13.11.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 11077 по описа за 2025 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение от 05.08.2025 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд за отказ на отбелязване на съдебно решение от 20.02.2023 г., постановено по гр. д. № 58007 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, с което е уважен иска на жалбоподателите против Ф. С. Ф., С. А. и К. К. К. по чл. 108 ЗС, вр. с. чл. 537, ал. 2 ГПК.

Оплакванията са за неправилност на обжалвания съдебен акт, чиято отмяна се иска. Приложено е отделно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Касационният съдебен състав констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от легитимирани лица с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, но следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:

Определение от 05.08.2025 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд е постановено по заявление вх. № 66377/05.08.2025 г. с искане за отбелязване на въззивно решение № 168 от 10.01.2025 г. по в. гр. д. № 6482 по описа за 2023 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 28.05.2025 г. и на решение по гр. д. № 58007 по описа за 2020 г. по описа на Софийски районен съд. Отказът на съдията по вписванията, който е потвърден с обжалваното определение, е мотивиран с липсата на означение, върху подлежащото на отбелязване решение на Софийски районен съд, че същото е влязло в законна сила. Тези аргументи са възприети и от въззивния Софийски градски съд.

Макар да е налице основание за допускане на касационното обжалване и определението на Софийски градски съд и потвърдения с него акт на съдията по вписванията да са неправилни (след като първоинстанционното решение е било обжалвано, то влиза в сила заедно с потвърждаващото го въззивно решение, което ясно следва от нормата на чл. 296 ГПК, поради което заверката за влизане в сила на въззивното решение, удостоверява и влизане в сила на потвърденото с него първоинстанционно решение), то в частната касационна жалба се съдържа признание, че с цел да не пропуснат 6-месечния срок по чл. 115 ЗС, са подали нова молба до Софийски районен съд и приложени към нея заверени преписи от първоинстанционното решение с отбелязване, че е влязло в сила и на 28.11.2025 г. и решението е било отбелязано в Службата по вписванията.

Обжалването на актове, издадени в охранително производство, е въззивно. Ако приеме за основателна жалбата срещу отказа на съдията по вписванията да отбележи влязло в законна сила съдебно решение по реда на чл. 569, т. 5 ГПК, съдът е длъжен да разпореди на съдията по вписванията да извърши отбелязването, тъй като целта на обжалването е да се удовлетвори искането на заявителя, като се окаже необходимото съдействие за вписване/отбелязване или заличаване на акта. Законът не предвижда възможност по реда на обжалването на отказ на съдията по вписванията само да се констатира незаконосъобразност на отказа и същият да се отмени, без да се разпореди извършване на вписването. Искането в този смисъл на частните жалбоподатели е неоснователно. Отбелязването на решението има само оповестително действие, което вече е постигнато с извършеното в хода на обжалването. С удовлетворяване на искането за вписване, респ. отбелязване или заличаване целта на охранителното производство е постигната, а обжалването на отказа е безпредметно и лишено от правен интерес.

При тези данни по делото настоящият състав на Върховния касационен съд, намира, че с извършеното отбелязване на съдебно решение от 20.02.2023 г., постановено по гр. д. № 58007/2022 г. на Софийски районен съд целта на охранителното производство, образувано по заявлението на жалбоподателите за отбелязване, е постигната, а това води до липса на предмет на подадената от тях частна касационна жалба. Ето защо същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея касационно производство следва да бъде прекратено.

С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 144860 от 02.12.2025 г. от П. Т. П. и С. П. С., подадена чрез пълномощника им адвокат И. М., против определение № 22543 от 13.11.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 11077 по описа за 2025 г. на Софийски градски съд и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 98 по описа за 2026 г. на Върховния касационен съд, ІІ г. о.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Р. Б. в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: