Р Е Ш Е Н И Е

№ 99

гр. София,30 ноември 2020 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, І НО, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА

РУМЕН ПЕТРОВ

при секретаря……...….М. П….......……и в присъствието на прокурора….....…......Кирил ИВАНОВ.......….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 359 по описа за 2020 г.

Производството е образувано по касационна жалба на адв. Р. П. – защитник на подсъдимия Х. И. П. срещу въззивно решение № 26 от 24.02.2020г., постановено по внохд № 652/19г. на Пловдивски апелативен съд.

В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществено нарушение на процесуални правила се изтъква липсата на анализ на доказателствата в тяхната съвкупност, което е довело до неправилен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.116 от НК. Твърди се, че в нарушение на закона съдът е приел наличието на пряк умисъл при наличието на единствен удар, годен да причини съставомерните последици и неправилно е ценил последващите действия на подсъдимия в подкрепа на извода, че той е действал с пряк умисъл за осъществяване на престъплението. Заявеното вербално намерение на П. да убие сина си, според защитника било с цел единствено да преустанови агресивното му поведение. Твърди се, че в мотивите на апелативния съд не били обсъдени в достатъчна степен възраженията на защитата относно хипотезите на чл.124; чл.12, ал.1 и чл.12, ал.3 от НК, като не им бил даден отговор. Оплакването за явна несправедливост на наказанието се релевира единствено в случай, че бъде приета правна квалификация на деянието по чл. 124 от НК. Решението се оспорва и в гражданската част,...