Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Д.С, осъществяващ търговска дейност като ЕТ „Дисон – Д.С“, ЕИК 112036425 със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Дунав“ № 4 /съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.С.Р“ № 133, ет. 1/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Д.Б, против частта от решение № 2783/31.12.2018 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1887/2018 г., с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 131401104/07.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 1148/17.11.2014 г., както и по касационната му жалба и касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП – Пловдив против решение № 732/29.03.2019 г. на същия съд за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение № 2783/31.12.2018 г.

В касационната жалба на Д.С против частта от решение № 2783/31.12.2018 г. на Административен съд - Пловдив по адм. д. № 1887/2018 г. се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Те основно се свеждат до следното:

- Несъобразяване на решението с разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК по отношение задълженията за ДДС за периода м. януари – м. ноември 2008 г.;

- Неправилност на приетото от съда, че ревизиращият екип е доказал обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК;

- Неправилно включване в данъчната основа за облагане с ДДС на фактурите, издадени от 19 доставчици, които не носят подпис на жалбоподателя или на работещи в предприятието му лица, както и на...