О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 92

София, 18.02.2022 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 862 по описа за 2019 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена А. С. А., чрез адв. М. П., против въззивно решение № III-128/12.11.2018 г., постановено по гр. д.№1261/2018 г. от Бургаския окръжен съд, III-ти въззивен състав.

Диспозитивът на въззивния съдебен акт е непрецизен, поради което касационната инстанция следва да изясни как се е произнесъл окръжния съд, от там какъв е предметът на касационното обжалване и допустимо ли е то.

А. А. е предявил против Военно формирование 32890-Бургас към Министерството на отбраната на РБ иск за сумата в размер на 15 052,51 лв. – възнаграждение за положен в условията на удължено служебно време труд, състоящ се във фактически отработено служебно време над установената месечна продължителност на служебното време за периода 01.11.2003-30.10.2015 г., вследствие на неизползвани почивки, полагащи се след изпълнявано дежурство по график, сумата от 13 088,81 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.01.20004 г. – 08.02.2016 г., както и след тази дата до окончателното издължаване в размер на законната лихва, на осн. чл. 86 ЗЗД.

В условията на евентуалност предявил иск за сумата от 25 491,64 лв., представляваща стойността на неизплатеното обезщетение, дължимо поради прекратяването на правоотношението за отработено и некомпенсирано с почивки удължено работно време над нормативно определеното служебно време за периода 01.11.2003 г. – 30.10.2015 г., както и 699,22 в. обезщетение за забава върху главницата за периода 31.10.2015 г. – 08.02.2016 г., както и след тази дата до окончателното издължаване, в размер на законната лихва.

Първостепенният съд уважил първия от евентуално предявените искове, като осъдил ответника да заплати на ищеца 15 052,51 лв. главница. Обезщетението по чл. 86 ЗЗД, натрупано за времето до подаване на исковата молба, определил на 460,64 лв., като присъдил тази сума, както и обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване. Отхвърлил претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за времето до подаване на исковата молба за сумата над 460,64 лв. Присъдил разноски на страните по правилата на чл. 87,а л. 1 и ал. 3 ГПК. Не е разгледал евентуално предявените искове.

Въззивният съд отменил първостепенното решение в частта, с която главният иск е уважен за разликата над 947,34 лв. до 15 050,51 лв. и отхвърлил иска за разликата, отменил първоинстанционното решение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 228,40 лв. до 460,64 лв., като отхвърлил иска за разликата. Изменил решенето в частта за съдебноделоводните разноски.

Въззивният съд разгледал евентуалния иск в пълния му размер, ведно с акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и ги отхвърлил.

Потвърдил решението на районния съд „в останалата обжалвана част“.

Въззивна жалба е подадена само от ответника. Ищецът не е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която искът му по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е частично отхвърлен – за разликата над 460,64 лв. до пълния предявен размер от 13 088,81 лв. – натрупана лихва върху главницата за периода 01.01.20004 г. – 08.02.2016 г. Следователно, в указаната част първоинстнационното решение е влязло в сила.

Касационна жалба е подадена от ищеца А. С. А., като тя е недопустима поради липса на правен интерес, в частта срещу въззивното решение, с което искът му е уважен за сумата от 947,43 лв. – главница и 228,40 лв. натрупана лихва до датата на подаване на исковата молба, както и след това до окончателното издължаване на главницата в размер на законната лихва.

В тази част касационната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено.

Касационната жалба е допустима в останалата част - срещу въззивното решение, с което са отхвърлени: главният иск за разликата над 947,34 лв. до 15 050,51 лв., акцесорният му иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 228,40 лв. до 460,64 лв. – натрупано мораторно обезщетение за периода 31.10.2015 г. -07.02.2016 г., както и след датата на подаване на исковата молба – 08.02.2016 г. до окончателното издължаване на главницата; евентуалният иск в размер на 25 491,64 лв., акцесорният му по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за времето 31.10.205 г. – 08.02.2016 г. и след посочената дата до окончателното издължаване на главницата, както и в частта относно съдебноделоводните разноски.

Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно, като релевантните оплаквания са тези за противоречие с материалния закон – счита, че разпоредбата на чл. 136а, ал. 4, изр. 2 КТ е неприложима, относимата материалноправна норма е чл. 152, ал. 4ПКВС (отм.); нарушен е чл. 120 ЗЗД – давността не се прилага служебно.

Насрещната страна чрез старши юрисконсулт А. С. е подала отговор на касационната жалба, в която по същество се излагат само съображения за нейната неоснователност, вкл., че въззивният съд се съобразил с дадени му „задължителни указания с решение № 197/2015 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК“. Следва да се посочи, че настоящата касация е първа по реда, съответно, че въззивното решение не е постановено по реда на чл. 294 ГПК.

Касационното производство е спряно до постановяване на тълкувателно решение по ТД № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение е обявено и касационното производство следва да бъде възобновено.

В изложението към касационната жалба касаторът е преповторил част от касационните си оплаквания, има множество въпроси, но не всички те са такива по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК. Относимите към постановеното от въззивния съд решене, обобщени и преформулирани от настоящата инстанция, въпроси са: как се обезщетява положения труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства от военнослужещия/ т. е. работа при нормална продължителност на служебното време, което е надхвърлено с удължаването му/, който не е компенсиран с почивка; от кой момент възниква вземането и откога започва да тече за него погасителната давност.

Въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с разясненията, дадени в тълкувателното решение, поради което касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 862/2019 г. на ІV ГО на ВКС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА касационна жалба, подадена А. С. А., чрез адв. М. П., против въззивно решение № III-128/12.11.2018 г., постановено по гр. д.№1261/2018 г. от Бургаския окръжен съд, III-ти въззивен състав, само в частта, с която Военно формирование 32890-Бургас към Министерството на отбраната на РБ е осъдено да заплати на А. С. А. сумата в размер на 947,43 лв. – главница и 228,40 лв. натрупана лихва до датата на подаване на исковата молба, както и след това до окончателното издължаване на главницата в размер на законната лихва, като ПРЕКРАТЯВА в тази част касационното производство.

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № III-128/12.11.2018 г., постановено по гр. д.№1261/2018 г. от Бургаския окръжен съд, III-ти въззивен състав в частта, с която са отхвърлени: главният иск за разликата над 947,34 лв. до 15 050,51 лв., акцесорният му иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 228,40 лв. до 460,64 лв. – натрупано мораторно обезщетение за периода 31.10.2015 г. -07.02.2016 г., както и след датата на подаване на исковата молба – 08.02.2016 г. до окончателното издължаване на главницата; евентуалният иск в размер на 25 491,64 лв., акцесорният му по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за времето 31.10.205 г. – 08.02.2016 г. и след посочената дата до окончателното издължаване на главницата, както и в частта относно съдебноделоводните разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба само в частта, с която частично е върната касационната жалба и частично е прекратено касационното производство, в едноседмичен срок от съобщението до страните, пред друг тричленен състав на ВКС.

КАСАТОРЪТ не дължи държавна такса по делото, предвид характера му.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: