Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Б”ЕАД е спазен преклузивния срок по чл.129, ал.1 ДОПК за подаване на искане за прихващане или възстановяване, но вземането на дружеството е погасено по давност към момента на подаването му. Съдът е приел, че искането за възстановяване на надвнесен данък представлява искане за реализиране на частно вземане, за което е приложим института на общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Разпоредбата на чл.114 от ЗЗД урежда, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая за недължимо внесеният данък при източника по чл.195 от ЗКПО, давността е започнала да тече от момента на внасяне на данъка т. е давността на внесения на 27.03.2012г. данък от „БЖК“ ЕАД за 2011г. е започнала да тече на тази дата и изтича на 27.03.2017г., следователно частното вземане на дружеството за 2011г. е погасено по давност към момента на подаване на искането за възстановяване – 22.12.2017г. Решението е правилно.

Фактическата обстановка по делото е изяснена и е безспорна. В случая не се спори, че дружеството е внесло данък при източника по чл.195 от ЗКПО за времето от 1.10.2011г. до 31.12.2011г. в размер на 29 464,58 лв., както и че същия е недължимо внесен. Спорът е правен и се отнася до приложимия закон по отношение на погасителната давност на вземането на жалбоподателя за възстановяване на надвнесен данък.

Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК публични са държавните и общински вземания за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета. Разпоредбата на чл.171,...