О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2894

София, 05.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като разгледа докладваното от съдия А. Ц. гражданско дело № 707 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца С. Т. срещу решение №172/07.11.24г., постановено по в. гр. д. 214/24г. на Варненски апелативен съд, с което е отхвърлен искът му по чл. 2б ЗОДОВ, предявен срещу Бургаски АС, заради наличието на несправедлив процес по в. гр. д. 149/18г. на БАС. В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

Още преди настоящото производство по чл.2б ЗОДОВ, ищецът бил предявил иск по чл.4, пар.3 ДЕС срещу ПРБ за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 500000лв., по причина, че ПРБ многократно отказала да възобнови нохд 247/93г. на Бургаски РС, по което наказателно дело бил признат за виновен с влязла в сила присъда за престъплението „клевета“ спрямо висши магистрати. Отказът на прокурора за искане за възобновяване бил регламентиран в чл. 422, ал.1, т.3 НПК, която норма противоречала на ПЕС и на ЕКПЧ, според ищеца..

Бургаски апелативен съд по това дело по чл.4, пар.3 ДЕЗ с решение №44/31.07.18г., постановено по в. гр. д. 149/18г. е приел искът за неоснователен, тъй като в чл.4, пар.2 от Протокол 7 от ЕКПЧ е предвидена възможност за възобновяване на производството при нови или новооткрити доказателства или съществен порок на процеса, които са повлияли на неговия изход. Според въззивния съд нормата на чл. 422 НПК не противоречала на ЕКПЧ или ХОПЕС, тъй като съдържа същите хипотези за възобновяване на дело, освен това съгласно чл. 420, ал.2 НПК ищецът можел сам да поиска възобновяване на процеса.

Решението на БАС не било допуснато до касационно обжалване с определение № 60487/ 14.06.21г., постановено по к. гр. д. 4788/18г. на ВКС.

В настоящото производство по чл. 2б ЗОДОВ ищецът е предявил иск срещу Бургаския апелативен съд, който преди това е гледал делото му по чл.4, пар.3 ДЕС, тъй като по в. гр. д. 149/18г. на БАС било нарушено правото му на справедлив процес, защото по първоинстанционното гр. д. 426/17г. на СлОС били приложени нохд 247/93г. на РС - Бургас, сл. д.1029/93г. на РП - Сливен, внохд 97/95г. на ОС - Бургас, нохд 700/93г. на ВКС и ндд 1/89на ВСНРБ, но с разпореждане на съдията - докладчик били изпратени обратно на ОП - Бургас и така Бургаският апелативен съд бил разгледал в. гр. д. 149/18г. без доказателства. Така било нарушено правото му на справедлив процес. Ищецът е поискал 350000лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на справедлив процес.

С решение №19/07.02.24г., постановено по гр. д. 342/23г., Ямболски ОС е отхвърлил иска по чл. 2б ЗОДОВ като е приел, че решението на БАС по чл.4, пар.3 ДЕС не било постановено при непълнота на доказателствата. Съдът е приел, че исканията на ищеца за възобновяване на наказателното дело и отказите на прокурора не са били приложени към върнатото наказателно дело, а са били приложени като доказателства по гражданското дело, както са били приложени към гражданското дело и препис от влязлата в сила присъда и въззивно решение за потвърждаването й. Останалите доказателства, приложени към нохд 247/93г. били без значение за производството и неотносими, така че връщането на делото на ОП - Бургас не е нарушило процесуалните права на ищеца.

С решение №172/07.11.24г., постановено по в. гр. д. 214/24г. на Варненски апелативен съд, е потвърдено решението на ЯОС със същите мотиви, като отново е прието, че решението на БАС по чл.4, пар.3 ДЕС не е постановено при непълнота на доказателствата.

В касационната жалба, по която е образувано настоящото дело, се оспорват изводите на въззивния Варненски АС и се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК В изложението се поставят следните въпроси: Нарушено ли е правото на ищеца на обосновано и аргументирано съдебно решение? Нарушен ли е принципа на състезателното начало? Правилно ли е приел въззивния съд, че принципът на състезателното начало не е нарушен?

ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК. Не е поставен въпрос по тълкуване на правна норма, а са поставени въпроси по правилността на въззивното решение. Въпросите по правилността на въззивното решение са извън приложното поле на производството по чл. 288 ГПК, тъй като те са предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК. Освен това, в производството по чл.4, пар.3 ДЕС не е имало спор между страните относно фактическата обстановка. Тя е била категорично установена, а именно, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда и че е получил многократни откази от Прокуратурата за възобновяване на наказателното производство по нохд 247/93г. на РС - Бургас. Така че връщането на наказателното дело заедно с приложенията на ОП - Бургас не е нарушило процесуалните права на ищеца да иска събирането на доказателства за твърдените от него факти в производството по чл.4, пар.3 ДЕС. Твърдените от ищеца факти в това производство са били категорично установени и по тях няма спор между страните. Така че няма нарушение на правото на справедлив процес, поради непълнота на доказателствата в производството по чл.4, пар.3 ДЕС. Спорът между страните в производството по чл.4, пар.3 ДЕС е бил правен, а именно дали нормите на чл. 420 и чл. 422 НПК (норми относно хипотезите, при които е допустимо, както и по чие искане е допустимо възобновяване на наказателно производство) са в противоречие с норма на ПЕС, и съдилищата са приели, че нормите от НПК не противоречат нито на ПЕС нито на ЕКПЧ.

В обобщение, в настоящия случай по чл. 2б ЗОДОВ, доколкото ищецът претендира нарушение на правото на справедлив процес в производството по чл. 4, пар.3 ДЕС, поради непълнота на доказателствата, поради процесуално нарушение на съда, но се установява, че в това производство спор между страните относно фактите не е съществувал и съдът е приел за категорично доказани фактите, твърдени от ищеца, то следва че съдът не се е произнесъл при непълнота на доказателствата, съответно правото на справедлив процес на ищеца не е било нарушено.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №172/07.11.24г., постановено по в. гр. д. 214/24г. на Варненски апелативен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: