Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., против решение № 320 от 13.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3710 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-233/ 16.11.2018 г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив и преписката е изпратена на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив за издаване на нов акт по заявление вх. № 151-00-5608 от 30.07.2018 г. съобразно даденото в мотивите на съдебното решение тълкуване и прилагане на закона.

Изложените съображения за съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата Е.Д от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмен отговор.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 2153-15-233 от 16.11.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П., потвърждаващо разпореждане № 151-00-5608-3 от 08.10.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Е.Д от [населено място] е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, с мотиви, че не са били...