Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"София при ЦУ на НАП срещу решение № 2365/05.04.2019 г. постановено по адм. дело № 8945 по описа на Административен съд София - град по описа за 2018г., с което по жалба на „П. стил“ ЕООД гр. С. е отменен ревизионен акт /РА/ №Р-22002217006804-091-001/24.04.2018г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната и потвърдена част с решение №1063/23.07.2018г. на директор дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа и развива твърдения за наличие на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Счита, че дерегистрацията на доставчика по ЗДДС означава, че записаният ДДС на отделен ред в издадените от него фактури няма качеството на данък, поради което е налице хипотезата на неправомерно начислен ДДС по смисъла на чл.70,ал.5 ЗДДС, което е основание за отказ от право на приспадане на данъчен кредит за получателя по фактурите. Иска се постановеното решение да бъде отменено изцяло, включително и в частта за разноските, като вместо него се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция.

Ответникът – "П. стил“ ЕООД, чрез процесуалния представител на управителя адв. М.А, в писмено становище по касационната жалба и становище в съдебно заседание по съществото на спора, поддържа твърдения за неоснователност на касационната жалба.Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл....