О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1731

гр. София, 04.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 995 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на К. А. Р. и Д. Ц. Й. срещу решение № 360 от 21.03.2023 г. по в. гр. д. № 3310/2022 г. на Пловдивски окръжен съд.

Касационната жалбоподателка К. Р. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 260474 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 8414/2020 г. на Пловдивски районен съд в частта, с която е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че дължи на „Банка ДСК“ АД главница по договор за кредит от 28.11.2017 г. за разликата над 5 891, 08 лв. до 6465, 28 лв., заедно със законната лихва, считано от 07.06.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата, и 3, 60 лв. законна лихва за периода от 05.06.2019 г. до 06.06.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 3170/2019 г. на Пазарджишки районен съд. Поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че фактическата обстановка правилно е установена от въззивния съд, но съдът неправилно е приел, че договорът за потребителски кредит, източник на спорното вземане, не е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а ЗПК. Мотивира становище, че след преустановяване употребата...