Р Е Ш Е Н И Е
№ .13
гр.София, 11 февруари 2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА
МАРИЯ МИТЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 1070 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. Р. срещу решение № 103 от 09.11.2021 г. на състав на Пловдивския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 344/2021 г.
В жалбата се съдържат възражения и критики по отношение на качеството на процесуалната дейност на първостепенния съд по постановяване и мотивиране на присъдата, с която Р. е признат за виновен и е осъден. Заявено е несъгласие с оценката, която този съд е дал на доказателствата. Според защитника в началото на досъдебното производство подсъдимият е отказал да сключи споразумение, като от този факт следва, че той не е извършил вменените му престъпления, както и че има психични отклонения. Изтъква, че пред въззивната инстанция е направил искане за назначаване на „нова“ съдебно-психиатрична и психологична експертиза за установяване на вменяемостта на Р. по времето на инкриминираните събития, но то е било отхвърлено. Изразява мнение, че въззивното решение е постановено в явно противоречие със събраните по делото доказателства, а наред с това липсват мотиви по съществени възражения и искания на защитата, като каквото е изтъкнато искането за съобразяване на наложените наказания със съдебната практика „за подобни деяния“, като са цитирани решения на ВКС и на окръжните съдилища във Враца и в Кюстендил. Според адв. Ц., престъпленията, за които е ангажирана...