Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Производството е образувано по две касационни жалби против Решение № 738/29.04.2011 г. по адм. д. № 2624/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което частично е прогласен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 260800419/14.08.08 г. на орган по приходите при Териториална данъчна на Националната агенция за приходите - гр. Х., потвърден с Решение № 719/03.10.08 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите и е отхвърлена жалбата на “Бест 2007” ЕООД в останалата част.

Касаторът “Бест 2007” ЕООД оспорва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му против част от РА. Твърди, че решението в оспорената от него част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни аргументи са развити в касационната жалба. Иска да бъде отменено решението в обжалваната от него част. Излага доводи за неоснователност на другата касационна жалба в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски.

Във втората касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ") се оспорва съдебното решение на Административен съд - Пловдив в частта, с която е прогласен за нищожен РА в частта му за данъчни периоди м. юни, м. юли и м. август на 2007 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Подробни аргументи в тази насока са изложени в касационната жалба. Иска отмяната съдебното решение в тази оспорена от него част. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Оспорва касационната жалба на “Бест 2007” ЕООД по съображения в писмена защита.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба на данъчната администрация и счита за неоснователна жалбата на дружеството.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество за неоснователни.

С обжалваното Решение № 738/29.04.2011 г. по адм. д. № 2624/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив е прогласен за нищожен РА № 260800419/14.08.08 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Х., потвърден с Решение № 719/03.10.08 г. на ДД"ОУИ" - Пловдив в частта за данъчни периоди м. юни, м. юли и м. август на 2007 г. и е отхвърлена жалбата на “Бест 2007” ЕООД в останалата част относно допълнително определен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 1 467,27 лв., ведно с прилежащата лихва за забава в размер на 83,04 лв.

Обжалваното съдебното решение е постановено след частично връщане на делото за ново разглеждане от Върховния административен съд. При първоначалното разглеждане на спора пред АС-Пловдив е отменен РА и потвърдилото го решение на директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно установени на “Бест 2007” ЕООД публични задължения както следва: допълнително установен корпоративен данък за 2007 г. за разликата от 1467,27 лева до пълния установен размер от 1579,34 лева, ведно със съответната прилежаща лихва за забава, и допълнително начислен ДДС за данъчни периоди м. 06, м. 07. и м. 08.2007 г. за разликата от общо 2934,53 до пълния установен размер от общо 3189,65 лева, както и в частта за установената лихва за забава за разликата от 408,42 лева до пълния установен размер от 481,75 лева, а в останалата част е отхвърлена жалбата.

С Решение № 14619/01.12.2010 г. по адм. д. № 4934/2010 г. на ВАС , Първо - А отделение е отменено Решение № 160 от 10.02.2010 г. по адм. дело № 2129/2008 г. на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ІІІ -ти състав, в оспорената част касаеща допълнително установен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 1467,27 лева, ведно със съответната прилежаща лихва за забава, и допълнително начислен ДДС за данъчни периоди м. 06, м. 07. и м. 08.2007 г. в общ размер 2934,53 лв., както и в частта за установената лихва за забава в размер на 408,42 лева, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите на отменителното решение е посочено, че АС-Пловдив при новото разглеждане на делото следва да изиска пр. преписка № 365/2008 г. на Окръжна прокуратура Хасково и оригинала на процесната тетрадка, както и да назначи СПЕ, като обект на експертизата следва да бъде оригинала на процесната тетрадка, както и да бъдат обсъдени всички доказателства и доводи на страните, относими по спора.

При новото разглеждане на спора са приети като допълнителни писмени доказателства – АПВ № 13914/16.10.2007 г., издаден от ТД на НАП гр. Х., тетрадка формат А4 в оригинал, съдържаща 148 листа, както и е прието заключение на допусната съдебно графична експертиза.

Съдът е изложил подробни съображения относно правното значение на издадения Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 13914/16.10.2007 г., обхващащ период на проверката от 01.06.2007 г. до 30.09.2007 г. по отношение възможностите за извършване на ревизия на данъчните периоди и задължения, който са обхванати от този АПВ. АС-Пловдив е приел, че при влязъл в сила АПВ същите данъчни периоди и задължения могат да бъдат обект на ревизия, която е възложена по реда на чл. 133 ДОПК и от органа по чл. 134 от ДОПК, поради което РА в частта за данъчни периоди м. юни, м. юли и м. август на 2007 г., издаден след проведена ревизия, възложена по общия ред на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е нищожен.

По отношение данъчните задължения по ЗКПО, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден при проведено ревизионно производство без допуснато нарушение на процесуалните правила и при наличието обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - установени данни за укрити приходи. Във връзка с откритото производство по чл. 193 ГПК по оспорване на приложената по делото тетрадка формат А4, съдържаща 148 листа, съдът е приел, че по отношение на същата безспорно е установено авторството /съобразно резултатите от почерковата експертиза и показанията на св. Генадиева и св. Анге-лова/, както и фактът на обвързаността на отразеното в нея съдържание с дейността на “Бест 2007” ЕООД и обстоятелството, че отразените в същата приходи и разходи са реалните такива, по повод дейността осъществявана в посочения обект и то през ре-ви-зирания период. Съдът е кредитирал процесната тетрад-ка като годно доказателство предвид разпоредбата на чл. 42 ал. 3 от ДОПК, защото тя е предадена с про-токол за доброволно предаване от 11.12.2007г. от лицето Генадиева на дозна-тел от ОДП - Хасково по реда на НПК, в хода на надлежно образувана прокурорска преписка.

Съдът е обосновал извод, че РА следва да бъде потвърден по отношение данъчните задължения по ЗКПО при съобразяване със заключението на ССЕ /приета при първоначалното разглеждане на спора пред АС-Пловдив/, в което експертът е посочил размер на неотчетени приходи от продажби отразени в тетрадката – 14 672,65 лв. При определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2007 г. са взети предвид приходите, декларирани по ГДД от лицето- 63 763,15 лева и 14 672,65 лева, установени неотчетени приходи от продажби, както и декларираните от лицето и възприети в хода на ревизията разходи за дейността в размер общо на 36 775,43 лева. Като краен резултат е определен корпоративен данък за довнасяне в размер на 1 467,27 лева /като е взет предвид внесения от дружеството данък в размер на 2 698,77 лв./, ведно със съответните лихви.

Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. По касационната жалба на “Бест 2007” ЕООД:

Основните възражения на касатора се свеждат до: твърдение за нищожност на РА не само по отношение на установените допълнителни задължения по ЗДДС, но и досежно определеният за 2007 г. корпоративен данък за довнасяне; възражения във връзка с приетата като годно доказателство тетрадка, въз основа на която органът по приходите е обосновал наличието на основанието по чл. 122 ал. 1, т. 2 от ДОПК, като според касатора същата не може да се об-върже по никакъв начин с дейността на дружеството.

ВАС намира, че изложените в касационната жалба фактически и правни доводи са аналогични с тези развити в жалбата против ревизионния акт и касационната жалба при първото разглеждане на делото пред ВАС, на които решаващият съд при повторното разглеждане на спора много обстойно и задълбочено е дал отговор. АС-Пловдив е обсъдил всички възражения и въз основа на събраните по делото доказателства е направил обосновани изводи за законосъобразност на РА по отношение на допълнително установените задължения за корпоративен данък за 2007 г. Неоснователно е възражението за нищожност на РА в частта относно допълнително определения корпоративен данък за 2007 г., тъй като видно от приложения по делото АПВ обхвата на проверката е 01.06.2007 г.- 30.09.2007 г. и касае задължения по ЗДДС, не и по ЗКПО. Законосъобразно данъчната ревизия е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, предвид наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. При определяне на размера на данъчната основа са обсъдени относимите към конкретния случай обстоятелства и преди всичко процесната тетрадка, като съдът е изложил подробни съображения във връзка с оспорването й по реда на чл. 193 от ГПК, както и доказателствената стойност на същата. При формиране на фактическите и правните си изводи АС не е допуснал нарушения на материалния закон или необоснованост, поради което касационната инстанция не следва да възпроизвежда правилните констатации и мотиви от първоинстанционното съдебно решение. Въз основа на приетите по делото заключения на съдебните експертизи съдът е обосновал и изводите си относно стойността на реализираните приходи и характера на направените разходи, респективно доколко те се отразяват при формиране на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. С оглед разпределението на доказателствената тежест при условията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК административният съд е достигнал до правилния извод за законосъобразност на РА по отношение на определения за довнасяне корпоративен данък за 2007 г. и не са допуснати процесуални нарушения при събиране и анализиране на доказателствата по делото.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че тази обжалвана от “Бест 2007” ЕООД част от съдебното решение е правилна и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати процесуални нарушения. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите.

Съдебното решение в частта, с която е прогласен частично РА за нищожен е правилно, съобразено с приложимия закон и трайната съдебна практика.

Настоящият съдебен състав, с оглед задълженията на ВАС да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Р. Б., се присъединява към изразеното в съдебните решения становище на мнозинството състави на ВАС, разглеждащи данъчни дела - а именно, че преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ бр. 108/2007 г. влезлите в сила АПВ по ДОПК се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. Действително по отношение на този въпрос е налице противоречива съдебна практика, която следва да бъде преодоляна при приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2011 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд.

Независимо от липсата на дефиниция на данъчен акт в ДОПК и изричното уреждане на този институт в ДПК отм. , в чл. 129, ал. 7 и чл. 131, ал. 2 от ДОПК е предвидено АПВ и мълчаливите откази за издаване на АПВ да се обжалват по реда за обжалване на РА - тоест те се приравняват на индивидуален административен акт по отношение на административния и съдебен контрол. Индивидуалният административен акт според чл. 21 АПК създава права и задължения или засяга права и интереси на адресата. С проверката, предхождаща издаването на АПВ се установяват факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци, без да се установяват задължения за данъци според чл. 110, ал. 3 от ДОПК. В случая с АПВ е прието наличието на определени суми ДДС за възстановяване, произтичащи от възникнало право на приспадане на данъчен кредит - тоест установени са права за адресата, без да се нарушава забраната на чл. 110, ал. 3 от ДОПК за установяване на задължения за данъци. Признатото със стабилен индивидуален административен акт право на приспадане на данъчен кредит не би могло да бъде преразглеждано по по - облекчен ред от установеното с влязъл в сила ревизионен акт данъчно задължение. В този случай ревизията може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК - териториален данъчен директор и само той може да определя надлежно издателя на РА на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК вр. чл. 134, ал. 4 ДОПК. В случаят ревизията е възложена от началник сектор „РП” при ТД на НАП - Хасково, който със ЗОКО е определил и компетентния да издаде РА орган. Налице е ненадлежно определяне на издателя на РА за процесните ревизирани периоди - м. юни, м. юли и м. август на 2007 г. за задължения по ЗДДС, което води и до материална некомпетентност на издателя на РА и съответно нищожност на РА в тази част.

Обосновано АС-Пловдив е приел, че от правно значение за правните характеристики на АПВ, правните последици, които поражда АПВ и неговия стабилитет са правните норми, действащи към датата на издаване на АПВ, а не на заповедта за възлагане на ревизия. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед правилата за определяне действието на правните норми във времето правните последици от издаването на АПВ следва да бъдат преценявани с оглед действащите към датата на издаването му правни норми, а не спрямо последващи изменения на закона, на които не е придадено изрично обратно действие.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 738/29.04.2011 г. по адм. д. № 2624/2010 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. Ч.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Ч./п/ Б. Ц.

Д.Ч.