Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на “М. С.” ООД /с предишна фирма “Трансекспрес – БГ” ООД/, представено от управителя Д. Д., срещу решение № 2731/18.05.2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 8096 по описа за 2010 г. в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2000908603/20.04.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1449/30.09.2010г. на директора на Дирекция “ОУИ” – София /сега дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ при ЦУ на НАП в частта за установени задължения за ДДС в размер на 14 750 лева заради отказа да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, упражнено по фактури № 56/23.07.2009 г., № 58/23.07.2009 г., № 62/23.07.2009 г., № 88/31.08.2009 г., издадени от “Биос - 99” ЕООД, както и в частта
за начислен допълнително ДДС за д. п.м. 08.2009 г. в размер на 3 354,17 лева. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Като противоречащи на материалния закон се определят изводите на съда за липса на реалност на доставките, по който е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Сочат се опущения при допускането и оценката на доказателствата, както и на логическите правила при формиране на фактическите и правните изводи. Иска се отмяна на решението и на РА. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът по касация директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на деловодни разноски.
Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.
След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:
С оспорения пред АССГ ревизионен акт е установено в тежест на “Трансекспрес – БГ” ООД /с актуална фирма “М. С.” ООД/ задължение за ДДС в д. п.м. август на 2008 г. размер на 21 125 лева заради отказа да се признае право на приспадане на данъчен кредит по издадени от “Ф. С.” ЕООД, “Биос 99” ЕООД, “Красти 66” ЕООД, “Ню Вио” ЕООД, “Насти” ЕООД, “Р. Т. 2008” ЕООД и “Р. С.” ЕООД фактури и е начислен ДДС на основание чл. 82, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 3 от ЗДДС в размер на 3 354.17 лева в същия данъчен период. Утежняващият административен акт е мотивиран с доводи за липса на реалност на доставките на стоки и услуги по фактурите, за които касаторът е упражнил право на данъчен кредит. Спорът е концентриран до четири от петте издадени от “Биос 99” ЕООД фактури - № 56/23.07.2009 г., № 58/23.07.2009 г., № 62/23.07.2009 г., № 88/31.08.2009 г., тъй като за установените данъчни задължения във връзка с доставките по ф-ра № 89/31.08.2009 г. на “Биос 99” ООД и по фактурите на останалите доставчици РА е отменен. Според органите по приходите по обсъжданите доставки няма доказателства на кои автомобили и на кои дати е извършен ремонт, какви са разходите за гориво. Начисляването на данъка по доставките е квалифицирано като неправомерно с позоваване на разпоредбите на чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 6, чл. 9 и чл. 68 от ЗДДС.
Допълнителното начисляване на ДДС в размер 3 354.17 лева е мотивирано с безвъзмездното предоставяне от ДЗЛ в полза на неговите работници на скреч-карти, придобити по 4 облагаеми доставки от ЕТ “Силакс – С. С.”. Доставката на скреч-картите към работниците е отнесена към приравнените на възмездни доставки по чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС със следващото задължение по чл. 82, ал. 1 от ЗДДС.
Упражнявайки съдебния контрол върху РА в пределите по чл. 160, ал. 2 от ДОПК административният съд е изключил допускането на съществени нарушения на процесуални правила; установил е компетентността на участвалите в административното производство органи по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма и с материалния закон.
Фактическите установявания на съда следват тези на администрацията. Различни факти не са установени в хода на съдебното дирене. АССГ е споделил изводите на органите по приходите за липса на реалност по доставките на “Биос 99” ЕООД. Обсъдил е доказателствените средства във връзка с всяка от фактурите.
По фактури №№ 56 и 58/23.07.2009 г. е изследвано съответствието с приемно-предавателни протоколи от 22.07.2009 г. и 20.07.2009 г. При отбелязването в тях, че вложените материали са доставени от възложителя, отсъствието на извършена услуга е обосновано с липсата на информационна следа за придобиване на резервните части от ревизираното лице. За ремонтната услуга предмет на ф-ра 88/31.08.2009 г. от приемно-предавателния протокол от 17.08.2009 г. не личи за чия сметка са материалите. Обобщено за трите доставки съдът е приел, че не е установено доставчикът да притежава техническите средства и нает зависим труд за извършването им. По повод доставката на гориво по ф-ра № 62/23.07.2009 г. според административният съд не е доказано “Биос 99” ЕООД да е притежавал стоката предмет на доставката, тъй като не е доказан произходът й и отразяване на нейното движение в счетоводните регистри. Съдът е отхвърлил доводът за неправомерност на установеното данъчно задължение предвид пропускът на приходната администрация да извърши корекция с РА № 161002168/14.10.2010 г. на данъчната основа и начисления от “Биос 99” ЕООД ДДС в д. п.м. 10.2009 г., когато са отразени в СД и ДП и доставките към “Трансекспрес – БГ” ООД.
Като правомерно е определил съда начисляването на ДДС по повод на предоставянето от жалбоподателя на негови работници на придобити по облагаеми доставки скреч-карти, като по повод на тези доставки е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Обсъдени са показанията на св. Стоилов, според които работниците са поставяли закупените от работодателя скреч-карти в собствените си апарати, за да разговарят за документи и товари, като свидетелят не е заявил, че картите не са използвани и за лични нужди.
Решението е правилно в частта разрешаваща спора относно законосъобразността на РА по отказа да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в д. п.м. 08.2009 г. и неправилно при преценка за законосъобразното допълнително начисляване на ДДС.
Несподелимо е разбирането на касатора за предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, ограничено само до притежаването на данъчния документ и спазването на реда за упражняване на правото.
С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е съответно и на актуалната практика на СЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11. От мотивите на решението на СЕС по дело С-643/11 може да се формулират и изводи за ирелевантността при преценката за реалност на доставката на фактите на начисляване на ДДС и на внасянето му от доставчика. Задължението на лицето начислило данъка да го плати е независимо от задължението за плащането му поради облагаема доставка (вж. т. 33 от решението по дело С-643/11 и т. 26 от С-566/07). Пак в решението по дело С-643/11 се разяснява, че само от факта на съставяне на издателя на фактурата на ревизионен акт, в който данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка.
За целите на ЗДДС данъчно събитие е не правоотношението или задължението, а изпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост или извършването на услугата /вж. чл. 6, ал. 1; чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/. Субект на изпълнението следва да бъде доставчикът. Осигуряването на изпълнение от различно лице не може да има за последица възникването на право на приспадане на данъчен кредит. Косвено доказателство за различно от изпълнителя лице извършило услугата по спорните фактури е отсъствието на съответни оръдия на труда, резервни части, както и на достатъчно в качествено и количествено отношение заети лица. Недоказаният произход на горивото изключва прехвърлянето на собствеността върху него като предмет на доставката по ф-ра № 62/23.07.2009 г. - липсва информационна следа за превозването на горивото и за издаването и притежаването на заверено копие от декларацията за съответствие или придружаващите горивото документи по чл. 12, ал. 1 и 3 от НАРЕДБА за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.
С косвени доказателства може да се проведе успешно насрещно доказване. Това е сторено от приходната администрация и е разколебана убедителността на главното доказване на претендиращия право на данъчен кредит. Последицата е прилагането на правилата на доказателствената тежест, изразени в обвързаността на съда да приеме за несъществуващи юридическите факти, за които черпещата благоприятни правни последици от осъществяването им страна не проведе главно пълно доказване.
Без да е извършена услугата с арг. от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС не възниква данъчно събитие, поради което не е породено задължението по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС за начисляване на данъка. Това определя начисляването на данъка, съдържащо във фактическия състав и издаването на процесните фактури /вж. чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, като недължимо.
Превратна и противоречаща на логическите и опитните правила е оценката на гласните доказателствени средства, извършена от инстанцията по същество. Установеният с показанията на св. Стоилов факт е този на използване на закупените от касатора скреч-карти за разговори между работниците за документи и товари. На погрешен силогизъм се основава фактическият извод, че при липса на изявление на свидетеля, че картите не се използват и за лични нужди, те се ползват за такива. Без да е установено предоставянето на стоките, за които е приспаднат данъчен кредит, от задълженото лице на неговите работници, не е налице приравнена на възмездните доставка по чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и не е дължимо начисляване на данък.
В контекста на горното е дължима отмяна на оспореното решение в частта отхвърляща оспорването на РА относно допълнително начисления ДДС в д. п.м. 08.2009 г. и оставянето му в сила в останалата част.
При този изход на спора на касатора се следват разноски в общ размер 345.21 лева, от които 3.96 лева съразмерно на уважената част от жалбата от платената държавна такса и 341.25 лева юрисконсултско възнаграждение /чл. 78, ал. 8 във рв. с ал. 5 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 2 отНаредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. На ответника по касация не се следват разноски, тъй като такива са присъдени в пълен размер в първоинстанционното производство /арг. от чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК/.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2731/18.05.2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 8096 по описа за 2010 г. в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2000908603/20.04.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1449/30.09.2010г. на директора на Дирекция “ОУИ” – София /сега дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ при ЦУ на НАП в частта за начислен допълнително ДДС за д. п.м. 08.2009 г. в размер на 3 354,17 лева и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № 2000908603/20.04.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1449/30.09.2010г. на директора на Дирекция “ОУИ” – София /сега дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ при ЦУ на НАП в частта за начислен допълнително ДДС за д. п.м. 08.2009 г. в размер на 3 354,17 лева. ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 2731/18.05.2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 8096 по описа за 2010 г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” София да заплати на "М. С." ООД деловодни разноски в размер на 345.21 лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ З. Ш.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Д./п/ Б. Ц.
Б.Ц.