Производството е по реда на чл.160, ал.6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационните жалби на Директора на Дирекция „ОУИ”, гр. В. при ЦУ на НАП и на

А. А. А., действащ като ЕТ "Антъни - А. А.", гр. Р., против Решение № 1033/21.05.2010 год. на Административен съд – гр. В., Първо отделение, девети състав, постановено по адм. д. № 1178 по описа за 2009 год. на този съд.

С решението е отменен по жалба на А. А. А., действащ като ЕТ "Антъни - А. А.", Ревизионен акт № 1800524/17.09.2007 год. на орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с Решение № 850/19.11.2007 год. на директора на Дирекция „ОУИ" - Варна, в частта на определените задължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ отм. в размер на 3 774.70 лв. и лихви в размер на 3053.79 лв.Отхвърлена е жалбата в останалата част. Присъдени са разноски.

Директорът на Дирекция „ОУИ”, гр. В. при ЦУ на НАП

атакува Решението, в частта, в която Ревизионен акт № 1800524/17.09.2007 год. на орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с Решение № 850/19.11.2007 год. на директора на Дирекция „ОУИ" - Варна, е отменен.

А. А. А., действащ като ЕТ "Антъни - А. А.", гр. Р.,

атакува съдебното решение в останалата отхвърлителна част.

Касаторите твърдят касационни основания, регламентирани в чл.209, т.3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост.

По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части, както и присъждане на направените разноски. Отправя се искане за потвърждаване на решението в съответните благоприятни за страните части на съдебния акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ревизираното лице и за основателност на жалбата на Д. Д. "ОУИ"- Варна при ЦУ на НАП.

Върховният административен съд, състав на Първо „А” отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбата на Д. Д. "ОУИ"- Варна при ЦУ на НАП е основателна, а тази на А. А. А., действащ като ЕТ "Антъни - А. А."- неоснователна.

Предмет на разглеждане от административния съд е била законосъобразността на Ревизионен акт № 1800524/17.09.2007 год. на орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с Решение № 850/19.11.2007 год. на директора на Дирекция „ОУИ" - Варна, с който е определен данък по чл.35 от ЗОДФЛ отм. за отчетната 2001г. в размер на 10 007.30 лв. и лихва в размер на 6989.06 лв. при ревизия, извършена по реда на чл.122 ДОПК.

При постановяване на обжалваното решение, административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка, основавайки се на доказателствата по делото - тези, приобщени при първоначалното разглеждане на спора, както и тези, събрани след връщане на делото за ново разглеждане с решение № 5459 от 27.04.2009г., постановено по по адм. д. № 13 349/08г. от ВАС, І А отделение, със задължителни указания по тълкуването и приложението на закона. Позовавайки се на заключението на съдебно - счетоводната експертиза, изслушана при повторното разглеждане на спора, съдът е приел за установено, че счетоводството на ревизираното лице е водено в нарушение на Закона за счетоводството и в тази връзка е констатирал, че съставените счетоводни регистри и отчети не дават вярна и точна представа за финансовото състояние на ЕТ. Съдът е счел, че действително са налице основанията по т.4 за облагане по реда на чл.122 ДОПК, както и че не са представени доказателства за заети средства в размер на 15 000 лв. от физически лица при отчитане и на обстоятелството, че основанието за съставяне на съответните счетоводни операции е било "захранване на касата". Основавайки се и на мотивите от решение № 5459/27.04.09г. на ВАС, съдът е приел за недоказано твърдението, че внесените суми в счетоводството на ЕТ са заети средства с допълнителен мотив, че тези средства не са посочени като "заети" в декларацията по чл.124 ДОПК, както и че не са представени никакви доказателства за предаването им, освен депозираните приходни касови ордери едва при повторното разглеждане на спора пред ВАдмС, възприети от съда като съставени с оглед целите на обжалването. В обобщение съдът е посочил, че правилно при съставяне на баланс на паричните средства сумата от 15 000 лв. е включена в разходната част на баланса. По - нататък в мотивите на решението, съдът е обосновал извода, че сумата от 11 000 лв. представляваща неотчетен приход за 2001г. следва да бъде изключена от определената от органа по приходите данъчна основа за облагане с данък върху дохода по чл.35 от ЗОДФЛ отм. и съответно да бъде намален размерат на данъчното засдължение, като бъде отменен РА в горепосочената му част.

Така постановеното решение е необосновано и материалноправно незаконосъобразно в частта, с която е отменен РА досежно определените задължения от органите по приходите за данък в размер на 3 774.70 лв. и лихви в размер на 3053.79 лв. по чл.35 от ЗОДФЛ отм. за 2001г. Съдът неправилно е приел, че след анализ на паричните потоци и движението на стоките в счетоводството на лицето за периода 2001г.- 2002г., както и за периода 2003г.- 2005г., не може да се направи извод за неотчетен приход в съответствие със счетоводното законодателство в размер на 11 000 лв. В този смисъл в противоречие с данните от съдебно - счетоводната експертиза, изслушана при повторното разглеждане на спора, е приел за неправилни изводите на органите оп приходите, че сумата от 11 000 лв. представлява неотчетен приход за 2001г., без да се съобрази с указанията, дадени в решение № 5459/27.04.09г. по адм. д. № 13 349/08г. Съгласно последните, Върховният съд е констатирал, че изслушаната до този момент съдебна експертиза се е запознала само с описаните счетоводни документи и дневни отчети с приложените касови бонове за 2001г., а неотчетените приходи от продажби могат могат да касаят не само счетоводно изписаните стоки, а и такива, за които не са издадени съответните първични счетоводни документи, които не са отчетени и чиято реализация не е намерила счетоводно отразяване; приел е още, че към 31.12.2001г. са налице стоки, чиято реализация не е осчетоводена, а този факт доказва намаляване на салдото към 01.01.2002г. Делото е върнато за постановяване на решение при съобразяване на горепосочените обстоятелства и допълнително изясняване на релевантните към тях факти.

При повторното разглеждане на делото е изслушана нова съдебно - счетоводна експертиза, която е дала заключение, отчитайки констатациите от вече изготвеното такова, както и анализирайки паричните потоци и движението на стоките в счетоводството на лицето за 2001-2002г. и за периода 2003-2005г. Установено е от вещото лице, че разликите между данните от мемориалните ордери и оборотите в оборотните ведомости за 2001г. и 2002г. показват, че така заведените счетоводни регистри - оборотни ведомости, са неточни, с грешно изчислени обороти и оттам салда по съответните сметки, както и съставени в нарушение на изискванията на ЗСч за равнение на дебитните и кредитните обороти и съпоставимост на крайните салда от предходен период с началните салда от следващия период. Въз основа на горното, експертизата е заключила, че "не може да направи извод за приход, неотчетен в съответствие със счетоводното законодателство, а установената разлика е в резултат на счетоводство, водено в нарушение на принципите на ЗСч и съставените на тази база счетоводни регистри и отчети не дават вярна и точна представа за финансовото състояние на ЕТ". При тези констатации, за да направи извод, че не е налице неотчетен приход, съдът е изолирал горецитираната констатация на вещото лице от цялостния контекст на изложениет о.

Разпоредбата на чл.146 ГПК, приложима на основание § 2 от ДР на ДОПК, предписва, че в

писванията в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, т. е. на всички останали обстоятелства, установени при данъчната ревизия. Цитираната разпоредба задължава съда да извърши проверка на редовността на представените счетоводни книги и да се произнесе по тяхната редовност, респективно доказателствена стойност. Въз основа на гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не е оборена презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК, съгласно която в производството

по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122

фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1

е подкрепено със събраните доказателства. При пълната липса на редовно водено счетоводство не може да се приеме, че се касае за счетоводна техническа грешка. В този смисъл, като са приели, че сумата 11 000 лв. представлява неотчетен приход за 2001г., органите по приходите са направили обоснован извод, неопроверган от касатора чрез работилата по делото съдебно - счетоводна експертиза. Предвид това, недоказана остава тезата на лицето, че сумата 11 000 лв. следва да бъде изключена от определената от органите по приходите данъчна основа за облагане с данък върху дохода по чл.35 от ЗОДФЛ отм. .

Въз основа на всичко изложено по - горе, настоящият състав на касационната инстанция намира, че административният съд неправилно е приел, че жалбата е частично основателна по отношение на установените дължими от ЕТ задължения за данък по чл.35 ЗОДФЛ отм. за 2001г., както и че размерът на данъчното задължение следва да бъде намален на 5 827.30 лв. ведно с дължимата лихва в размер на 3926.27 лв. Решението, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 1800524/17.09.2007 год. на орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с Решение № 850/19.11.2007 год. на директора на Дирекция „ОУИ" - Варна, в частта на определените задължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ отм. в размер на 3 774.70 лв. и лихви в размер на 3053.79 лв. следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на ЕТ "Антъни - А. А." в горепосочената част.

В останалата си част постановеното решение е правилно. Обосновано първостепенният съд е счел за законосъобразна констатацията на органите по приходите, че не са представени доказателства за заети средства в размер на 15 000 лв. от физически лица, като се има предвид и факта, че основанието за съставяне на съответните счетоводни операции е било "захранване на касата". Обоснована е преценката на съда и в насоката, че тези средства не са посочени като "заети" в декларацията по чл.124 от ДОПК, както и че не са представени никакви годни доказателства за предаването им, както в административното, така и в развилите се две съдебни производства пред първата инстанция. Първоинстанционният съд е изложил правилни мотиви относно доказателствената сила на договорите и ПКО.

Съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица (каквото е приходният орган) от деня, в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа. Вещото лице не е констатирало осчетоводяване въз основа на частните документи, съответстващо на изискванията за това. По силата на чл.51 от ДОПК и на чл.55, ал.2 от ТЗ редовно водените счетоводни книги и записванията в тях са доказателство за удостоверените действия и факти. В този смисъл следва да бъде споделено изложеното в мотивите на съда, че частните документи са новосъздадени за нуждите на процеса. Допълнителен аргумент в подкрепа на тези изводи е факта, е твърдяните като получени заеми не са отразени от ЕТ в данъчната му декларация за 2001 г. Като е достигнал до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение в обсъжданата част, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на резултата по делото в полза на Дирекция "ОУИ"- Варна трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 789.92 лв., определено по реда на чл.8 вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като решението в частта

, осъждаща Дирекцията да заплати разноски на ревизираното лице също следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основания чл.221, ал.2, чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо А отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение № 1033/21.05.2010 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, девети състав, постановено по адм. д. № 1178 по описа за 2009 г. на този съд

в частта

, с която е

отменен по жалба на А. А. А., действащ като ЕТ "Антъни - А. А.", Ревизионен акт № 1800524/17.09.2007 год. на орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с Решение № 850/19.11.2007 год. на директора на Дирекция „ОУИ" - Варна, досежно определените задължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ отм. в размер на 3 774.70 лв. и лихви в размер на 3053.79 лв. както и

в частта

с която е осъдена Дирекция „ОУИ”” – гр. В. при ЦУ на НАП сумата в размер на 1090.33 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение и

вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ

жалбата на А. А. А., действащ като ЕТ "Антъни - А. А.", срещу Ревизионен акт № 1800524/17.09.2007 год. на орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с Решение № 850/19.11.2007 год. на директора на Дирекция „ОУИ" - Варна,

в частта

досежно определените задължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ отм. в размер на 3 774.70 лв. и лихви в размер на 3053.79 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата

обжалвана част

.

ОСЪЖДА

А. А. А., действащ като ЕТ "Антъни - А. А.", гр. Р., да заплати на Директора на Дирекция „ОУИ” – гр. В. при ЦУ на НАП сумата 789.92 лева, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Т. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. П./п/ М. Р.

М.Р.