Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Л., срещу решение № 138/05.11.2010 г., постановено по адм. д. № 149/2010 г. на Административен съд - гр. Л., като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, както и че решението е постановено в несъответствие с целта на закона. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на "Балканфарма-Троян" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Т., срещу Заповед № КД-14-11-225/31.05.2010 г. на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Л., в частта за поземлен имот с идентификатор 37198.511.255 и новонанесения имот с идентификатор 03558.114.48. Претендира се присъждане на разноски.

Ответницата по касационната жалба В. П. Г. от гр. Т., в съдебно заседание чрез процесуалния си представител и в писмено възражение, изразява становище за основателност на касационната жалба и предлага да се уважи.

Ответниците по касационната жалба "Балканфарма-Троян" АД гр. Т., "Хемус" АД гр. Т. и Министерството на земеделието и храните, чрез процесуалните си представители, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.

Министерството на земеделието и храните претендира за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение.

Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - гр. Л., в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на "Балканфарма-Троян" АД Заповед № КД-14-11-225/31.05.2010 г. на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Л., с която на основание чл. 54, ал. ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на землище с. Б., община гр. Т., в оспорената й част за поземлен имот с идентификатор 37198.511.255 и новонанесения имот с идентификатор 03558.114.48. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта не е спазена процедурата по чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР, като не е съставен акт на самото място, с който се установява грешка или непълнота в кадастралната карта, и който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Приел също така, че при изготвянето на проекта, който е одобрен с процесната заповед, е изготвен въз основа на грешни координати и производството не може да продължи по него, поради което не се връща преписката на административния орган за ново произнасяне.

Решението е правилно. От извършената проверка не се установяват допуснати съществени процесуални нарушеуния на съдопроизводствените правила, твърдяни в касационната жалба, като основание за отмяна на решението. При разглеждане на жалбата срещу оспорената заповед съдът е спазил изискванията на АПК за правилното конституиране на страните, същите са били редовно призовавани за всяко съдебно заседание, не им е ограничено или нарушено правото на защита, допуснал е исканите доказателства от тях, включително и назначил поисканата техническа експертиза, която изслушал и приел при спазване на съответните срокове и пр. Посоченото в касационната жалба несъответствие на решението с целта на закона, не е касационно основание за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Настоящия състав приема, че касационният жалбоподател е имал предвид оплакване за неправилно прилагане на материалния закон, което същото е неоснователно. Съдът е изяснил относимите за спора факти и обстоятелства и при правилно прилагане на чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР и на чл. 59, ал. 2, т. 6 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистри е приел, че при издаването на заповедта не е спазена предвидената императивно в посочените текстове задължителна процедура по издаването на заповедта, което води до незаконосъобразността й. В конкретния случай не е съставян акт за констатиране на непълноти или грешки в одобрените кадастрална карка и регистри за землище на с. Б., като жалбоподателят пред първоинстанционния съд "Балканфарма-Троян" АД е пряко засегнат собственик, тъй като имотът му се намалява с повече от един декар с оглед новонанесен поземлен имот. Съставянето на посочения акт е установяване налице ли е спор за материално право или не /какъвто в случая явно е налице/ относно нанасянето на кадастралната граница межу имота на "Балканфарма-Троян" АД с идентификатор 37198.511.255 и новонанесения имот с процесната заповед с идентификатор 03558.114.48, като без значение е обстоятелстовото дали се касае за изменение на кадастрална граница, разделяща две землища или не, тъй като законът не прави разлика в тази насока, още повече че в случая това не е установено да е така. В тази връзка развитите оплаквания в касационната жалба биха имали отношение в производство по оспорване на заповед за одобряване на кадастрална карта и регистри по реда чл. 49, ал. 1 ЗКИР /първоначална карта/, но не и за изменение на вече влязла в сила заповед за одобряване на кадастрална карта и регистри, което изменение винаги е по реда на чл. 54, ал. 1 във връзка с чл. 53 ЗКИР. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението на първоинстанционния съд, които настоящата инстанция приема изцяло, правилно е прието, че заповедта е незаконосъобразна в оспорената й част поради неспазени административнопроизводствени правила по издаването й. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и изведените правни изводи съответствуват на събрания доказателствен материал, обсъден поотделно и съвкупно и във връзка със заключениетко на вещото лице, неоснорено от страните и прието от съда, поради което е и обосновано. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно валидно и допустимо следва да се остави в сила.

Следва на Министреството на земеделието и храните да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 150 лв, съгласно чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК РЕШИ:

ОСТАВЯ в СИЛА решение № 138/05.11.2010 г., постановено по адм. д. № 149/2010 г. на Административен съд - гр. Л..

ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Л. да заплати на Министреството на земеделието и храните юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Р./п/ С. Ч. С.Н.