Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания” АД, гр. С., бул. „Ген. Е. И. Тотлебен” №8 срещу решение №12616 от 27.10.2009г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №12220/2008г.

Касационният жалбоподател счита решението за неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано –касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Съдът не е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства и е приел в противоречие с тях, че е налице обработване на лични данни в несъответствие с разпоредбите на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Приетото от съда, че обработването на лични данни е станало на 16.04.2008г., не съответства на доказателствата по делото. Съдът не е обсъдил, че при сключване на договора за мобилни услуги през 2007г. личните данни на Н. А. са събрани след получаване на нейното изрично съгласие. Неправилно съдът е приел, че в оспореното решение на Комисията за защита на личните данни наказанието е индивидуализирано. Съдът не е обсъдил и доводите относно приложимото материално право. Моли съда да отмени обжалваното решение или върне същото за ново разглеждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита на личните данни, счита същата за неоснователна. Съдът е обсъдил и правилно е ценил доказателствата по делото. Неоснователно е твърдението за неиндивидуализация на наказанието. Твърди, че обработката на личните данни трябва да се осъществява законосъобразно и добросъвестно, като данните са съотносими, свързани и ненадхвърлящи целта, за която се обработват. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение на неоснователност на касационната жалба. Наведените доводи срещу правилността и обосноваността на оспорваното решение не обуславят пороци, допуснати при приложение на материалния закон и нарушения на административнопроизводствените правила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счита същата за частично основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел за законосъобразен извода на административния орган за осъществено нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД. Счел е за неоснователен довода относно приложението на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД. Административнонаказателната отговорност е приел, че се реализира по специалния ред на чл.43 от ЗЗЛД. Приел е, че оспорения акт не е в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Изводите на съда относно осъществяването на нарушението на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД са правилни и обосновани. Изводите досежно индивидуализацията на наказанието са неправилни.

По делото не се спори, че на 16.04.2008г., в магазин от веригата „2 be

”, за да се извърши прехвърляне на притежавани карти от физическо на юридическо лице на Н. А. е поискано копие от личната карта със собственоръчно написани трите имена, „вярно с оригинала” и подпис. О. да се предостави исканото копие означавало невъзможност да се извърши услугата, което не се оспорва от касатора. Не се спори също, че в сключения през 2007г. договор между Андонова и „БТК” АД, правоприемник на „БТК Мобайл” ЕООД, фигурира текст, съгласно който, клиентът предоставя доброволно и свободно личните си данни, а дружеството се задължава да ги обработва и съхранява, гарантирайки тяхната конфиденциалност.

При така установената фактическа обстановка спорен по делото е въпросът събирането от касатора на копие от документа за самоличност, представляващо безспорно обработка на лични данни по смисъла на §1, т. 1 от ЗЗЛД, надхвърля ли целите, за които се обработват данните. Касаторът, като предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, има право да събира, обработва и използва лични данни на потребителя. Условието, което разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от Закона за електронните съобщения поставя, е тези данни да са непосредствено предназначени за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Законът е определил целта, с която тези данни могат да бъдат събирани – за изготвяне на абонатни сметки и доказване на тяхната достоверност. В случая, данните, които са поискани от потребителя не са имали исканата от закона цел. Те са обслужвали други цели – прехвърляне на телефонни номера, т. е. операция за действащи потребители на услугата, за които вече са събрани допустимите по закон данни. Освен изрично посочената цел, законодателят е индивидуализирал и вида на личните данни, които могат да бъдат събирани. В чл. 248, ал. 2, т. 2, б. „а” от Закона за електронните съобщения е посочил, че данните, които операторът може да иска от физическо лице са трите имена, единният граждански номер и адрес. Т. данни законодателят е преценил, че са достатъчни, за целите на осъществяваната от оператора дейност, включително за гарантиране на неговия интерес. И. данни, извън законово определените, касаторът е нарушил изискването на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за защита на личните данни – исканите данни да бъдат съотносими, свързани с и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.

С оглед на изложеното извода на съда, че осъществено от касатора е нарушение на Закона за защита на личните данни е правилен и обоснован.

Основателно е твърдението на касатора за неправилност на съдебното решение поради приетото, че административнонаказателната отговорност се реализира по реда на чл. 43 от Закона за защита на личните данни. Видно от диспозитива на оспореното решение Комисията за защита на личните данни, след като е приела, че касаторът е извършил твърдяното нарушение – това е смисъла на постановеното „уважава жалба, рег. №Ж-38 от 22.05.2008г. от Н. А. срещу „БТК Мобайл” ЕООД”, е постановила „на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД налага административно наказание на администратора на лични данни”. Този диспозитив съдържа изявление за волята на органа да наложи наказание, но не индивидуализира същото.

Комисията за защита на личните данни, като независим държавен орган, специализиран в защитата на лицата при обработването на техните лични данни и в контрола по спазването на Закона за защита на личните данни, има правомощия да осъществява цялостен контрол за спазване на нормативните актове в областта на защитата на лични данни, да извършва проверки и да издава задължителни предписания на администраторите на лични данни, да разглежда жалби срещу техни актове или действия – чл. 10, ал. 1, т. 1, 3, 5, 7 от ЗЗЛД. За реализирането на тези правомощия законодателят е предвидил компетентност на Комисията като колективен орган и отделно на нейните членове, като е разписал и различен ред за реализирането на тази компетентност.

Производството по жалби срещу актове или действия на оператор на лични данни е разписано в чл. 38 от ЗЗЛД. Компетентен да разгледа и се произнесе по жалбата е Комисията. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД Комисията се произнася с решение, с което освен, че установява извършено ли е или не твърдяното в жалбата нарушение, има право да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание.

За реализиране на другите контролни правомощия на Комисията законодателят, в чл. 12, ал. 1 от ЗЗЛД, е предвидил специална компетентност на председателя и на членовете на комисията да извършват проверки, които завършват с констативен акт – ал. 7. Този акт, по силата на изричната правна норма - чл. 12, ал. 8, се приема за акт за установяване на административно нарушение по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Когато членовете на комисията издадат такъв акт или акт за установяване на административно нарушение председателят на Комисията, по силата на чл. 43, ал. 2 от ЗЗЛД, издава наказателно постановление и административнонаказателната отговорност ще се реализира по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

К. К. се произнася по реда на чл.38, ал. 2 от ЗЗЛД се развива административно производство не по реда на ЗАНН, а по АПК. По реда на ЗАНН производството се образува със съставянето на акта за установяване на извършеното административно наказание – чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. Производството по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД се образува по жалба на физическото лице. В производството по ЗАНН участващи са актосъставителят, нарушителят и издаващият наказателното постановление. В производството по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД участват Комисията, като колективен орган, лицето, подало жалба, и операторът на лични данни. Комисията се произнася по допустимостта на жалбата и събира доказателства в производство, с участието на двете страни. Видно от изложеното компетентността по чл. 38 и по чл. 43 от ЗЗЛД се реализират по различни производства и не би могло, без изрично законово разпореждане, едното производство да се трансформира в другото. Още повече, че абсолютно различен е и редът за защита срещу актовете, постановени по двете производства – решението, по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, като индивидуален административен акт, подлежи на обжалване по реда на АПК пред Върховния административен съд, а наказателното постановление, издадено по реда на чл. 43 от ЗЗЛД, подлежи на обжалване по реда на ЗАНН пред районния съд. Ако се приеме за вярно твърдението на ответника по касационната жалба, че след издаването на решението по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, т. е. и след потвърждаването му от Върховния административен съд, следва да се издаде акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, то съдебното обжалване на това наказателно постановление ще е лишено от смисъл, тъй като в слязло в сила съдебно решение ще е установено извършеното нарушение.

Фактът, че предвидените в чл. 42 и 42а от ЗЗЛД административни наказания – глоба и имуществена санкция, се намират в глава осма „Административнонаказателни разпоредби” не означава, че тези наказания могат да се налагат само и единствено по реда на чл. 43 от закона. Законодателят е определил вида и размера на административните наказания и същите се налагат и в двете производства за реализиране на контролните правомощия на Комисията за защита на личните данни.

Издаването на административен акт, в който е посочено, че на адресата се налага административно наказание, но същото не е индивидуализирано по вид и размер е нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД и с оглед на това основание за отмяна на оспореното решение на Комисията в частта, досежно вида и размера на наложеното наказание. В частта, досежно приетото за установено, че касаторът е извършил нарушение на чл. 2,ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от обжалването, направеното от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на „Българска телекомуникационна компания” АД адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 75 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение №12616 от 27.10.2009г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №12220/2008г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Българска телекомуникационна компания” АД срещу решение №38 от 16.07.2008г. на Комисията за защита на личните данни в частта досежно вида и размера на наложеното административно наказание и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ

решение №38 от 16.07.2008г. на Комисията за защита на личните данни в частта досежно вида и размера на наложеното на „Българска телекомуникационна компания” АД административно наказание.

ВРЪЩА

административната преписка на Комисията за защита на личните данни за произнасяне с оглед на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСТАВЯ В СИЛА

решението в останалата част.

ОСЪЖДА

Комисията за защита на личните данни, гр. С., бул. Акад. Ив. Ев. Гешов” да заплати на „Българска телекомуникационна компания” АД, гр. С., бул. „Ген. Е. И. Тотлебен” №8 направените по делото разноски в размер на 75 (седемдесет и пет) лв.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Г. С.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. В./п/ И. Р./п/ С. Я./п/ П. Н.

С.Я.