Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

„Си-Си“ ООД, гр. С., представлявано от С.К, чрез адв. О.Д обжалва решение 3217/16.05.2018 г. на Административен съд, София - град, постановено по адм. дело № 2824/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0319233/06.03.2018 г. на директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. С..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните възражения се основават, че е извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ ЗДДС, а според обжалваната заповед констатираното нарушение изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“б“ ЗДДС. Касаторът счита, че съдът не е обсъдил възражението му за несъответствие между фактическите обстоятелства относно установеното нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС и правното основание за издаване на заповедта. Установеното нарушение е неизпълнение на задължението за издаване на фискален бон за извършената контролна покупка, а мярката е наложена на основание чл. 186, ал.1, т. 1, т. „б“ ЗДДС – за неспазване реда и начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства, каквото нарушение не е установено. Искането е за отмяна решението и присъждане на разноски.

Ответникът - директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - София, чрез юрк.. Г счита, че първоинстанционното решение следва да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана...