Производството е по реда на чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.К, от [населено място], чрез адв.. М срещу решение № 960/16.02.2018 г., постановено по адм. дело № 7549/2017 г. от Административен съд София-град. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Сочи се, че при постановяване на съдебното решение не е отчетено обстоятелството, че парцелите, заявени като обработваеми, попадат в район, който няма актуално заснемане за 2014 г. и са с неясни граници. Неправилно съдът не е кредитирал съдебната експертиза в цялост, неправилно е прието че липсва противоречие между табличната и словесната част на уведомителното писмо. Оспорва се и размерът на присъдените пред първоинстанционния съд разноски. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в представена по делото чрез упълномощения си представител юрк.. Х, в писмен отговор оспорва подадената жалба като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прави и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност досежно претендираните от касатора разноски.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, поради което не подлежи на касационна отмяна.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на Каменова срещу Уведомително писмо № 02-220-6500/2537 от 25.09.2015 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която на жалбоподателката е отказана оторизация на заявени плащания, както следва: по СЕПП – за разликата между претендираната сума от 9 751.06 лева до оторизираната сума 5 569 лева (в общ размер на отказа от 4181.91 лева); по НР 1 – за разликата от претендираната сума от 7 820.85 лева до оторизираната сума от 4 523.18 лева (в общ размер на отказа от 3297 лева) и по СПП – за разликата от претендираната сума от 3 987 лева до оторизираната сума от 3 212 лева ( в общ размер на отказа от 774.81 лева) относно имоти, както следва: по СЕПП: БЗС 03469-417-1-3; 16571-276-5-2; 29115-40-7-2 и 29115-40-82 и по НР 1: БЗС16571-276-5-2; 29115-40-7-2 и 29115-40-82

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат е приел, че Уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

От материално-правна страна е преценено, че Заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, с която се одобрява окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2014 г., е влязла в законна сила по отношение на Каменова, доколкото същата не е оспорена по съдебен ред, поради което и окончателно определеният специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2014г., съобразно тази заповед обвърза както административния орган, така и жалбоподателя.

В изпълнение на чл. 6 на Регламент № 796/2004 г. на Комисията е създаден специализиран слой "Допустими за подпомагане площи", който представлява геореферирана графична база от данни за площите, допустими за подпомагане за съответната кампания, изградена на база актуални ортофото и сателитни карти на територията. Тази електронна база данни е част от СИЗП и въз основа на нея се извършват административните проверки за допустимост на площите. Актуализираният специализиран слой „площи в добро земеделско състояние” за кампания 2014 като част от СИЗП е одобрен от Министъра на земеделието и храните със заповед РД-09-807 от 05.12.2014 г., въз основа на нова цифрова ортофотокарта по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г. както и чрез отразяване резултати от теренни проверки, извършени от обл. и общ. структури на МЗХ. Окончателно определеният специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2014 е одобрен със заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. въз основа на която административният орган, въз след извършени проверки, е удостоверил несъответствията и правилно е отразил корекциите, в оспорения административен акт. Съобразно нормата на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., административният орган е определил процента наддекларирана площ в размер между над 3 % или над 2 ха и до 20 % както по НР 1 така и по СЕПП. Въз основа на тези констатации административният орган е приел за недопустима за подпомагане по мерките площ в двоен размер на наддекларираната площ, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП във връзка с чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. Тези факти и правни основания, са отразени надлежно в оспорения административен акт.

По делото е била изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Спорът се свежда до преценката дали за имот БЗС 16571-276-5-2, за който е установена площ от 0,23 ха, за която е приета, че попада извън допустимия слой, определен от административния орган, се дължи оторизация на търсената сума.

Каменова е заявила за подпомагане общо 13 броя парцела – естествени ливади с обща площ 32. 4 ха, които се намират в землищата на с. Г. Л, община Ч., село Белимел, село Железна, село Мартиново и село Челюстница, община Ч.. Всички 13 парцела са заявени по СЕПП, а 12 от тях ( без този в с. Б.) с обща площ 30.76 ха са заявени и по НР2. За районите, където са ситуирани заявените парцели няма актуално заснемане за 2014г. Границите на специализирания слой на ПДЗС за 2014г. за тези райони са определени въз основа на извършени теренни проверки на Общинска служба З.М.П съд правилно е съобразил, че със заповед № РД-46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2014 г., като част от СИЗП. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността да оспори тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното в нея. Оторизацията по заявените плащания за процесния парцел е отказана не поради липсата на актуално заснемане, респ. неточно изчисляване на границите, а поради изключване на площите от окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2014 г. със Заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г., която, като необжалвана от конкретното заинтересовано лице, е придобила стабилитет и с чието изменение на допустимите площи административният орган е бил длъжен да се съобрази при издаване на обжалвания акт.

Не се споделят съображенията на касатора, че назначената експертиза е следвало да се възприеме в цялост от първоинстанционния съд. На първо място по арг. от чл. 202 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК съдът не е длъжен да възприеме неоспорена от страните експертиза, а да я цени наравно с другите доказателства по делото. На следващо място дадената експертиза не е възприета от съда единствено в частта, касаеща правни въпроси относно допустимостта на процесните площи, а не в частта, касаеща прилагането на специални знания извън правната материя.

Правните изводи на решаващият съд са в съответствие със задължителни указания, дадени в решение № 8444 от 30.06.2017г., постановено от тричленен състав на ВАС по адм. д.№ 7456/2016г.

Неоснователни са доводите за противоречие между табличната и словесната част на уведомителното писмо. По същество се твърди, че при издаването на акта административният орган не е конкретизирал коя от разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4, 5, и 6 от ЗПЗП се прилага по отношение на конкретните парцели. В поясненията към акта изрично е посочено, че се оторизира сумата от 5569,15 лв. като са изброени несъответствията за които е отказано подпомагането, като от поясненията към таблицата е видно за кои имоти е прието, че е налице основание за отказ.

Относно редуциране на присъдените от първоинстанционния съд разноски настоящата инстанция следва да посочи, че изменението на съдебен в частта му относно разноските следва да се поиска от съда, който го е постановил в срока за неговото обжалване - по реда на чл. 248 от ГПК. Видно от данните по делото такова искане не е отправено до първоинстанционния съд в 14-дневен срок от съобщаването на съдебния акт на активно легитимираната страна, а се прави за първи път в касационната фаза на процеса, поради което искането се явява преклудирано. Извън тези доводи следва да се отбележи, че в отменителното решение № 8444 от 30.06.2017г., постановено от тричленен състав на ВАС по адм. д.№ 7456/2016г. изрично е посочено, че съдът, на основание чл.226, ал.3 от АПК, не се произнася по искането за присъждане на разноски за тази инстанция. Сторените за касационното производство разноски се присъждат с решението на първоинстанционния съд, което е сторено, като разноските за двете инстанции са определение в предвидения законов размер.

Предвид изхода на спора претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.144 АПК.

Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА № 960/16.02.2018 г., постановено по адм. дело № 7549/2017 г. от Административен съд София-град.

ОСЪЖДА И.К да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.