Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:ДИМИТЪР ПЪ. И. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от председателяБ. Ц. по адм. дело № 5960/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на К. К., бивш управител на ЕТ „Анджи – К. К.“, подадена чрез адв. А. П., против Решение № 120 от 16.04.2021 г., постановено по адм. дело № 72/2021 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ № 550/07.10.2016 г., издаден от главен експерт в отдел Местни данъци и такси, Д. Ф. счетоводна дейност и бюджет при община Смолян, потвърден с Решение № 2/16.02.2021 г. от началник отдел Местни приходи при община Смолян.Според касатора решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че оспореният административен акт е издаден на ЕТ, който е заличен през 2010 г. в нарушение на чл. 53 ЗМДТ. Не се споделят изводите на съда за прекъсване на погасителната давност с издаването на АУЗД през 2016 г. В заключение, моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени АУЗД. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът - началник отдел Местни приходи при община Смолян, в писмен отговор и в молба с характер на писмени бележки, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на К. К. /бивш управител на ЕТ „Анджи – К. К.“/ против АУЗД № № 550/07.10.2016 г., издаден от главен експерт в отдел Местни данъци и такси, Д. Ф. счетоводна дейност и бюджет при община Смолян, потвърден с Решение № 2/16.02.2021 г. от началник отдел Местни приходи при община Смолян, с който са установени задължения за данък върху МПС в размер на 2100 лв. и лихви в размер на 441. 58 лв. за периода от 01.01.2013 до 31.12.2015 г.

За да постанови този резултат, съдът е приел на първо място, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган и в съответната форма. От фактическа страна съдът е установил, че ЕТ „Анджи – К. К.“ е собственик на употребяван товарен автомобил самосвал, марка МАГЕРУС, тип М256М26, с рег. [рег. номер на МПС] , съгласно договор от 30.05.2005 г. За процесното МПС е подадена декларация от 13.07.2005 г. по чл. 54 от ЗМДТ. По делото не е било спорно, че ЕТ, на който са начислени задължения за данък върху превозните средства за периода 2013 г. - 2015 г. е заличен от 25.02.2010 г. Прието е от съда, че независимо от заличаването на ЕТ „Анджи – К. К.“ след като собствеността върху процесния автомобил не е прехвърлена на трето лице, то същата остава в патримониума на физическото лице, което я владее, ползва и се разпорежда с веща, т. е. жалбоподателят се явява задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ. От друга страна не са били налице основания за освобождаване от заплащането на данъка по чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Като неоснователно е отхвърлено възражението за изтекла давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК, както и доводите свързани с нарушаването на принципа за бързина регламентиран в чл. 11 от АПК.

Обжалваното решение е правилно. Не са налице посочените в касационната жалба пороци на първоинстанционния съдебен акт, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. Б. По силата на чл. 53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, в редакцията ѝ, действаща към момента на издаване на АУЗД предвижда, че „За превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.“. От своя страна чл. 143, ал. 1 ЗДвП определя, че пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик.

При установените по делото факти правилно съдът е приел, че жалбоподателят е задължено лице по смисъла на чл. 53 ЗДМТ в качеството му на собственик на превозното средство, като законодателят е обвързал дължимостта на данъка върху МПС до прекратяване на регистрацията му на 28.09.2020 г. С регистрирането си като едноличен търговец физическото лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице. И това е така, защото българското право не познава други субекти на частното право, освен посочените два вида. Регистрацията на едно лице като ЕТ му дава права на търговец, но тя не раздвоява физическото лице в две различни негови качества, дори имуществото на предприятието на ЕТ да може да се отграничи от неговото лично имущество. С регистрирането си като едноличен търговец физическото лице не придобива нова правосубектност, а се разширява съществуващата такава. Затова след прекратяване дейността на физическото лице като търговец, респ. заличаването му от търговския регистър отговорността за задълженията, сключени от него, когато е било вписано като ЕТ продължава да се носи от лицето, макар и вече то да няма качество на търговец. При изложеното и при установената от административния съд фактическа обстановка правилен е извода му за законосъобразност на оспорения АУЗД и за липса на нарушения на чл. 53 ЗМДТ. В случая не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева, по отношение на което не е направено възражение на осн. чл. 78,ал.5 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 120 от 16.04.2021 г., постановено по адм. дело № 72/2021 г. по описа на Административен съд – Смолян.

ОСЪЖДА К. К. с ЕГН – [ЕГН] /с ЕТ „Анджи – К. К.“ – заличен търговец/, да заплати на община Смолян разноски за касационната инстанция в размер на 360 (триста и шестдесет) лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисерка Цанева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. П. п/ Емилия Иванова