О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 147

гр. София, 03.02.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия М. Х. ч. гр. дело №193 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от П. Х. Л., чрез адвокат Ж. Н., срещу определение №225/22.06.2022г. постановено по ч. г.д.№1613/2022г. на Върховен касационен съд.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, със съдопроизводствените правила и необосновано. При постановяването му съдът не е съобразил обстоятелството, че окръжният съд за първи път е дал разрешение на въпроса за разноските по делото, като е отменил определението на ВРС. Ето защо, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК, неговото определение следва да бъде разгледано с окончателен съдебен акт. По същество претендира отмяна на обжалвания съдебен акт.

Ответникът „КАЛИИН СЪРВИЗ 1“ ООД с писмен отговор, чрез адвокат Г. К., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че определението е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК. В условие на евентуалност излага, че определението на окръжния съд за присъждане на направените разноски е правилно и законосъобразно. По същество моли съда да отхвърли жалбата. Претендира и присъждане на разноски за производството.

Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на П. Х. Л. срещу определение №4453/15.12.2021г. по ч. г.д.№2917/2021г. на Окръжен съд – Варна, постановено по реда на чл.248 от ГПК.

За да постанови този резултат, съдът е посочил, че с решение по г. д.№9178/2020г. на Районен съд – Варна са отхвърлени предявените от П. Л. срещу „Клиин сървиз 1” ООД искове, по реда на чл.422 от ГПК, за признаване за установено между страните, че в полза на П. Л. съществуват вземания, дължими от ответника „Клиин сървиз 1” ООД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, както следва: 290 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2019 г., 43.50 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2019 г. по трудов договор № 34/27.07.2017 г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2019 г. до окончателното изплащане, както и 290 лв. – обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Със същото в полза на ответника са били присъдени разноски за производството в размер на 300лв. С определение от 07.09.2021г. първостепенния съд е оставил без уважение искането на „Клиин сървиз 1” ООД за изменение на решението в частта за разноските. С определение от 15.01.2021г., постановено по ч. г.д.№2917/2021г., Варненският окръжен съд изменил решението в частта за разноските, като присъдил в полза на „Клиин сървиз 1” ООД още 600лв., до общия размер на присъдените за производството разноски от 900лв.

Съставът на Върховния касационен съд изложил, че съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 от ГПК определението за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението. От своя страна, в разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по възивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. С оглед на това и доколкото цената на всеки един от предявените положителни установителни искове е до 5 000лв., съдът направил извод, че постановеното по делото решение не подлежи на касационно обжалване. Приложил е разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК, като е приел, че обжалваното определение на Окръжен съд – Варна, постановено по реда на чл.248 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване, а подадената частна жалба е недопустима.

Определението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по възивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. В конкретния случай, всеки един от исковете предмет на производството е с цена, която е под определения в ГПК праг за касационно обжалване за граждански дела, поради което въззивното решение няма да подлежи на касационен контрол. Предвид изложеното и съгласно изричната разпоредба на чл.248, ал.3 от ГПК, определението на съда за допълване или изменение на решението в частта за разноските не подлежи на обжалване, тъй като редът за оспорването му е този, по който подлежи на обжалване самото решение. В този смисъл е и разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване определенията, постановени по дела, решенията, по които не подлежат на обжалване, независимо дали попадат в обхвата на определенията по чл. 274, ал.1 ГПК. Изводът в обжалваното определение за недопустимост на касационната жалба е съобразен с процесуалния закон и правилен, а подадената срещу него жалба е неоснователна.

При така изложените съображения съдът намира, че атакуваното определение следва да се потвърди.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане П. Х. Л. следва да бъде осъден да заплати на „КАЛИИН СЪРВИЗ 1“ ООД сумата от 200лв., представляваща направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №225/22.06.2022г. постановено по ч. г.д.№1613/2022г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

ОСЪЖДА П. Х. Л., ЕГН [ЕГН] да заплати на „КАЛИИН СЪРВИЗ 1“ ООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 200лв., представляваща направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: