О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 142

София, 01.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. ч. гр. д. № 289/2023 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ю. К. С. чрез нейния пълномощник адв. Н. Д. срещу определение № 2858 от 14.11.2022 г. по в. гр. д. № 232/2022 г. на Софийски апелативен съд. С него на основание чл. 248 ГПК е изменено решение № 949 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 232/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските, като Ю. К. С. е осъдена да заплати на МРРБ разноски за първоинстанционното и за въззивното производство в общ размер на 8 520 лв.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателката поддържа, че същото е постановено в противоречие с процесуалния закон, тъй като МРРБ не е представило списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което не разполага с процесуалната възможност да иска изменение на решението в тази част. На следващо място поддържа, че с молбата си по чл. 248 ГПК страната е поискала присъждане само на разноски за адвокатско и юрисконсултско възнаграждение, като липсва искане за присъждане на разноски и за експертизи за първата инстанция, и това обуславя недопустимост на определението в тази част. Сочи също, че въззивният съд е следвало да разгледа и да се произнесе относно заявеното пред първата инстанция възражение за прекомерност на адвокатското и юрисконсултското възнаграждение, и да изложи самостоятелни мотиви във връзка с него, а не да възприема редуцирания от първата инстанция размер, както и да посочи на каква база включва в размера на възнаграждението и ДДС.

В отговор на частната жалба ответната страна Министерство на регионалното развитие и благоустройството изразява становище, че частната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С въззивно решение № 949 от 28.06.2022 г. по в. гр. д. № 232/2022 г. на Софийски апелативен съд е отменено решение № 264412 от 02.07.2021 г. по гр. д. № 7965/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която МРРБ и Областна администрация [населено място] са осъдени да заплатят солидарно на Ю. К. С. на основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния фактически съпружески съжител М. В. М. в резултат на осъществено на 19.06.2014 г. наводнение в края на Т. /Западно/ дере в кв. А., [населено място], заедно със законната лихва върху тази сума, считано от същата дата до окончателното й изплащане, както и в частта, с която МРРБ и Областна администрация [населено място] са осъдени да заплатят на адв. Н. Д. разноски в размер на 2 654.40 лв. , и в частта, с която МРРБ и Областна администрация [населено място] са осъдени да заплатят държавна такса и възнаграждения за вещи лица в размер на 3 910 лв. В отменената част е постановено друго, с което искът на Ю. К. С. против МРРБ и Областна администрация [населено място] за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., е отхвърлен. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата част - с която [община] е осъдена да заплати на Ю. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., в частта, с която за разликата над тази сума до претендирания размер от 200 000 лв. искът на Ю. С. против Община варна, МРРБ и Областна администрация В. е отхвърлен като неоснователен; в частта, с която Ю. С. е осъдена да заплати на МРРБ разноски за адвокатско възнаграждение с включен ДДС и възнаграждение за вещи лица в размер на 5 640 лв.

С въззивното решение съдът не се е произнесъл по искането на МРРБ за присъждане на разноски за първата и въззивната инстанция, включително и юрисконсултско възнаграждение, заявено с в подадената от министерството въззивна жалба срещу осъдителното първоинстанционно решение / л. 15 от същата/.

При тези данни въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като е посочил, че в случая непредставянето на списък по чл. 80 ГПК не съставлява процесуална пречка за това, тъй като липсва изобщо произнасяне по разноските, полагащи на тази страна. Приел е, че заплатеният адвокатско хонорар за водене на делото пред първата инстанция е в размер на 10 907.23 лв. с включен ДДС, но на основание чл. 78, ал.5 ГПК е редуциран до сумата 8 000 лв. с ДДС. Към тази сума е прибавил заплатените разноски за СТЕ в размер на 4 000 лв.. Тъй като с решението на първоинстанционния съд Ю. С. е осъдена да заплати на МРРБ сумата 5 640 лв., приел, че молбата по чл. 248 ГПК е основателна за разликата от 6 360 лв. За въззивната инстанция е приел, че се дължат разноски в размер на 1 600 лв., представляващи внесена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 560 лв., или общо за двете инстанции Ю. С. следва да заплати на МРРБ разноски в размер на 8 520 лв.

Неоснователно е оплакването в частната жалба за това, че молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е процесуално недопустима, тъй като липсвал списък на разноските по чл. 80 ГПК. Безспорно, въззивният съд в диспозитива на решението си не се е произнесъл по искането на МРРБ за присъждане на разноски за двете инстанции, поради което се касае за допълване на въззивното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. В този случай, съгласно разясненията, дадени в т.8 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. Правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, т. е. когато съдът се е произнесъл по отговорността за разноски, но е допуснал грешка при определяне на техния размер, каквато хипотеза по настоящото дело не е налице.

Неоснователно е и оплакването за това, че въззивният съд е възприел редуцирания от първата инстанция на основание чл. 78, ал.5 ГПК размер на адвокатското възнаграждение, вместо сам да обсъди възражението за прекомерност. Този въпрос не е повдиган пред въззивния съд - жалбоподателката не обжалвала първоинстанционното решение в частта, с която е осъдена да заплати на МРРБ разноски по делото за първата инстанция в размер на 5 640 лв., включващи заплатено адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.5 ГПК в размер на 8 000 лв. с ДДС, нито е с отговора на молбата по чл. 248 ГПК.

Настоящият състав намира за основателно възражението на жалбоподателката, че с молбата по чл. 248 ГПК въззивният съд не е бил сезиран с искане за присъждане на пълния размер разноски за депозит на вещо лице. Искането на МРРБ е ограничено до допълване на решението с присъждане на пълния размер разноски за адвокатско възнаграждение. Тъй като първоинстанционният съд е намерил за основателно възражението на жалбоподателката за прекомерност на заплатеното от МРРБ адвокатско възнаграждение и е намалил същото до размера на сумата от 8 000 лв. с ДДС, а с решението си е осъдил същата да заплати на МРРБ съразмерно на отхвърлената част от иска/ 120 000 лв./ общо сумата 5 640 лв., включваща адвокатско възнаграждение и разноски за вещо лице, се налага извод, че присъдените разноски само за адвокатско възнаграждение са били в размер на 4 800 лв. с ДДС. С оглед изхода на делото във въззивната инстанция ищцата е следвало да заплати още 3 200 лв. с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция до пълния размер на възнаграждението от 8 000 лв. Към тази сума следва да се прибавят заплатените от МРРБ разноски за държавна такса за въззивното производство в размер на 1 600 лв. и юрисконсултското възнаграждение в размер на 560 лв., или жалбоподателката следва да заплати на МРРБ разноски за двете инстанции в размер общо на 5 360 лв.

По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която Ю. К. С. е осъдена да заплати на МРРБ разноски по делото за първата и въззивната инстанция за разликата над 5 360 лв. до 8 520 лв.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 2858 от 14.11.2022 г. по в. гр. д. № 232/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е допълнено /изменено/ решение № 949 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 232/2022 г. в частта за разноските, в частта, с която Ю. К. С. е осъдена да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството разноски за първоинстанционното и за въззивното производство за разликата над 5 360 лв. до размер на 8 520 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: