Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на РБ и съвместна касационна жалба на „Стройкомерс“ ЕООД, „Газстроймонтаж“ АД и „Г. К“ ООД срещу решение № 10477 от 21.07.2021 г., постановено по в. т. д. № 1422/2020 г. на Апелативен съд - София.

С касационната жалба на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на РБ - [населено място] е обжалвана частта от решението, с която е потвърдено решение № 2325 от 23.12.2019 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 296 от 10.02.2020 г., по т. д. № 25332018 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявените от агенцията - касатор против „Стройкомерс“ ЕООД, „Газстроймонтаж“ АД и „Г. К“ ООД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД - за разликата над сумата 6 127.91 лв. до претендираните с исковата молба 41 284.25 лв., и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 746.30 лв.

В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон и за уважаване на предявените искове в пълен размер с присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил задълбочено заключението на съдебнотехническата експертиза и съвкупността от всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до необосновани изводи, че ответниците са изпълнили задълженията си по сключените с него договори като са доставили и монтирали 315.95 кв. м. от възложените СМР и е налице неизпълнение само за 39.65 кв. м. Навежда и оплакване, че въпреки представените доказателства за надлежно връчена на ответниците покана по реда на чл.46, ал.2 ГПК, въззивният съд е отхвърлил акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД с мотив, че ответниците не са поканени да върнат получената без основание сума, съответстваща на стойността на неизпълнените СМР.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в раздел ІІ на касационната жалба, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът - ищец твърди, че с обжалваната част от въззивното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос „Длъжен ли е съдът при постановяване на съдебното решение да обсъди всички твърдения и доводи на страните, длъжен ли е да изследва кои са правнорелевантните за спора факти и необходимо ли е да обоснове подробно доказателствените и правните си изводи“ в противоречие със задължителната практика в ППВС № 1/1953 г., в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 194/18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 94/28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 344/21.09.2012 г. по гр. д. № 862/2011 г. на ВКС, ІV г. о., решение № решение № 127/05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, ІV г. о., както и по материалноправния въпрос „за прилагане на правилата за тълкуване на действителната воля на страните“ в противоречие с практиката в решение № 48/31.03.2011 г. по т. д. № 822/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи и очевидна неправилност на решението - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Ответниците по касация „Стройкомерс“ ЕООД, „Газстроймонтаж“ АД и „Г. К“ ООД, представлявани по пълномощие от адв. И. Ш., изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната от касатора - ищец част и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба на ответниците „Стройкомерс“ ЕООД, „Газстроймонтаж“ АД и „Г. К“ ООД е насочена срещу частта от въззивното решение, с която след частична отмяна на решението по т. д. № 2533/2018 г. на Софийски градски съд същите са осъдени да заплатят на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на РБ сумата 6 127.91 лв., представляваща платена без основание /извън уговореното и изпълнено по договор от 24.02.2014 г./ стойност на СМР - 39.65 кв. м. влагоустойчиви паравани.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда, че доставените и монтирани от „Стройкомерс“ ЕООД и „Газстроймонтаж“ АД влагоустойчиви паравани е с количество 315.95 кв. м., а не в договореното и заплатено от ищеца количество 355.60 кв. м., и поради това ответниците дължат солидарно връщане на сумата, съответстваща на неизпълнената част от възложените СМР. Според касаторите, изводите на съда за наличие на договорно неизпълнение в количествено отношение се дължат на неправилна преценка на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства и на заключението на съдебнотехническата експертиза, съвкупността от които установява по несъмнен начин, че е доставено и монтирано цялото количество влагоустойчиви паравани, предвидени в договора за обществена поръчка, и че изпълнената работа е приета без възражения от възложителя с подписаните от него актове обр.19 и обр.15, последвани от протокол обр.16 на ДПК за установяване годността за ползване на обекта. Предвид въведените с жалбата оплаквания, касаторите правят искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и за отхвърляне на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата, за която е уважен от въззивния съд.

С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280 ал.2, пр.3 ГПК, аргументирано с идентични на релевираните в касационната жалба оплаквания за неправилна преценка на доказателствата и за необоснованост на изводите на въззивния съд за неизпълнени количества СМР. Касаторите - ответници се позовават и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че с обжалваната част на въззивното решение са разрешени „процесуалноправни въпроси относно задълженията на въззивния съд по чл.12 ГПК и чл.235 ГПК да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства във връзка с техните доводи и възражения, както и на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право“ в противоречие с практиката на ВКС в решение № 113/01.11.2021 г. по гр. д. № 2895/2020 г. на ІV г. о., решение № 9 по гр. д. № 3700/2013 г. на І г. о., решение № 27 по гр. д. № 4265/2014 г. на ІV г. о., решение № 470 по гр. д. № 1318/2010 г. на ІV г. о., решение № 220 по гр. д. № 2314/2015 г. на ІІІ г. о.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от Държавна агенция за бежанците при МС на РБ, в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване в неговата осъдителна част и за неоснователност на касационната жалба на касаторите - ответници.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното:

Касационните жалби са допустими - подадени са от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните в първоинстационното производство писмени и гласни доказателства и заключението на назначената от първата инстанция съдебнотехническа експертиза и след самостоятелна им преценка е направил извод за частична основателност - до размер на сумата 6 127.91 лв., на предявения от Държавна агенция за бежанците при МС на РБ солидарно против ответниците „Стройкомерс“ ЕООД, „Газстроймонтаж“ АД и „Г. К“ ООД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и за неоснователност на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД с размер 2 746.30 лв.

От фактическа страна във въззивното производство не е имало спор, че на 24.02.2014 г. е сключен договор за възлагане на обществена поръчка между ищеца Държавна агенция за бежанците при МС като възложител и ответниците „Стройкомерс“ ЕООД и „Газстроймонтаж“ АД, обединени в дружество по ЗЗД „ГСМ - Стройкомерс 2014“, като изпълнители, с който агенцията - ищец е възложила, а ответниците са приели срещу заплащане и при условията на солидарна отговорност за изпълнението /чл.9.1/ да проектират и извършат СМР на обект „Регистрационно - приемателен център - София, териториално поделение на ДАБ при МС - място за временно настаняване на чужденци, подали молба за международна закрила“. С отделен договор от 21.03.2014 г. агенцията - ищец е възложила на ответника „Г. К“ ООД упражняването на строителен надзор върху изпълнението на възложените с договора от 24.02.2014 г. работи, като с т.13.4 ответникът е поел солидарна отговорност с изпълнителите в случай на „последващо установяване на разминавания между реално извършените и отчетени/актувани работи“. В изпълнение на договора за обществена поръчка ответниците - изпълнители са изработили идеен проект за архитектурно разрешение на обекта в три варианта и ищецът - възложител е избрал един от предложените варианти, предвиждащ изграждане на допълнителни санитарни възли на всеки един етаж от сградите на блок А и блок В, разположени в помещенията, ситуирани непосредствено до съществуващите санитарни възли. Въз основа на одобрения идеен проект е изработен инвестиционен технически проект, одобрен от възложителя на 17.04.2014 г., в количествената сметка към който е предвидено доставка и монтаж на преградни алуминиеви стени Н-210 см. за тоалетни /без врати/ - 255 кв. м. за блок А /позиция 51/, и 104 кв. м. за блок В /позиция 52/, или общо 359 кв. м. за двата блока. Отделно /позиции 42 и 43/ е предвидено доставка и монтаж на 37 бр. - в блок А, и на 40 бр. - в блок В, алуминиеви врати с размери 70/200 см. /включително за преградни стени в тоалетни/. В чертежите към проекта са обособени отделни кабинки във всеки от двата блока, със съответстващия им брой врати, като общата площ на вратите по проекта е 103.60 кв. м. С актове обр.19, подписани от представители на възложителя и на изпълнителите на 07.04.2014 г. и на 30.04.2014 г., са отчетени като изпълнени в новите санитарни възли общо 355.60 кв. м. влагоустойчиви паравани на обща стойност 54 957.98 лв., без самостоятелно отразяване на доставка и монтаж на предвидените в количествената сметка към проекта алуминиеви врати към преградните стени. Обектът е завършен напълно и на 30.04.2014 г. е съставен акт обр.15 за установяване годността за приемането му, след което е приет с протокол обр.16 от Държавната приемателна комисия. Ищецът - възложител е заплатил на изпълнителите всички остойностени с актовете обр.19 СМР, включително отразените като изпълнени преградени алуминиеви стени /т. нар. влагоустойчиви паравани/ с актувано количество 355.60 кв. м.

В исковата молба ищецът е обосновал претенцията си с твърдения, че след приемане на обекта е извършена финансова инспекция от АДФИ на основание ЗДФИ, при която е установено, че на обекта са доставени и монтирани 132.99 кв. м. влагоустойчиви паравани, вместо уговорените в договора с ответниците и заплатени 355.60 кв. м., или с 222.61 кв. м. по-малко, като за неизвършените СМР е платена сума в размер на 41 284.25 лв. с ДДС. С цел изясняване от фактическа страна на възникналия спор относно действителното количество изпълнени СМР въззивният съд е обсъдил показанията на свидетеля П. Н. - технически ръководител на обекта, и е анализирал подборно констатациите в заключението на съдебнотехническата експертиза. Свидетелят Н. е заявил, че в големите помещения, представляващи санитарни възли, са изградени отделни кабинки и чрез влагоустойчиви паравани са обособени отделни мъжки и дамски тоалетни, като при приемане на изпълнението поставените алуминиеви врати са мерени в площта на параваните и не са актувани самостоятелно. Вещото лице, изготвило заключението на техническата експертиза след оглед и измерване на обекта, е установило, че доставените от ответниците паравани, една част от която са монтирани, а друга - демонтирани и оставени на склад, са в количество 212.35 кв. м., без площта на вратите - общо 103.60 кв. м., които представляват единна система с параваните. Като е съобразил, че ищецът не отрича доставката и монтажа на вратите, че без вратите отделните кабинки не биха могли да се ползват по предназначение и че обектът е приет за извършен съгласно одобрения проект, въззивният съд е направил извод, че общото количество доставени и монтирани влагоустойчиви паравани по договора за обществена поръчка е 315.95 кв. м. /в т. ч. 212.35 кв. м. преградни стени и 103.60 кв. м. алуминиеви врати/, респ. че не е изпълнено останалото количество СМР - 39.65 кв. м., актувано с протоколите обр.19 като част от общото количество 355.60 кв. м., срещу което ищецът - възложител е извършил плащане за извършена и приета работа.

При така направените фактически констатации по спора въззивният съд е преценил като неоснователно възражението на ответниците, че договорът за обществена поръчка е изпълнен точно в количествено отношение и че след като е приел работата без възражения с подписване на актовете обр.19, ищецът няма право да оспорва изпълнението с твърдения за наличие на неизвършени работи. Съдът се е произнесъл, че съдържанието на актовете обр.19 и на констативния акт за установяване годността за приемане на обекта е опровергано от заключението на съдебнотехническата експертиза в частта относно количеството доставени, монтирани и приети влагоустойчиви паравани, респ. че с помощта на заключението е доказано реално изпълнено количество 315.95 кв. м., вместо актуваните 355.60 кв. м. В тази насока съдът е отчел и предвижданията в чертежите към одобрения от ищеца проект, в които са зададени параметрите на подлежащите на изпълнение санитарни помещения. Съобразявайки обясненията на вещото лице, че извършеният впоследствие ремонт на обекта не препятства установяването на действителното количество изпълнена работа по договора за обществена поръчка, въззивният съд е счел за неоснователни доводите на ответниците, че с оглед изминалия от 2014 г. до извършване на огледа през 2019 г. период от време и проведените в обекта ремонти констатациите в експертното заключение не следва да се кредитират като обективни и достоверни.

В зависимост от извода, че действителното количество на изпълнените СМР възлиза на 315.95 кв. м. и че има неизпълнение за част от актуваните като извършени работи, а именно - за 39.65 кв. м., въззивният съд е направил решаващия извод, че по силата на уговорената в договорите солидарност ответниците дължат на ищеца сумата 6 127.91 лв., представляваща стойността на неизвършените, но платени количества СМР. С мотив, че поради неизвършване на работите платената от ищеца сума е получена при първоначална липса на основание от ответниците - изпълнители, съдът се е произнесъл, че е допустимо нейното връщане да се претендира на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, въпреки договорните правоотношения между страните.

Акцесорната претенция на ищеца за заплащане на законни лихви по смисъла на чл.86, ал.1 ЗЗД е преценена от въззивния съд като неоснователна по съображения, че за поставяне на ответниците в забава е необходима покана, съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, каквато няма доказателства да им е връчена преди завеждане на делото. Твърдението на ищеца, че е поканил ответниците да му платят /върнат/ недължимо получената сума, е счетено за недоказано с аргумент, че от съдържанието на представеното по делото писмо - покана, изпратено до посоченото в договора за поръчка дружество по ЗЗД, не се установява писмото да е получено от служител на някой от ответниците или от лице, оторизирано от законните им представители да получава книжа във връзка с търговската им дейност.

Предвид изводите, до които е достигнал, въззивният съд е отменил частично решението на първоинстанционния съд и е осъдил ответниците да заплатят солидарно на ищеца, на основание чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД, сумата 6 127.91 лв., а в частта за отхвърляне на главния иск за разликата над 6 127.91 лв. до претендираните 41 284.25 лв. и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 746.30 лв. е потвърдил решението.

По искането за допускане на касационно обжалване, поддържано от касатора - ищец Държавна агенция за бежанците при МС на РБ:

Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с което касаторът - ищец е обвързал искането си за допускане на въззивното решение до касационен контрол в частта за отхвърляне на исковете по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди възраженията и доводите на страните, да основе решението си на събраните по делото доказателства и да го мотивира, е значим за делото, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената от касатора задължителна практика на ВС и ВКС. За да разреши спора, с който е бил сезиран, въззивният съд е процедирал в съответствие с указанията в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС - извършил е самостоятелен анализ и преценка на събраните по делото доказателства и е формирал свои самостоятелни изводи относно фактическите състави на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, на които са основани предявените от касатора осъдителни искове. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е разгледал всички твърдения и доводи на касатора, които имат значение за преценката изпълнен ли е и в какъв обем сключеният с първите двама ответници договор, и е изложил мотиви по повод на тях, посочвайки правнорелевантните факти, които приема за установени от доказателствата и въз основа на които формира изводите си за основателност, съответно за неоснователност, на исковите претенции. Твърдението на касатора, че въззивният съд е споделил мотивите на първата инстанция и не е изложил собствени съждения по оплакването за липса на ангажирани от ответниците доказателства, установяващи доставката и монтажа на цялото актувано количество влагоустойчиви паравани, се опровергава от съдържанието на мотивите към обжалваното решение. В мотивите, вследствие преценката на конкретни писмени доказателства, на показанията на свидетеля П. Н. и на заключението на съдебнотехническата експертиза, съдът е направил конкретни фактически констатации относно обема на изпълнените и неизпълнени СМР по договора за обществена поръчка и въз основа на тях е изградил извода си за частична неоснователност на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД до размер на сумата, платена за количеството СМР, чието реално извършване от ответниците е приел за доказано в хода на делото. От мотивите е видно, че въззивният съд е формирал свои собствени изводи по съществото на спора след съвкупна преценка на доказателствата и обсъждане на всички твърдения и доводи на касатора, поради което не може да се приеме, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия поставен въпрос.

Вторият повдигнат от касатора „въпрос“ - за прилагане правилата за тълкуване на действителната воля на страните, не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на него не може да се допусне. Въпросът изразява несъгласието на касатора с преценката на въззивния съд, че в изготвения от изпълнителите и одобрен от възложителя инвестиционен проект изпълнението на вратите е заложено като отделен компонент, а не като част от доставката и монтажа на водоустойчиви паравани. Преценката на въззивния съд какви количества и видове работи са възложени за изпълнение е обусловена от възприемането на съдържанието на одобрения от ищеца - възложител проект и на чертежите към него, а също и от преценката на събраните в тази насока доказателства /конкретно - на свидетелските показания и наекспертното заключение/. Въззивният съд не е „тълкувал“ волята на страните, а е приел, че видът и количеството на спорните работи, които ответниците са се задължили да извършат, са посочени в съответните позиции към проекта и са изпълнени в количеството, установено от заключението на техническата експертиза, поради което поставеният въпрос е лишен от значимост за изхода на делото. По отношение на въпроса не е доказана и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изводите, с които въззивният съд е мотивирал частичното отхвърляне на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата, съответстваща на стойността на приетото за изпълнено количество СМР, не противоречат на даденото разрешението в цитираното от касатора решение по т. д. № 822/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., че „когато се касае за строителни обекти, за да се дължи плащане на възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД на изпълнителя, осъществените от него на място строително - монтажни работи следва да отговарят на одобрения технически проект“.

По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК в частта, предмет на обжалване с касационната жалба на ищеца Държавна агенция за бежанците при МС на РБ.

Касаторът - ищец се е позовал бланкетно и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е изложил конкретни аргументи относно значението на формулираните от него въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото /в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г./. Поради това касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не следва да се допуска.

Неоснователно е искането на касатора - ищец за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - поради очевидна неправилност на въззивното решение в частта за отхвърляне на предявените осъдителни искове.

В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е прието, че проявлението на очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК.

В случая касаторът не е посочил конкретни пороци, водещи до очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение в изяснения от практиката на ВКС смисъл на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Твърдението, че решението е очевидно неправилно „поради допуснатото нарушение на съществени процесуални принципи“, не е аргумент за проявление на очевидната неправилност и не може да предпостави допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Въз основа на мотивите към решението съставът на ВКС не констатира нито явна необоснованост на решаващите изводи на въззивния съд, нито тежки нарушения на материалния и процесуалния закон, допуснати от съда при разглеждане на делото и при разрешаване на правния спор. Поради изложеното няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

По искането за допускане на касационно обжалване, поддържано от касаторите - ответници „Стройкомерс“ ЕООД, „Газстроймонтаж“ АД и „Г. К“ ООД:

Първото основание, с което касаторите - ответници са обвързали искането си за достъп до касационно обжалване, е очевидна неправилност на въззивното решение /в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е уважен частично предявеният срещу тях осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД/. За да обосноват очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ЗЗД, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са възпроизвели съдържанието на касационната жалба и въведените с нея оплаквания за неправилна преценка на доказателствата от страна на въззивния съд и за необоснованост на изводите за неизпълнение в количествено отношение на договора за обществена поръчка. Произнасянето на касационната инстанция дали въззивният съд е допуснал твърдените процесуални нарушения и дали изводите, до които е достигнал в резултат на преценката на доказателствата, са обосновани е възможно само след осъществяване на касационна проверка по реда на чл.290 ГПК на правилността на въззивното решение. Мотивите към обжалваното решение не насочват към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, изведени в практиката на ВКС /и посочени по-горе при обсъждане на поддържаното от касатора - ищец основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК/, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд при постановяване и мотивиране на решението му по спора. Според касаторите - ответници, въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС в посочени решения по чл.290 ГПК, тъй като е формирал изводите си относно изпълнената и неизпълнена част от възложените СМР единствено въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза и е игнорирал показанията на свидетеля И. Н., както и съставените в процеса на приемане на работите официални документи /констативен акт обр.15, окончателен доклад за завършване на строителството и установяване годността за ползване на строежа и протокол обр.16 на ДПК/. Поддържаното твърдение, с което е обяснено значението на въпроса за изхода на делото, е некоректно и не кореспондира с мотивите към обжалваното решение. В мотивите съдът е обсъдил и анализирал всички относими доказателства и след тяхната преценка - поотделно и в съвкупност, е формирал изводите си за частично неизпълнение на договора в количествено отношение, пораждащо за ищеца - възложител право да претендира връщане на платената срещу неизпълнената част сума. Въззивният съд не е игнорирал изготвените по повод приемане на изпълнението актове и протоколи, а е приел, че съдържанието им е опровергано от свидетелските показания и от констатациите в експертното заключение, изготвено въз основа на строителната документация и след оглед на обекта, на който са извършени спорните СМР. С оглед съдържанието на мотивите поставеният въпрос не е обуславящ за изхода на делото и не може да се приеме, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване по повод на него на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол и в частта, обжалвана с касационната жалба на ответниците „Стройкомерс“ ЕООД, „Газстроймонтаж“ АД и „Г. К“ ООД.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10477 от 21.07.2021 г., постановено по в. т. д. № 1422/2020 г. на Апелативен съд - София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: