O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
[населено място] , 31.01.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Т. К. второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ: П. Х.
Иванка Ангелова
като разгледа докладваното от съдия Ангелова ч. т.д.№ 19/2023 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ню Холм“ ЕООД, ищец в производството, чрез процесуален представител, срещу Определение № 575 от 01.09.2022г. по в. т.д. № 190/22г. на САС, ТК,11 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което по молба на ответника „П. К. ООД е уважено искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата от 226.50 лв., представляваща ДДС, начислено върху присъденото адвокатско възнаграждение, на основание чл.7, ал.2,т.4 във вр. с параграф 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В частната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното определение, въз основа на които се претендира неговата отмяна.
Ответникът - „П. К. ООД депозира отговор, с който оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С постановеното по делото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от „Ню Холм“ ЕООД срещу „П. К. ООД иск с правно основание чл.79, ал.1,пр.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за СМР от 12. 04.2018г. за сумата от общо 27 617.18лв. С оглед изхода на спора и след намерено за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивното дружество /ищец/ е осъдено да заплати на въззиваемото ответно дружество разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 332.51 лв.
С молба, подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, въззиваемото дружество /ответник/ „П. К. ООД претендира изменение на решението на САС в частта за разноските като иска присъждане на дължимия ДДС в размер на 20% върху присъдената сума за адвокатско възнаграждение.
С обжалваното определение съставът на САС е намерил молбата за допълване на решението в частта за разноските за основателна, като на основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е присъдил ДДС в размер на 226.50лв. върху определеното адвокатското възнаграждение.
Оплакванията в частната жалба за непроизнасяне от състава на САС по възраженията в отговора на молбата по чл.248 ГПК за недължимост в случая на ДДС поради противоречие на разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на разпоредбата в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2016г. относно общата система на данъка върху добавена стойност, както и поради непредставяне на доказателства, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, по които решаващият съд действително не е изложил мотиви, са неоснователни по следните съображения:
В проведеното във въззивното производство съдебно заседание въззиваемото дружество „П. К. ООД е представило списък по чл.80 ГПК с приложени към него заверено копие от Договор за предоставяне на правни услуги № 2121/17.03.2021г., Проформа – фактура № 0006815 от 23. 02. 2022г., вносна бележка от 08.04.2022г. и извлечение от банковата сметка на дружеството за получаване на сумата от общо 2 400лв. В договора за предоставяне на правни услуги уговореният хонорар от 2 000 лв., е посочен без ДДС, както и с включен ДДС – в размер на общо 2 400 лв. В договора изрично е отразено, че адвокатското дружество е регистрирано по ДДС. В хода по същество процесуалният представител на насрещната страна е заявил само възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, т. е. липсват възражения във връзка с реалното плащане на сумата или оспорване доказателствената сила на документите. При неоспорени записвания за дължимост и заплащане на ДДС от клиента, твърдението за непредставяне на доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ДДС са неоснователни.
Неоснователно е и първото възражение за недължимост на ДДС поради противоречие на сочената национална разпоредба на чл.78, първа алинея, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2016г. относно общата система на данъка върху добавена стойност, на която с Решение на Съда /първи състав/ от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 /„ЧЕЗ Е. Б. АД срещу Й. К. /С-427/16/ и „Ф. И. ЕАД срещу Е. Я. / С-428/16/ е дадено тълкуване в смисъл, че „не допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, по силата на която ДДС се счита за неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с ДДС.“ Следователно, акцентът е за недопускане на двойно данъчно облагане с ДДС, което само по себе си не е основание за изключване дължимостта на ДДС за осъществената правна услуга. Освен това, видно от мотивите на Решението на Съда, до нарушаване принципа на данъчния неутралитет се стига в случай, че ДДС е включено в данъчната основа, заедно с данъци, мита, налози и такси, какъвто извод не се следва при тълкуване разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която следващото ДДС се начислява върху определеното адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 575 от 01.09.2022г. по в. т.д. № 190/22г. на САС, ТК,11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.