Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. С. срещу Решение № 3216/16.05.2018 г., постановено по адм. дело № 9435/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменен Ревизионен акт № Р - 22221415008351 - 091 – 001/17.02.2017г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение № 859/02.06.2017г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София.

В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Оспорва се извода на съда за незаконосъобразност на ревизионния акт, в частта, с която са определени задължения за данък по чл.78 от ЗКПО за 2015 г., в резултат на увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството със сумата от 8 012 086,77 лв., представляваща неотчетени приходи от лихви по договори за цесия с длъжник „Нафтекс петрол“ ЕООД и длъжник „О. Е. Т“ ЕООД. На първо место се твърди неправилност на извода на съда, че сумата на увеличението на счетоводния финансов резултат не представлява точния размер на неотчетените приходи от лихви, като се излагат доводи, че размера на неотчетените приходи от лихви е взет от счетоводството на ревизираното дружество и представлява сбор от начислени от самото ревизирано лице лихви по договорите за цесия с длъжник „Нафтекс петрол“ ЕООД и длъжник „О. Е. Т“ ЕООД. На второ место се оспорва извода на съда, че по делото е установена невъзможност на ревизираното дружество, в качеството му на цесионер по двата договора за прехвърляне на вземания, да получи икономическа изгода от сделките под...