Образувано е по касационна жалба на „Флориян“ ООД от гр. Р., против решение №24/25.10.2017 г. по адм. д.№188/2017 г. на Административен съд Русе, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на „Флориян“ ООД срещу задължително предписание по чл.404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда /КТ/, дадено с Протокол изх.№1710980/31.03.2017 г. на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. П., изменено с Решение №17086862/11.04.2017 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. П., в частта му по т.2, досежно начисляване във ведомостта за заплати за месец юли на трудово възнаграждение за положен извънреден труд при сумирано изчисляване на работното време от П.Т – 274 часа.
Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на процесуалните норми, неточно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а жалбата му против оспорената част от задължително предписание по т.2 от Протокол №1710980/31.03.2017 г. да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. П., редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице, неоспорено от страните, съдът правилно е приел, че оспореното предписание по т.2 в първата му част е законосъобразно на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ.
Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 АПК е неоснователна.
С решението в атакуваната му част Административен съд Русе е отхвърлил жалбата на „Флориян“ ООД срещу първа част от даденото задължително Предписание по т.2 по Протокол №1710980/31.03.2017 г. за начисляване във ведомостта за заплати за месец юли 2016 г. на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд при сумирано изчисляване на работното време от П.Т, в размер на 274 часа за периода от 18.01.2016 г. - 17.07.2016 г. Съдът е приел, че след като е налице положен извънреден труд и той е доказан с предвидените от закона средства, то той следва да бъде заплатен при спазване на изискванията на чл.150 КТ във връзка с чл.262, ал.1, т.4 от КТ.Пстанционният съд е приел, че е налице нормативно определена възможност, предвидена в чл.38, ал.16, изречение последно от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, която позволява зачетеният осигурителен стаж да бъде повече от календарното време. Според съда, това начисляване и изплащане на положения извънреден труд ще наложи и подаване на коригиращи декларации по реда на Наредба №Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, което също е допустимо и законодателят е предвидил като хипотеза.
Съдът е направил тези изводи въз основа на заключение на вещото лице по съдебно-икономическа експертиза, видно от което, а и от заповед №2016-03/10.01.2016 г. /л.31 от административната преписка/ на управителя на склада за семена в гр. П. – Ц.К и писменото му обяснение пред Д „ИТ“ Пловдив /л.32/ относно работата на служителите във „Флориян“ ООД за периода то 18.01.2016 г. до 17.07.2016 г. – от 08.30 часа до 18.30 часа в петък и от 08.30 ч. до 15 часа в събота, че се установява действително положен извънреден труд от П.Т при сумирано изчисляване на работното време в този период, общо 274 часа.
Настоящият касационен състав споделя изцяло приетата за установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по СИЕ, както и правните изводи на съда. Безспорно установено е констатираното и от контролните органи, че във ведомостта за заплащане на трудовите възнаграждения за м. юли 2016 г. на П.Т не са начислени и не са заплатени отработените 274 часа извънреден труд за отчетния период при сумирано изчисляване на работното време /с 50 на сто/, което представлява нарушение на чл.262, ал.1, т.4 КТ.Перката е констатирала основания за издаване на задължително предписание на основание чл.404, ал. 1 КТ вр. чл.262, ал.1, т.4 КТ на касатора за неспазване на трудовото законодателство при полагане на извънреден труд.
В разпоредбата на чл.404. ал.1, т.1 КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. т. 1-12, като в т.1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.
Правното основание за издаване на оспорената ПАМ е посочено, поради което следва да се приеме извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на издаденото предписание. Същото е постановено от компетентен орган, след извършена проверка и изясняване на фактите и обстоятелствата, при спазване на чл.35-36 от АПК, в предписаната от закона форма, като е посочено конкретното фактическо и правно основание за неговото издаване. Спазени са административно производствените правила и материалноправните разпоредби на закона, като в същото е съобразена и целта на закона. Като го е потвърдил, Административен съд Русе е постановил правилно съдебно решение.
С оглед на така изложеното, касационният състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в жалбата касационни основания.
Воден от горното и на основание чл.222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №24/25.10.2017 г. на Административен съд Русе по адм. д.№188/2017 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.