Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на инспектор ПНП ППС при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ (ОДПГ) ЕООД – В.То срещу решение № 110 от 09.03.2018 г. на Административен съд - В. Т, постановено по административно дело № 87/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на В.С от гр. [населено място] принудителна административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия водач или на упълномощено от него лице по отношение на собствения на лицето лек автомобил, марка „Пежо”, с регистрационен [рег. номер на МПС], обективирана в Констативен протокол № 290/28.01.2018 г. на инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД – В.То.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни съображения, че съдът неправилно е отменил като незаконосъобразна мярката, тъй като тя е постановена в съответствие с чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) и в случая са били налице и трите хипотези на разпоредбата, тъй като автомобилът е бил паркиран на място, на което е действал пътен знак В-27 с табела Т-17, указващи че мястото е забранено за престой и паркиране на автомобили. Отправя искане към касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу приложената принудителна мярка. Прави се алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - В. Т.

Ответникът по касационната жалба - В.С, чрез упълномощения адв. П.С, в представен писмен отговор оспорва жалбата. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че на 28.01.2018 г. автомобил, марка „Пежо”, регистрационен [рег. номер на МПС], собственост на В.С, е бил паркиран на ул. „Н. Г”. Инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД – В.То е възприел, че автомобилът е паркиран в нарушение на правилата за паркиране по ЗДвП – при наличието на пътен знак В-27 и допълнителна табела Т-17 и разпоредил принудителното му преместване. В констативен протокол № 290/28.01.2018 г., съставен от инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД – В.То е отразено, че на 28.01.2018 г. в 11:19 ч. е разпоредил репатриране на въпросното МПС, тъй като е било паркирано в нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредба за реда да спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр. В.Т.П са снимки на паркирания автомобил преди репатрирането му. В съдебното производство, освен административната преписка, съдът е изискал и приел и актуализирана схема по организация на движението с обозначената вертикална сигнализация по ул. „Н. Г“ в отсечката около уличното кръстовище с ул. „Йоновка“ в гр. В. Т.

Въз основа на установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената мярка е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, но е материално незаконосъобразна, тъй като е налице недоказаност на твърдяното нарушение на правилата за паркиране. Посочил е, че изводът, че принудително преместеният автомобил е бил паркиран в нарушение на ЗДвП се опровергава от схемата на вертикалната пътна сигнализация, видно от която знакът В27 и Т17 са разположени на ул. „Н.Г“ преди кръстовището с ул. „Йоновка“ и за пътуващите по ул. „Йоновка“, включващи се с ляв завой по ул. „Н. Г“, е невъзможно да възприемат предписанията на тези табели, за да се съобразят с тях. Цитирал е и правилото на чл. 50, ал. 1 ППЗДвП, че забраните, въведени с пътен знак важат до следващото кръстовище – в случая това между ул. „Н. Г“ и ул. „Йоновка“.

Решението е законосъобразно, обосновано и правилно.

Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно, тъй като в конкретния случай били налице и трите хипотези на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП, поради което е било необходимо да бъде наложена процесната ПАМ, тъй като превозното средство е създавало опасност и е било пречка за движението. В допълнителна молба навежда твърдения, че от приложения снимков материал се установява, че автомобилът е бил паркиран в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП – на кръстовище и на по-малко от 5 метра от него.

Както обосновано е приел съдът, от доказателствата по делото не се установява, че автомобилът на В.С към момента на прилагане на принудителната административна мярка, е бил паркиран в нарушение на правилата за паркиране, при наличието на пътни знаци В-27 и допълнителни табели Т-17, така както е описано в констативния протокол, съставен от органа, разпоредил налагането на процесната ПАМ. За да се съобрази с ограниченията, въведени с пътни знаци, водачът на ППС трябва да има възможност да ги възприеме. Именно това е смисълът и на цитираната в обжалваното решение разпоредба на чл. 50, ал. 1 ППЗДвП, че забраната, въведена с пътен знак Б27 важи до следващото кръстовище, тъй като водачите на ППС, които се включват в движението след кръстовището, не биха могли да възприемат и да съобразят поведението си със забрана, въведена с пътен знак, който се намира на отсечка по пътя, по която не са преминали.

Въвеждането на нови твърдения относно нарушени разпоредби на ЗДвП в касационното производство е недопустимо, поради което настоящата инстанция няма да обсъжда евентуалното наличие на други извършени нарушения на ЗДвП, което би могло да се предположи от представения снимков материал на автомобила преди преместването му.

С оглед гореизложеното, оспореното съдебно решение е законосъобразно, обосновано и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110 от 09.03.2018 г. на Административен съд – В. Т, постановено по административно дело № 87/2018 г.

ОСЪЖДА „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД – В. Т, ЕИК 104523747, да заплати на В.С, ЕГН [ЕГН], сумата от 500 (петстотин) лева, разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.