Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на М.К срещу решение № 927/25.04.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1136 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата ѝ против ревизионен акт № Р-16002416001178-091-001/29.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в потвърдената и изменената при оспорването по административен ред части. Конкретни са оплакванията на касатора само срещу частта от решението, с която е отхвърлено оспорването на РА относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и за закъснителни лихви за данъчен период 2010 г. Доводите му са, че при осъщественото през този данъчен период заместване в дълг по договор за банков кредит за него не е възникнал подлежащ на облагане доход. Настоява, че заместването в дълг е безвъзмездно, т. е представлява дарение и в съответствие с чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ не е доход. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на РА. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив отрича основателността на касационна жалба. Иска присъждане деловодни разноски.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:
Пред АС Пловдив е обжалвана потвърдената и изменената при оспорването по административен ред част от ревизионен акт, с който, в тежест на М.К са установени задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2010, 2013 и 2014 г. в размери съответно 78 211.43 лева, 4 568.27 лева и 1 290.46 лева и за лихви за забава и са определени допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски по сметка на НЗОК за 2013 и...