Производство по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Ц.Г от [населено място], [улица], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер], чрез адв.Д.М, срещу Решение № 322/19.02.2018г., постановено по адм. д. № 2128/2016г., по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт № МД-АУ-3021/11.04.2016 г. за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК, издаден от ст. инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“ при О. В, потвърден с Решение № МД-РШ-054/11.07.2016 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при О. В, с който са установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. в общ размер на 1 704.62 лв., от които главница 1 461. 43 лв. и законна лихва от 243.19 лв. и г-жа Георгиева е осъдена да заплати разноски.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл.209 АПК.Нно съдът приел, че плащания на част от установените задължения адресатът на АУЗД е извършила след издаването му, при представени доказателства за извършени плащания през 2014г. Неправилно съдът приел, че плащанията на установените задължения след издаване на акта нямат правно значение. Неправилно съдът приел, че партида № 004 се отнася не само до един апартамент на [улица], а и до два офиса и гараж на същия адрес. Т. нито било безспорно, нито било доказано. Съдът неправилно разрешил спорния въпрос относно погасяване на евентуалните публични задължения по давност. Разпоредбите за давностните срокове по ДОПК не се прилагат в случая, поради липса на препращане към тях в ЗМДТ и давностният срок е тригодишен както за главниците, така и за лихвите. Административният акт подлежи на отмяна поради погасяване на установените с...