Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на „Агро цвет“ ЕООД – в ликвидация, със седалище в гр. Т., обл.Плевен, подадена чрез пълномощник адв. З.М срещу Решение № 248 от 29.05.2018 г., постановено по адм. дело № 742/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-04000417000197-091-01/31.05.2017 г. на ТД на НАП – В. Т, потвърден с Решение № 237/22.08.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – В. Т.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда за доказаност на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. Счита, че Административен съд – В. Т неправилно е анализирал доказателствата по делото и е формирал краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в нарушение на материалния закон. Иска отмяната на решението и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отменен ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – В. Т при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмен отговор, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение, както и присъди разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Административен съд – В. Т (АСВТ) е отхвърлил жалбата на „Агро цвет“ ЕООД – в ликвидация срещу Ревизионен акт (РА) № Р-04000417000197-091-01/31.05.2017 г. на ТД на НАП – В. Т, потвърден с Решение № 237/22.08.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Т, с който на дружеството са определени задължения по ЗДДС за данъчни период м.12.2014 г. и м.12.2015 г. в общ размер на 93 748,56 лв. и лихви върху тях в размер на 17 966,59 лв. и задължения за корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 47 659,14 лв. и лихви в размер на 8 255,69 лв., както и осъдил „Агро цвет“ ЕООД – в ликвидация да заплати на Дирекция „ОДОП“ – В. Т разноски в размер на 4 206,30 лева.

Установените с РА задължения в частта по ЗДДС и ЗКПО са в резултат на ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Като фактически основания за провеждане на ревизията по особения ред, органите по приходите са посочили наличието на данни за укрити приходи, обосновано с твърдения, че при извършена съпоставка на декларираните от ревизираното лице (РЛ) по години средни добиви от пшеница, слънчоглед и царевица и средните добиви от други земеделски производители от региона се установило, че РЛ е декларирало по-ниски добиви. Разликите между декларираните от други земеделски производители средни добиви от пшеница, слънчоглед и царевица и тези, декларирани от РЛ са приети за недекларирани добиви, които умножени по продажните цени на съответните култури са приети за укрити приходи от продажбата на земеделска продукция. Като допълнителен аргумент за наличие на данни за укрити приходи, в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Т е посочено, че по счетоводни данни на РЛ себестойността на произведената продукция през 2014 г. и 2015 г. е по-висока от стойността на продадената през 2014 г. и 2015 г. продукция, поради което е отчетен отрицателен финансов резултат – загуба за двата периода.

За да отхвърли жалбата на „Агро цвет“ ЕООД – в ликвидация срещу РА, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно-производствените правила.

След това, съдът е разгледал материалната законосъобразност на издадения РА, като на първо место е приел, че тезата на органа по приходите за наличие на данни за укрити приходи, като основание по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, е подкрепена от събраните по делото доказателства.

Приел е за безспорно установена разлика между декларираните за 2014 г. и 2015 г. средни добиви от пшеница, слънчоглед и царевица от земеделски производители от региона и декларираните от „Агро цвет“ ЕООД – в ликвидация за същите периоди средни добиви от същите земеделски култури. Приел е, че РЛ не е дало обяснения и не е представило доказателства за декларираните по-ниски средни добиви на земеделска продукция, поради което обосновал правни изводи, че за 2014 г. и 2015 г. „Агро цвет“ ЕООД – в ликвидация е реализирало добиви, които не е декларирало и тъй като същите не са налични, то следователно са продадени и реализирани приходи, които са укрити. Посочил е без да направи конкретни изводи, че направената констатация на органите по приходите за реализиране на продукция под себестойност от РЛ не е била оспорена или оборена с надлежни доказателства. Приел е, че фактическите констатации за укрити приходи не се променят от приетото по делото заключение по назначена ССчЕ, установило безспорните факти относно редовността на воденото от жалбоподателя счетоводство, декларирането и внасянето на определените данъци с подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО, като е изложил съображения, че констатациите за укрити приходи не са обосновани с нередовност на счетоводството, а с реализирани добиви, които не са заприходени и приходи от продажбата им, които не са осчетоводени и не са оставили счетоводна следа.

При наличие на основания за провеждане на ревизията по особения ред и на основание чл.124, ал.2 от ДОПК, съгласно която разпоредба констатациите на РА се считат за верни до доказване на противното, съдът е приел, че правилно е установена данъчната основа за облагане, както и размера на задълженията за ДДС и корпоративен данък за 2014 г. и 2015г., поради което обосновал краен извод за законосъобразност на издадения РА. Така постановеното съдебно решение е неправилно.

В касационната жалба на „Агро цвет“ ЕООД – в ликвидация се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решението, поради нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи за липса на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК.

За да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължим данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизията по общия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и се установяват обективно от органите по приходите в условията на пълно доказване. Не е допустимо прилагането на особения ред за провеждане на ревизия при предполагаемо наличие на основание по чл. 122 от ДОПК.З и първия спорен въпрос в настоящото производство е относно правилността на изводите на съда за доказано от страна на органа по приходите, при условията на пълно и главно доказване основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред.

Правилно първоинстанционния съд е приел за установено, че при съпоставка между декларираните за 2014 г. и 2015 г. средни добиви от пшеница, слънчоглед и царевица от трима земеделски производители в района на О. Д. М и декларираните от „Агро цвет“ ЕООД – в ликвидация, със седалище гр. Т., обл.Плевен за същите периоди средни добиви от същите земеделски култури е установена разлика, като ревизираното дружество е декларирало по-ниски средни добиви от земеделски култури.

Неправилно обаче, първоинстанционния съд е приел, че само въз основа на този факт може да се направи еднозначен извод, че ревизираното дружество е произвело същите или усреднени стойности на произведените от другите земеделски производители добиви на пшеница, царевица и слънчоглед, продажбата на които не е декларирало. Това е така, защото е възможно да не е произвело в повече от декларираното количество продукция по най-различни причини, свързани с производството на земеделска продукция. Една от тези причини би могла да бъде лошата агрометеорологична обстановка в района на гр. Т. – факт, който е установен по делото по данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) – филиал Плевен за ревизираните данъчни периоди 2014 г. и 2015 г. Съгласно писмо на НИМХ – филиал Плевен, през май-юни 2014 г. са паднали значителни валежи в района на гр. Т., които са допринесли за механични щети по пшеницата, а за 2015 г., поради агрометеорологичната обстановка има основание да се приеме, че повреди от засушаване в посевите от пшеница, царевица и слънчоглед в землището на гр. Т. са възможни. В този смисъл, необоснован на събраните доказателства е извода на първоинстанционния съд, че ревизираното дружество не е дало обяснения за декларираните по-ниски добиви от земеделски култури. В хода на ревизията са дадени обяснения от представляващия дружеството, че по-ниските добиви се дължат на лоши метеорологични условия, довели до компрометиране на добивите и тази теза е изследвана от приходната администрация, във връзка, с която са събрани данните от НИМХ – филиал Плевен.

Освен това по делото няма каквато и да е документална следа, изходяща от ревизираното дружество за произведени и реализирани в повече от декларираните количества добиви на земеделска продукция. Не се установяват такива данни и от факта, че за 2014 г. и 2015 г. ревизираното дружество е извършило продажба на земеделска продукция под себестойност. От една страна не е било спорно по делото и е установено със заключение по назначена ССчЕ, че счетоводството на ревизираното дружество е водено редовно. От друга страна, продажбата на земеделска продукция под себестойност отново може да се дължи на различни причини и нито решаващият орган, приел този факт, като косвено доказателство за наличие на данни за укрити приходи, нито съда са обосновали тезата си по какъв начин този факт се свързва с извода за укрити приходи.

При наличие на изискване на закона основанието за прилагане на особения ред да бъде доказано от органа по приходите при условията на пълно доказване, установяването само на вероятност да са декларирани по-малко добиви от произведените, не е достатъчно, за да се приеме доказано наличие на данни за укрити приходи, като основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. При липса на основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК, издадения РА е незаконосъобразен.

С оглед на така установеното, като е достигнал до извод за законосъобразност на издадения РА, АСВТ е постановил неправилно решение, поради нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да бъде постановено решение, с което се отмени обжалваният РА.

С оглед изхода на спора, решението следва да се отмени в частта, в която „Агро цвет“ ЕООД – в ликвидация е осъдена да заплати на дирекция "ОДОП" – В. Т юрисконсултско възнаграждение 4 206,30 лева.

С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на Дирекция "ОДОП" – В. Т за присъждане на разноски за касационната инстанция.

От друга страна, основателна е претенцията на касатора „Агро цвет“ ЕООД – в ликвидация за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. При липса на възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и с оглед представените доказателства за действително направени разноски за първоинстанционното производство в общ размер на 5 397,56 лева, от които 50 лева за държавна такса, 300 лева – депозит за ССчЕ и 5047,56 лева – платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие, както и за касационното производство в размер на 25 лева за държавна такса, Дирекция „ОДОП“ – В. Т следва да бъде осъдена да заплати разноски за двете инстанции в общ размер на 5 422,56 лева.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 248 от 29.05.2018 г., постановено по адм. дело № 742/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04000417000197-091-01/31.05.2017 г. на ТД на НАП – В. Т, потвърден с Решение № 237/22.08.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“– В. Т при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- В. Т при ЦУ на НАП да заплати на „Агро цвет“ ЕООД – в ликвидация, със седалище в гр. Т., обл.Плевен, ЕИК 114611166, сумата от 5 422,56 (пет хиляди четиристотин двадесет и два лева и петдесет и шест стотинки) лева, представляваща разноски за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.