Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Комексмаш-В.П“ ЕООД ЕИК 825030653 срещу Решение № 530 от 11.03.2019 г. на Административен съд - Пловдив по адм. д. № 2810/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № А-1068/09.07.2018 г. на кмета на община А., с което е отстранен от участие в конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по утвърдени разписания, обособени в пакети и самостоятелни линии от общинската, областната и републиканската транспортна схема на община А., открит със Заповед № А-2393/14.12.2010 г. на кмета на община А..
В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са аргументи, че съдът неправилно е преценил като законосъобразно отстраняването на жалбоподателя от участие в конкурса. Според касационния жалбоподател актът за отстраняването му не съдържа относими и обосноваващи в достатъчна степен издаването му фактически и правни основания, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не е спазено и изискването на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, тъй като в акта няма указание пред кой орган може да се обжалва. Въз основа на горните съображения жалбоподателят счита, че актът е издаден в нарушение на изискването за форма. Неправилен е изводът на съда и относно материалната законосъобразност на акта. Според касационния жалбоподател допустимостта на участието му следва да се преценява към момента на подаването на неговата оферта вх. № 14.00.345 от 26.01.2011 г. Това обаче не е сторено от административния орган, който е игнорирал приложените към нея документи и вместо тях е кредитирал други документи, които са били служебно събрани в административното производство. Твърди се още, че съдът не е обсъдил всички оплаквания на жалбоподателя и представените по делото доказателства, като вместо това е кредитирал изцяло становището на ответника. Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което административният акт бъде отменен. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – кметът на община А., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, установи следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на оспорване пред административния съд е Решение № А-1068/09.07.2018 г. на кмета на община А. в частта, с която кандидатът „Комексмаш-В.П“ ЕООД е отстранен от участие в конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по утвърдени разписания, обособени в пакети и самостоятелни линии от общинската, областната и републиканската транспортна схема на община А., открит със Заповед № А-2393/14.12.2010 г. на кмета на община А..
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическа страна, че в изпълнение на Решение № 999 от 27.10.2010 г. на Общински съвет – Асеновград кметът на община А. е издал Заповед № А-2393 от 14.12.2010 г., с която е открил процесния конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по утвърдени разписания, обособени в пакети и самостоятелни линии от общинската, областната и републиканската транспортни схеми, квота на община А..
С. З № А-235 от 18.02.2011 г. кметът на община А. е обявил кандидатите, класирани на първите три места и е определил за изпълнител съответния кандидат, класиран на първо. Тази заповед е обжалвана пред Административен съд - Пловдив, като са образувани адм. дело № 896/2011 г. и адм. дело № 897/2011 г. С Решение № 40/07.01.2013 г. на Административен съд - Пловдив по адм. д. № 896/2011 г., оставено в сила с Решение № 6791/18.05.2013 г. на ВАС, е отменена Заповед № 235/18.02.2011 г. на кмета на община А. в частта по т. I и т. VI, а с Решение № 2037/25.09.2012 г. на Административен съд - Пловдив по адм. д. № 897/2011 г., оставено в сила с Решение № 1943/11.02.2013 г. на ВАС, е отменена Заповед № 235/18.02.2011 г. на кмета на община А. в частта по т. II и т. IV, като и с двете решения преписката е изпратена на кмета на община А. за ново произнасяне със задължителни указания относно състава на конкурсната комисия.
С. З № А-546/18.04.2017 г., допълнена със Заповед № А-1774 от 08.11.2017 г. на кмета на община А., е назначена комисия със задача да разгледа, оцени и класира постъпилите предложения. На заседанието на комисията, проведено на 22.11.2017 г., е предоставена цялата документация по провеждане на конкурса ведно с постъпилите предложения. Видно от входящия регистър за участие в конкурса оферти са подадени от следните кандидати: „АНКО ИМЕКС“ ООД; „АС БУС“ ООД; „ПЛОВДИВЕКСПРЕС 2000“ ООД; ЕТ „Стойчев и син – Д.С“ и „Комексмаш-В.П“ ЕООД. Комисията е констатирала, че са постъпили заявления за оттегляне на подадените предложения за участие в конкурса от „АНКО ИМЕКС“ ООД; „ПЛОВДИВЕКСПРЕС 2000“ ООД и „АС БУС“ ООД.
Относно останалите двама кандидати - ЕТ „Стойчев и син – Д.С“ и „Комексмаш-В.П“ ЕООД комисията е установила, че срокът на валидност на подадените от тях предложения е изтекъл, поради което посочените кандидати са поканени да потвърдят валидността на представените от тях предложения за участие в конкурса. Жалбоподателят „Комексмаш-В.П“ ЕООД е подал потвърждение на предложението си на 19.12.2017 г. Комисията е направила справки в КАТ-Пътна полиция Пловдив, Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив и Гаранционния фонд и е установила, че кандидатът „Комексмаш-В.П“ ЕООД към датата на потвърждението на офертата му не отговаря на условието по т. 2 от конкурсната документация за сключена застраховка „Гражданска отговорност“. За два от предложените автобуси е установено също така, че са с променена собственост и регистрация и са включени в лиценза на друг превозвач. Заключението на комисията е, че превозвачът няма необходимия брой автобуси за участие в конкурса по нито една от заявените позиции в офертата. За проведения конкурс са съставени протоколи и доклад, в които подробно са отразени резултатите от работата на комисията. Въз основа на констатациите от доклада и протоколите на комисията кметът на община А. е издал процесното решение, с което е отстранил жалбоподателя „Комексмаш-В.П“ ЕООД от участие в конкурса на основание Раздел II, т. 12 от конкурсната документация – кандидатът не отговаря на изискванията на конкурсната документация.
От правна страна съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, в съответствие с административнопроцесуалните правила, материалноправните разпоредби и целта на закона.
В съответствие с разпоредбите на чл. 17, ал. 3 и 4 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и осъществяване на обществен превоз на пътници, общинският съвет е взел решение за възлагане на превозите и е делегирал изпълнението на своите функции относно провеждането на конкурса на кмета; кметът е издал заповед за откриване на конкурса и е утвърдил конкурсна документация, включително изискванията към кандидатите. В Раздел II „Условия за участие в конкурса“, т. 12 от конкурсната документация изрично е предвидено, че възложителят отстранява от участие в процедурата кандидати, които не отговарят на изискванията на възложителя, отразени в конкурсната документация.
Относно оплакването на жалбоподателя, че актът за отстраняването му не съдържа относими и обосноваващи в достатъчна степен издаването му фактически и правни основания, съдът е посочил, че мотивите могат да се съдържат в друг, предшестващ и издаден във връзка с процесния административен акт документ, който компетентният орган е възприел изцяло. В настоящия случай такива други предшестващи постановяването на акта документи са налични по преписката - доклад с вх. № 14.00.2832/22.06.2018 г. и всички протоколи за резултатите от работата на комисията, назначена със Заповед № А-546/18.04.2017 г. и допълнена със Заповед № А-1774 от 08.11.2017 г. В посочения доклад подробно са изложени мотивите на комисията относно основанията са отстраняване на жалбоподателя.
Относно потвърждението на офертата съдът е посочил, че срокът на валидност на офертата е времето, през което участниците са обвързани с условията на представените от тях предложения. Изтекъл срок на валидност на офертите означава, че кандидатът не поддържа подадената оферта, т. е. той не е обвързан с предложението. Действително в приложимата редакция на Наредба № 2/15.03.2002 г. не е предвиден ред и условия за удължаване на срока на валидност на офертите, но няма пречка такова удължаване да бъде извършено при съгласие на кандидата. Ето защо, неоснователни са и изложените от жалбоподателя доводи, че неправилно от кандидатите е изискано да удължат срока на валидност на подадените от тях предложения за участие в конкурса. Жалбоподателят е потвърдил в цялост подаденото от него предложение за участие в конкурса, поради което е бил обвързан с условията на представеното от него предложение.
Относно допълнително изисканата от конкурсната комисия информация, съдът също е установил, че не са допуснати нарушения. В тази връзка съдът е отбелязал, че съгласно изискванията на документацията за участие в конкурса „Комисията по всяко време може да изисква оригиналите или нотариално заверени копия от същите, както и може по всяко време да проверява заявените от участниците данни“. Тъй като няма поставени ограничения относно реда за извършване на проверка на заявените от участниците данни, комисията е използвала всички допустими от закона способи за установяване на достоверността на представената от кандидатите информация, както чрез проверка на обстоятелствата, достъпни чрез публични безплатни регистри и информационни системи, така и чрез изискване на информация от други органи.
Относно представените от пълномощника на жалбоподателя в проведеното на 11.02.2019 г. съдебно заседание доказателства - застрахователна полица и актуален списък на застрахованите автобуси, съдът е констатирал, че сключеният застрахователен договор е с дата 18.09.2018 г., т. е. след образуване на съдебното производство. Според съда тези доказателства потвърждават констатацията, че към момента на произнасяне на административния орган застраховките не са били налични и кандидатът законосъобразно е бил отстранен от участие.
В заключение съдът е подчертал, че с оглед предмета на процесния конкурс - възлагане на обществен превоз на пътници, с приоритет следва да се ползва осигуряването на безопасни, ефективни и висококачествени услуги за превоз на пътници. Именно поради тази причина, административният орган няма как да допусне до участие кандидати, които не могат да осигурят необходимия брой автобуси за изпълнение на превозите и които нямат сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което не отговарят както на изискванията на конкурсната документация, така и на действащата нормативна уредба. Решението е валидно, допустимо и правилно.
При служебно извършената проверка относно допустимостта на обжалваното решение съдът установи следното:
Относно предмета на оспорване – в мотивите на обжалваното решение съдът ясно е изразил волята си, че е извършил проверка за законосъобразност на заповедта в обжалваната част, с която жалбоподателят „Комексмаш-В.П“ ЕООД е отстранен от участие в конкурса – това е т. 1 от заповедта. Заповедта има и т. 2, която касае отстраняването на друг кандидат и в тази част не е предмет на оспорване по адм. д. № 2810/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Независимо от правилно определения предмет на оспорване в мотивите, след това съдът в диспозитива е отхвърлил жалбата срещу заповедта в нейната цялост. Така установеното несъответствие между формираната в мотивите и диспозитива воля съставлява очевидна фактическа грешка, а не произнасяне свръхпетитум, поради което няма основание за частична недопустимост на съдебния акт и обезсилване на решението по отношение на т. 2 от заповедта.
Относно сочените от касационния жалбоподател основания за неправилност на съдебния акт, касационната инстанция установи следното:
По делото са спорни въпросите дали касационният жалбоподател отговаря на изискванията за участие в процесния конкурс относно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и брой превозни средства, включително и резервни за извършване на превозите.
Съгласно чл. 25 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (Наредба № 2 от 15.03.2002 г.) до участие в конкурс се допускат само лицата по чл. 2, които подават в общината предложение за участие, окомплектовано с документи, определени с документацията по чл. 22.
В Раздел II „Условия за участие в конкурса“, т. 12 от конкурсната документация изрично е предвидено, че възложителят отстранява от участие в процедурата кандидати, които не отговарят на изискванията на възложителя, отразени в конкурсната документация.
В т. 2 от условията за участие в конкурса е поставено изискване кандидатите да имат сключени застраховки „Гражданска отговорност“ на МПС и „Злополука на пътниците в обществения транспорт“. В т. 13 от условията за участие е предвидено, че не се допускат до участие в конкурса кандидати, които не са осигурили необходимия брой превозни средства, включително и резервни за извършване на превозите. Необходимият брой превозни средства са посочени поотделно за всеки пакет и за всяка самостоятелна линия.
Касационният жалбоподател не оспорва верността на констатацията на конкурсната комисия, че за всяка от общо четирите процесни позиции (жалбоподателят е кандидатствал за пакет 1, пакет 2 и за две самостоятелни линии или общо четири позиции от конкурса) към датата на потвърждението на офертата (19.12.2017 г.) част от предложените автобуси нямат валидна застраховка „Гражданска отговорност“, а за пакет 1 – два от предложените автобуси са с променена собственост, регистрирани са на името на друго дружество и са включени в лиценза на последното. Към датата на потвърждението на офертата са налице следните обстоятелства относно предложените автобуси:
1. Пакет 1:
Автобус рег. [рег. номер на МПС] – включен в лиценз на „Комексмаш-В.П“ ЕООД, няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“;
Автобус рег. [рег. номер на МПС] – включен в лиценз на „Комексмаш-В.П“ ЕООД, няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“;
Автобус рег. [рег. номер на МПС] – включен в лиценз на „Комексмаш-В.П“ ЕООД, има валидна застраховка „Гражданска отговорност“;
Автобус рег. [рег. номер на МПС] – включен в лиценз на „Комексмаш-В.П“ ЕООД, има валидна застраховка „Гражданска отговорност“;
Автобус рег. [рег. номер на МПС] – включен в лиценз на „Хеброс бус“ АД, собственост на „Хеброс бус“ АД, няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“;
Автобус рег. [рег. номер на МПС] – включен в лиценз на „Хеброс бус“ АД, собственост на „Хеброс бус“ АД, няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“;
2. Пакет 2: предложените четири автобуса нямат валидна застраховка „Гражданска отговорност“;
3. Самостоятелна линия Асеновград-Пловдив през кв. Горни и Д. В: предложените два автобуса нямат валидна застраховка „Гражданска отговорност“;
4. Самостоятелна линия Асеновград-Китен: от предложените два автобуса единият има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, а другият няма.
Според касационния жалбоподател обаче горната констатация не може да обоснове основание за отстраняването му от участие в конкурса, тъй като датата на потвърждение на офертата не следва да се взема като определящ момент, към който да се преценява съответствието му с условията за участие. Излага аргументи, че административният орган неправилно счита тази дата като правно значима. В тази връзка твърди: на първо място, конкурсната комисия неправилно е поканила кандидатите да потвърдят офертите си; на второ място, комисията неправилно е събирала по собствена инициатива допълнителна информация, актуална към датата на потвърждение на офертата.
Относно съответствието си с изискванията за участие твърди, че е отговарял на тези изисквания към датата на подаване на офертата - 26.01.2011 г.
Така изложените оплаквания са неоснователни.
По делото е безспорно установено, че срокът на валидност на офертите е изтекъл към датата на конституиране на конкурсната комисия в състава, съответстващ на задължителните указания на цитираните по-горе влезли в сила съдебни решения, поради което комисията е взела правилно решение, че следва кандидатите да бъдат поканени да потвърдят офертите си. С потвърждението им кандидатите не само декларират желанието си да продължат участието си в конкурса, но и потвърждават обвързаността си с предложените условия за превоз и съответствието си с изискванията на конкурсната документация. Неоснователно е оплакването, че комисията не е следвало да извършва повторно проверка на допустимостта на кандидатите въз основа на новонастъпили факти и обстоятелства. Първо, след като с влезли в сила съдебни решения е установено, че конкурсната комисия е разгледала и оценила офертите в незаконен състав, то продължаването на административнопроизводствените действия е от етапа на определяне на нова конкурсна комисия, която следва да повтори всички действия, извършени от първоначално определената комисия, включително проверката за допустимост на кандидатите. Второ, съгласно принципа на истинност, прогласен в чл. 7 АПК, административните актове се основават на действителните факти от значение по случая. По отношение на процесния конкурс няма основание за изключение от приложението на общите принципи на административното право и в частност - принципа на истинност. Следователно комисията правилно е отчела и новонастъпилите факти и обстоятелства, а не само съществуващите към датата на подаване на офертите. Наличието на валидни застраховки и осигуряването на необходимия брой автобуси са обстоятелства, които имат съществено значение при преценката дали кандидатът да бъде допуснат до участие в конкурса, тъй като са пряко свързани със съответствието на кандидата с поставените в конкурсната документация условия за участие. Поради това административният орган е бил длъжен да ги отчете при проверка на съответствието на кандидата. По изложените съображения първоинстанционният съд е обосновал правилен извод за законосъобразно отстраняване на жалбоподателя от участие в процедурата, тъй като предложението му не съответства на условието по т. 2 и на изискванията на възложителя относно броя автобуси, зададени от утвърдената конкурсна документация.
Неоснователни са оплакванията, че съдът не е обсъдил всички доказателства и не е извършил пълна проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е обсъдил представените доказателства, извършил е правилно установяване на релевантните факти и обстоятелства и въз основа на тях е приложил правилно закона. Във връзка с оплакванията на жалбоподателя съдът подробно е разгледал спорния въпрос относно наличието на мотиви за отстраняване на кандидата и е констатирал правилно, че те се съдържат в доклада и протоколите на помощния орган. Съдът е обсъдил и представените от жалбоподателя доказателства в съдебното производство и правилно е приел, че с тях не може да се установи изпълнението на изискването за валидни застраховки към датата на потвърждение на офертата, тъй като имат дата на съставяне, която е по-късна от датата на издаване на акта за отстраняване. Действително съдът не е обсъдил оплакванията на жалбоподателя относно несъответствието на административния акт с чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, както и оплакванията му за нарушения при съобщаване на акта, като част от тези оплаквания са възпроизведени и в касационната жалбата. В тази връзка трайна е съдебната практика, че неизпълнението на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК и евентуалните нарушения при съобщаване на акта не рефлектират върху законосъобразността на акта, а имат значение само при преценка на срочността на оспорването. Следователно необсъждането им от съда не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила.
По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 530 от 11.03.2019 г. на Административен съд - Пловдив по адм. д. № 2810/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на „Комексмаш-В.П“ ЕООД ЕИК 825030653 срещу Решение № А-1068/09.07.2018 г. на кмета на община А. в частта, с която „Комексмаш-В.П“ ЕООД е отстранено от участие в конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по утвърдени разписания, обособени в пакети и самостоятелни линии от общинската, областната и републиканската транспортна схема на община А., открит със Заповед № А-2393/14.12.2010 г. на кмета на община А..
Решението е окончателно.