Р Е Ш Е Н И Е

№ 50003

гр. София, 30.01.2023 година

В. К. С - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Ж. Д

Членове: А. Ц

Ф. В

като изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 1199/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК. Касационната жалба е подадена от Прокуратура на РБ срещу въззивно решение № 260037/22г. на СГС, ІV-А въззивен състав, в частта, с която на основание чл. 2б ЗОДОВ Прокуратура на РБ е осъдена да плати на ищеца 14184,67лв., имуществени вреди, причинени от увреждане на принудително иззет лек автомобил, заедно със законната лихва от 06.03.18г. до окончателното плащане.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по следния формулиран въпрос- „Каква е правната квалификация на иска за вреди от неправилно съхранение на веществено доказателство?“.

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от С. К. А. срещу Прокуратура на РБ за плащане на имуществени вреди, настъпили от неправилно съхранение на иззет като веществено доказателство лек автомобил „П. К“.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че от ищеца е бил иззет лек автомобил „П. К“, и автомобилът е приобщен като веществено доказателство по образуваното досъдебно производство № 222/2012 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 29834/2012 г. по описа на СРП. Делото е било образувано на 21.09.2012 г. срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 01.05.2008 г. до 28.06.2012 г. в нарушение на установения за това ред е подправил идентификационен номер. .. на лек автомобил „П. К“, черен на цвят, с италиански рег. №– престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК. СГС е приел, че ищецът е придобил правото на собственост с договор за покупко-продажба на МПС от 29.12.2011 г. с нотариална заверка...