Производството е по чл.288 ГПК.

Обжалвано е решение от 10.03.2022г. по гр. д.№1759/2021г. на АС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ.

Жалбоподателят – Б. Р. А., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа също така, че решението е очивидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка на предпоставките по чл.280 ГПК, приема за установено следното:

Въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Б. Р. А. иск срещу Прокуратурата на Р. България за сумата 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане на делото в разумен срок.

Констатирано е, че е образувано наказателното производство по сл. д. № 1/1991 г. по описа на Прокуратура на въоръжените сили, преобразувано в сл. № 780-ІІ от 1998 г. и в досъдебно производство VІІ-048/99 г. на СВСП. Установено е, че следствено дело № 1 от 1991 година по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили /по т. н. дело за „възродителния процес“/ е образувано на 30.01.1991 г. срещу Т. Ж. и о. з.ген. полк. Д. С. за това, че в периода 1984-1989 година, в съучастие с други лица, са подбуждали към национална вражда и омраза - престъпление по чл.162 НК. В периода 31.01.1991 г. - 30.06. 1992 г., в качеството на обвиняеми, като съизвършители, са привлечени и други лица. На 20.07.1993 г. във Върховния съд - Военна колегия, бил внесен обвинителен акт срещу о. з. ген. полк. Д. С., Т. Ж. и Г. А., като по внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 1/1994 г. по описа на Върховния съд - Военна колегия. С разпореждане по НОХД № 1/1994 г. по описа на Върховния съд – Военна колегия, заместник - председателя на Върховния съд и председател на Военна колегия е върнал делото за допълнително разследване. По-късно, на 19.12.1997 г., обвинителен акт по следствено дело № 1/1991 г. бил отново внесен във Върховния касационен съд и било образувано НОХД 01/1998 г. по описа на ВКС срещу същите извършители по същите обвинения, като с разпореждане от 28.04.1998 г. съда е върнал делото повторно поради 2 това, че не са изпълнени указанията, дадени при предишното връщане на делото.

Установено е, че поради настъпили промени в подсъдността, с писмо от 13.05.1998 г., делото било изпратено на Софийска военна окръжна прокуратура. С постановление от 29.09.1998 г. прокурор при СВОП следствено дело 1/1991 г. било преобразувано в сл. дело № 780-11/1998 г. по описа на СВОП. Някога във времето обвиненията по чл.162 от НК били прекратени, в последствие делото било частично прекратено по отношение на Т. Ж. и Д. С. поради смъртта им.

С постановление от 06.04.1999 г. наказателното производство било спряно поради наличие на свидетели в чужбина, а на 04.12.1999 г. делото било възобновено и разследването продължило под нов номер II-048 /1999г. по описа на ВОП-София, като и до момента не е приключило.

Съдът е приел, че не може да намери приложение ЧЛ.6 ЕКЗПЧОС тъй като срещу ищеца не се води наказателно дело, а правото да участвува в наказателното дело като частен обвинител или граждански ищец е в предметния обхват, но това може да стане в съдебната фаза на производството. Прието е, че в случая възможността да потърси обезщетение за неимуществени вреди срещу виновните според ищеца лица за насилствена смяна на името му не е обвързана от наличието на влязла в сила присъда срещу тях. Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства ищецът да е проявил активност по наказателното дело след 2017 г. и доколкото ищецът търпи вреди от репресиите срещу него през 1985 г. -1989 г., то същите не са във връзка с неприключилото в разумен срок наказателно дело.

Прието е, че ищцът живее повече от 30 години в Турция, реализирал се е професионално, а и няма пречка да се върне да живее в България, поради което негативните преживявания от възродителния процес не са във връзка с неприключилия наказателен процес.

Предвид така установените обстоятелства съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.2бЗОДОВ е неоснователен.

В изложение по чл.284,ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си своевременно въведените от страните доводи и възражения, относими км предмета на спора, фактите на които се основават мотивите му, както и да направи съвкупна преценка по доказателствата, длъжен ли е ищецът по иск почл.2бЗОДОВ да доказва пълно и главно неимуществените вреди и отделните негативни изживявания от нарушаване правото му на решаване на делото в разумен срок, кои са обстоятелствата/критериите/, които съдът следва да вземе предвид дали едно наказателно производство е спор за граждански права по смисъла на чл.6 ЕКЗПЧОС, кои са обстоятелствата/критериите/ които съдът следва да вземе предвид дали едно наказателно производство е спор за граждански права по смисъла на чл.6 ЕКЗПЧОС по отношение на лице, което е пострадало от престъпленията, предмет на досъдебно разследване, особено когато са привлечени като обвиняеми висши държавни ръководители и/или лица на висша държанта длъжност, както и кои са обстоятелствата/критериите/, които съдът следва да вземе предвид преценката си дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза е спор за граждански права смисъла на чл.6 § 1 ЕКЗПЧОС по отношение на лице, което е пострадало от престъпление, предмет на разследване, кои са обстоятелствата(критериите), които съдът следва да вземе предвид при преценката си дали едно наказателно производство определе граждански права по смисъла на чл. 6 § 1 КЗПЧОС по отношение на лице, коеот е пострадало от престъпление, предмет на разследване, кои са обстоятелствата(критериите), които съдът следва да вземе предвид при преценката си дали едно наказателно производство е спор за граждански права по смисъла на чл. 6 § 1 КЗПЧОС по отношение на лице, което е пострадало от престъпление предвид на висящо разследване.

Поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно поради липса на яснота, точност и убедителност на мотивите и противоречие в мотивите и формираната воля на съда.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване по въпроса обобщен и конкретизиран от настоящия състав съгласно т.3 от ТР по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС „кои са обстоятелствата/критериите/, които съдът следва да вземе предвид преценката си дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза е спор за граждански права смисъла на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС по отношение на лице, което е пострадало от престъпление, предмет на разследване“, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Що се касае до въпросите следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи и възражения на страните, длъжен ли е ищецът по иск по чл. 2б ЗОДОВ да доказва пълно и главно неимуществените вреди и отделните негативни изживявания от нарушаване правото му на решаване на делото в разумен срок, кои са обстоятелствата /критериите/ които съдът следва да вземе предвид дали едно наказателно производство е спор за граждански права по смисъла на чл. 6 ЗКЗПЧОС то по отношение на същите не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като на тях съдът е дал разрешение в съотвествие с практиката на ВКС, включително и представената от жалбоподателя такава.

По отношение на въпроса кои са обстоятелствата /критериите/, които съдът следва да вземе предвид дали едно наказателно производство е спор за граждански права по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС, кои са са обстоятелствата /критериите/ които съдът следва да вземе предвид дали едно наказателно производство е спор за граждански права по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС по отношение на лице, което е пострадало от престъпленията, особено когато са привлечени като обвиняеми висши държавни ръководители и/или лица на висша държанта длъжност настоящият състав намира, че не е налице общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на предявения иск.

Настоящият състав намира, че не е налице твърдяната от жалбоподателката очевидна неправилност на решението. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от тези пороци.

Предвид изложението съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.03.2022 г. по в. гр. д. № 1759/2021 г. на АС София.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса от Б. Р. А. в размер на 5 лева в седмичен срок от съобщаването му за това с представяне на копие от вносния документ в канцеларията на съда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: