Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на девети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Д. ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар С. П. и с участието на прокурора Камелия Николоваизслуша докладваното от председателяД. Д. по адм. дело № 6090/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания Л. И. АД, подадена срещу решение № 440 от 27.01.2021 г. по адм. дело № 11365/2020 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 487/17.09.2020 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено по преписка № 525/2019 година. Иска се отмяна на съдебното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост . Претендират се разноски.

Ответникът д-р А. Д., в качеството й на председател на КЗД, не е изразила становище.

Ответникът КЗД оспорва касационната жалба. Не претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на АССГ е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му.

С оспореното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният състав се е произнесъл по жалбата на ЗК Л. И. АД срещу цитираното по-горе решение на КЗД, с което е установено, че при осъществяване на дейността си, дружеството е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда до обект: офис в гр. Тетевен, ул. И. В. № 3, която затруднява достъпа на лица с увреждания и нарушава чл. 5 във вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация ( ЗЗДискр.). На дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева и на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. му е предписано, в тримесечен срок от постановяване на решението, да предприеме необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен, самостоятелен и независим достъп на лица, включително с ограничена подвижност до горепосочения обект.

Административният съд е провел контрол за законосъобразност на оспореното решение на комисията, с което е установено, че от страна на ЗК Л. И. АД е осъществена дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., на всички правни основания, с оглед нормата на чл. 146 от АПК, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК, при относимите за спора доказателства и въз основа на тях е извел обосновани изводи за неоснователност на жалбата на дружеството.

На базата на установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че решението на КЗД е постановено от компетентен орган – надлежно конституиран и заседавал в законен състав, при необходимото мнозинство, в предписаната от закона форма, при спазени изисквания за реквизити и съдържание на акта.

Съдът вярно е установил, че в изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр, комисията е провела предвидената в специалния закон процедура по проучване, изискала е и приложила доказателства и становища от участниците в производството, като представените документи са били обсъдени, изготвен е доклад, проведено е открито заседание, за което страните са били надлежно призовани.

Правилно съдът е приел, че решението на комисията е материално законосъобразно. ЗК Л. И. АД в качеството си на застраховател, т. е доставчик на обществени услуги, е адресат на задължението за осигуряване на достъпна среда. Общественият характер на предоставяната от дружеството услуга, определя мястото като публично, като в тази връзка съдът е направил коректен анализ на нормата на чл. 5 от ЗЗДискр. Неосигуряването на достъпна среда правилно е квалифицирано както от комисията, така и от съда като нарушение, съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. и пряка дискриминация по признак увреждане, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.

Нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак увреждане. По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а достъпна среда, съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания (отм.) е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно.

В случая, обосновано съдът е приел, че от ангажирания доказателствен материал по делото по безспорен начин се установява, че в процесния обект липсва изградена достъпна архитектурна среда за хора с двигателни увреждания. Тези обстоятелства са установени при проверка на служители от КЗД, в изпълнение на решение на комисията за провеждане на кампания Д. Б. резултатите от която са обективирани в констативен протокол с вх. № 12-11-1262/08.04.2019 г. за извършена проверка на обект ЗК Л. И. гр. Тетевен, ул. И. В. № 3. От данните в протокола и приложения по делото снимков материал е видно, че не е изградена достъпна архитектурна среда, което затруднява достъпа на хора с увреждания. Неотносимо към нарушението е възражението на касатора, че изграждането на рампа при наличното състояние на стълбите е технически невъзможно, предвид факта, че би се ограничило тротоарното пространство, което ще затрудни значително преминаването на пешеходци и ще създаде опасност от инциденти.

Касационната инстанция намира за правилно оспореното решение в частта, с която АССГ е приел законосъобразност на решението на КЗД, постановено на основание чл. 47, т. 3, във връзка с чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. Определеният размер на санкцията е съобразен с фактическите и правни констатации по делото. При конкретната специфика наложеното административно наказание имуществена санкция от 1000 лв. е в размер по-нисък от средния, предвиден в закона, поради което е справедливо определен.

Оспореното решение е правилно и в частта, в която е прието за законосъобразно даденото предписание на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр., като същото е пряко изпълнение на задължението на КЗД, в качеството й на независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване на равенство на възможностите.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените мотиви на първоинстанционното съдебно решение при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е обосновал законосъобразни правни изводи.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

Разноски не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 440 от 27.01.2021 г. по адм. дело № 11365/2020 г. на Административен съд София - град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Добрева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. М. п/ Емил Димитров