О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 1707

гр. София, 03.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков ч. т.д.№1047 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат Г. С. С. срещу определение №957 от 07.04.2025 г. по в. гр. д.№1183/2024 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на адвокат Г. С. С. по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №1161 от 15.11.2024 г. в частта за разноските, чрез присъждане по реда на чл.38, ал.2 ЗЗД на възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ и съдействие в размер на още 893 лв. с ДДС.

В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно. Поддържа се, че въззивният съд в противоречие с даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, е определил размера на дължимото по чл.38, ал.2 ЗЗД адвокатско възнаграждение от 1200 лв. с ДДС, без да изложи каквито и да е мотиви защо в случая нормата на чл.101 ДФЕС е била нарушена с искането за определяне на справедливо възнаграждение.

Ответната страна по жалбата ЗК „Лев инс“ АД заявява становище за неоснователността й.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

За да постанови обжалваното определение съставът на САС е посочил, че с оглед формираната то ВКС практика, нормата на чл.38, ал.2 ЗЗД, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се...