Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на П.М от [населено място], [област], срещу решение № 22 от 4.02.2019 г., постановено по адм. дело № 511 по описа за 2018 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-09-28/30.10.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. К. и потвърденото с него разпореждане №[ЕГН]/14.03.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. К..

Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 114 от КСО, чл. 115, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от КСО.

О. Д на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. К., не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - Кюстендил е решение № 2153-09-28 от 30.10.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. К. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 14.03.2016 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО, с което П.М от [населено място] е задължен да възстанови неправилно изплатени суми за пенсии за осигурителен стаж и възраст за периода от 03.05.2010 г. до 31.12.2010 г. с общ размер на 1942.93...