Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 7262 от 03.12.2018 г. по административно дело № 6806/2018 г. Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на "Български пощи" ЕАД - София против протокол за извършена проверка – изх. № ПР1816042/22.05.2018 г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. По отношение на "Български пощи" ЕАД - София в качеството му на работодател е приложена на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) принудителна административна мярка (ПАМ) - задължителни предписания, обективирани в т. 1 и т. 2 от протокола за извършена проверка, издадени от Н.А и В.В, главни инспектори в отдел „Контрол на инспекционната дейност“ в Дирекция "Правно осигуряване на инспекционната дейност" към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Решението е оспорено с касационна жалба от "Български пощи" ЕАД - София с искане за отмяната му като неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), и вместо него постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени протоколът за извършената проверка, и присъждане на разноски. Според касатора съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждането на представения по делото списък на лицата, на които са изплатени ваучери за храна за м. април и м. май 2018 г., и на съдържанието на протокол от 24.03.2018 г. от събранието на пълномощниците. В касационната жалба се твърди неправилно тълкуване и прилагане на чл. 293, ал. 1 КТ и чл. 8, ал. 3 от КТ във връзка с чл. 57 от същия кодекс.
Ответникът по касация не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
След като я разгледа по същество, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна.
С оспорените пред първоинстанционния съд предписания по т. 1 и т. 2 от протокол за извършена проверка изх. № ПР1816042/22.05.2018 г., на "Български пощи" ЕАД - София в качеството му на работодател е наредено: 1. да предостави ваучери за храна за месец април 2018 г. с оглед равнопоставеността на служителите по смисъла на чл. 8, ал. 3 от КТ на Л.Р, Р.И, П.С, М.Б, М.П, С.В и З.М, изпълняващи длъжността „сортировач ПП“; 2. Начинът на използването на осигурените от работодателя за 2018 г. средства в размер на 5 930 000 лв. за социално обслужване на работниците и служителите да се определи от Общото събрание на работниците и служителите в "Български пощи" ЕАД съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от КТ.
За да намери сезиралата го жалба на " Български пощи" ЕАД за неоснователна, а оспорените с нея предписания за законосъобразни, Административен съд – София-град е счел, че те са издадени при правилно приложение на материалния закон. В мотивите на проверяваното решение е обсъдена разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и е прието, че в изпълнение на възложените им с нея правомощия контролните органи на инспекцията по труда са наложили на работодателя принудителна административна мярка за преустановяване на констатираните от тях нарушения на трудовото законодателство. В процесния случай при извършената проверка и въз основа на предоставената от главния изпълнителен директор писмена информация –вх. № 06-00-54-1/18.05.2018 г. те са констатирали, че 7 служители не са получили ваучери за храна за месец април 2018 г., тъй като те не са изпълнили условията на пар. 3 от заключителните разпоредби на КТД за 2018 – 2020 и не са се присъединили към него. При тези констатации, които не се оспорват от жалбоподателя, съдът е обосновал извод за доказано нарушение от страна на работодателя на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 КТ, забраняваща всякаква форма на пряка и непряка дискриминация при осъществяване на трудовите права и задължения, тъй като същият е обвързал предоставянето на ваучери за храна с членуването в синдикална организация, съответно – с присъединяването към КТД.
АССГ е приел за доказано и второто нарушение – това на чл. 293, ал. 1 КТ, изискващ начинът на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване да се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Обсъдил е доводите на жалбоподателя за това, че според него такова решение е взето от Събранието на пълномощниците, проведено на 24.03.2018 г. и обосновал извод за тяхната неоснователност, тъй като на това събрание е осъществен само избор на проект за КТД за периода 2018 г. – 2020 г.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на предписание, което подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решение е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми и е обосновано. Направените във връзка с това възражения на касатора са неоснователни.
С разпоредбите на чл. 404, ал. 1, т. 1 - 12 от КТ контролните органи на инспекцията по труда са овластени да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В хипотезата по т. 1 контролните органи дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите. Административният орган е посочил коректно правно основание за предприетата от него принудителна административна мярка – това на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ.
Както е посочил АССГ в мотивите на своето решение, фактическите констатации на инспекторите, обективирани в протокола за проверка, а именно, че към 25.05.2018 г. на 7 служители в БРСЦ не са предоставени ваучери за храна, тъй като не са се присъединили към КТД, не се оспорват от жалбоподателя. Неоснователно се твърди от него в касационната му жалба, че съдът не е обсъдил представения от него в съдебното заседание от 19.11.2018 г. списък на същите 7 служители, изброени в протокола, на които са предоставени ваучери за храна за месец април и м. май 2018 г. и това обстоятелство самите служители са удостоверили с подписите. Напротив, това писмено доказателство е обсъдено в мотивите на първоинстанционното решение и по отношение на него правилно е прието, че то доказва изпълнение на предписанията след като те са дадени, но съгласно чл. 142, ал. 1 АПК преценката за законосъобразността на административния акт се извършва към момента на издаването му.
Неоснователен е и доводът на касатора за това, че не е извършил нарушение на забраната, регламентирана в чл. 8, ал. 3 КТ. С оглед установените по делото факти правилен е изводът на съда, че предоставянето на ваучери за храна на служителите в зависимост от членството им в синдикалната организация, страна по КТД, или в зависимост от присъединяването им към КТД, е пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ), забранена изрично в чл. 8, ал. 3 КТ при осъществяването на трудовите права и задължения. Решенията на Върховния административен съд, на които дружеството се позовава, са неотносими към настоящия правен спор. Те са постановени във връзка с различен правен спор, а именно представлява ли дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) и нарушение по чл. 8, ал. 3 КТ договарянето на парична вноска като "абсолютно" условие за индивидуално присъединяване към колективния трудов договор. В случая инспекторите към инспекцията по труда не са констатирали нарушение на чл. 8, ал. 3 КТ във връзка с договорена парична вноски като условие за присъединяване към КТД, а непредоставяне от работодателя на ваучери за храна на служители, които не са се присъединили към КТД, по причина на това, че не са се присъединили.
Неоснователен също така е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил протокола от събранието на пълномощниците. Напротив именно този протокол с дата 24.03.2018 г. е обсъден в мотивите на съдебното решение на стр. 6 и обосновано съдът е приел, че макар разпоредбата на чл. 6, ал. 2 КТ да позволява създаването на събрание на пълномощниците, когато организацията на труда или други причини не позволяват функционирането на общо събрание, то на проведеното такова събрание на 24.03.2018 г. не е взето решение по чл. 293, ал. 2 от КТ относно начина на използването на средствата за социално-битовото и културното обслужване, а за избор на един от двата проекта на КТД – този на ФСО „Защита“ и този на СФС – КНСБ, ФС „Подкрепа“ и ДСС.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че отхвърляйки жалбата на "Български пощи" ЕАД - София като неоснователна, Административен съд – София-град е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Административен съд – София-град № 7262 от 03.12.2018 г., постановено по административно дело № 6806/2018 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.