Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К.К от [населено място], чрез адв. Д.Д, против Решение № 149 / 28.11.2018 г. постановено по адм. дело № 231 / 2018 г. по описа на Административен съд Видин, с което съдът е отхвърлил жалбата на К.К от [населено място] против Решение № 1040 – 05 – 31 / 02.08.2018 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Видин (ТП на НОИ - Видин), с което е потвърдено Разпореждане № 051 – 00 – 921 – 5 / 06.07.2018 г. на ръководител на осигуряването при безработица при ТП на НОИ – Видин, за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 29.06.2017 г. до 28.02.2018 година. Излагат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Страната претендира отмяна на обжалваното решение, както и на административния акт.

Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Видин, не се явява и представлява, но в писмен отговор чрез юрисконсулт Младенова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли постановеното решение като правилно да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на първоинстанционното съдебно решение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд от фактическа страна е приел за установено, че К.К е подал заявление с вх. № 051 – 00 – 921 / 07.07.2017 г., с което е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54а КСО. Декларирал е, че трудовото му правоотношение с фирма „Крез“ ЕООД е прекратено, считано от 29.06.2017 година. Страната е ангажирала и съответните доказателства в подкрепа на искането, а именно заповед № 16 / 29.06.2017 г. за прекратяване на трудов договор, процесния трудов договор № 020 / 02.06.2017 г., документ за регистрация като безработно лице. От данните по преписката се установява, че първоначално с Разпореждане № 051 - 00 - 921 - 1 / 18.07.2017 г. на ръководителя на осигуряването при безработица при ТП на НОИ – Видин, на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, за периода от 29.06.2017г. до 28.02.2018г. в размер на 61,66 лв. дневно. На дружеството е била извършена ревизия, в хода на която е установено, че представеният от касатора трудов договор не изхожда от „Крез“ ЕООД като негов работодател. На това основание са издадени задължителни предписания № ЗД - 1 - 05 – 00414771 / 15.05.2018 г. за заличаване на подадени данни за осигуряване за жалбоподателя в Регистъра на осигурените лица в НАП за периода 02.06.2018 г. - 28.06.2018 година. Констатирано е в хода на първоинстанционното производство, че предписанията не са били оспорени, а са били изпълнени в срок от своя адресат. Управителят на дружеството е отрекъл автентичността на положения от негово име подпис върху трудовия договор и представената от жалбоподателя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

С Решение № 149 / 28.11.2018 г. постановено по адм. дело № 231 / 2018 г. по описа на Административен съд Видин, съдът е отхвърлил жалбата на К.К от [населено място] против Решение № 1040 – 05 – 31 / 02.08.2018 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Видин (ТП на НОИ - Видин), с което е потвърдено Разпореждане № 051-00-921-5/06.07.2018 г. на ръководител на осигуряването при безработица при ТП на НОИ - Видин за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 29.06.2017 г. до 28.02.2018 година. За да постанови този резултат съдът е изложил правни аргументи, свързани с липсата на основанията по чл. 146 АПК, водещи до незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Решението на Административен съд Видин е валидно, допустимо и правилно.

Поддържаните доводи в касационната жалба срещу приетата от административния орган недобросъвестност на получателя на обезщетението за безработица, са неоснователни. При правилно установени факти от съществено значение за решаване на спора, административният съд е обосновал верни правни изводи за съответствие на административния акт с материалния закон. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО предвижда, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Добросъвестно получените суми не се възстановяват от осигурените лица, освен в изрично посочените случаи на чл. 114, ал. 2, т. 1, 2 и 3 КСО. Жалбоподателят не е имал право на парично обезщетение за безработица по смисъла на чл. 54а КСО, в относимата редакция към датата на подаване на заявлението, тъй като правото се основава на наличие на материалните предпоставки, посочени в текста на чл. 54а КСО, които за касатора не са били възникнали. В този смисъл правилно съдът се е позовал на легалната дефиниция на понятието осигурено лице, посочена в § 1, т. 3 от ДР на КСО. На основание чл. 10 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. От страна на Кирилов не са били ангажирани доказателства за установяване на обстоятелството, че лицето фактически е осъществявало трудова дейност, която да служи като основание за възникване на осигуряването. Ето защо, касаторът не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 КСО, съответно не е налице една от предпоставките за възникване на правото на парично обезщетение по чл. 54а КСО. Гореизложените обстоятелства преценени поотделно и в тяхната съвкупност законосъобразно и обосновано са дали основание на административния съд да приеме, че паричното обезщетение за безработица за процесния период е недобросъвестно получено от касатора по смисъла на чл.114 КСО и подлежи на връщане.

По тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат възложени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които в случая са за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, същото се определя в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 149 / 28.11.2018 г., постановено по адм. дело № 231 / 2018 г. по описа на Административен съд Видин.

ОСЪЖДА К.К от [населено място], [ЕГН], със съдебен адрес : гр. В., ул. „Дунавска“ № 2, ет. 3, ап. 9, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Видин сумата от 100 лева (сто лева), разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.