Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационните жалби на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез гл. юрк. В.Т и министърът на здравеопазването, чрез гл. юрк. С.Н, против решение № 1268 от 30.01.2019 г., постановено по адм. дело № 9184/2015 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, тричленен състав на четвърто отделение, с което е обявена нищожността на чл. 37, ал. 2, т. 4, б. „а“; чл. 47, ал. 1; чл. 53, ал. 2, т. 2; чл. 56, ал. 1; чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Национален рамков договор (НРД) за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Български лекарски съюз (БЛС) за 2015 г., обнародван в Държавен вестник бр. 6 от 23.01.2015 г.
В касационната жалба на управителя на НЗОК се излагат доводи за неправилност на решението, постановено при наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА), за което се излагат подробни съображения. Претендира отмяна на оспореното решение.
В касационната жалба на министъра на здравеопазването се твърди неправилност на решението, като се релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че достигнатите от съда изводи не отговарят на правната и фактическа обстановка по делото, като излага възражения, че така постановеното решение не се основава на правилното прилагане на материалния закон по отношение на правомощията на НЗОК и БЛС. Претендира отмяна на оспореното решение и разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в случай, че е претендиран такъв. С допълнителна молба се прави искане за възстановяване по сметка на Министерство на здравеопазването на сума, представляваща разликата между неправилно внесената от страната държавна такса от 200 лв. и дължимата се такава в размер на 70 лв.
Ответната страна – Сдружение „Ф. Б пациентски форум“, чрез адв. Л.Н, в постъпил по делото писмен отговор излага подробни доводи за неоснователност на касационните жалби и правилност на решението на тричленния състав на ВАС. Претендира присъждане на направените за настоящата инстанция разноски.
Ответната страна – Български лекарски съюз не взема становище по касационната жалба.
Ответната страна – Национален съвет за цени и реимбурсация на лекарствените продукти не взема становище по касационната жалба.
Ответната страна – Български фармацевтичен съюз не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия приема, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество - основателни, по следните съображения:
Предмет на контрол пред тричленния състав на ВАС са били разпоредбите на чл. 37, ал. 2, т. 4, б. „а“; чл. 47, ал. 1; чл. 53, ал. 2, т. 2; чл. 56, ал. 1; чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2015 г., обнародван в Държавен вестник бр. 6 от 23.01.2015 г. Констатирано е, че оспорените текстове касаят начина на предписване, отпускане и заплащане на лекарствени продукти, предназначени за лечение на хронично протичащи заболявания за дълъг период от време, а някои от тях дори пожизнено. Съдът излага в мотивите си, че в НРД за 2015 г. е предвидена принципно процедура по режим на отпускане, но не и приложения с посочване на конкретни лекарства, конкретни групи на лекарства или лекарства за лечение на конкретни заболявания, които да са с такъв определен режим. Прието е, че съгласно чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 АПК всеки един административен акт или действие, независимо дали са издадени при условията на оперативна самостоятелност или обвързана компетентност, следва да бъдат съобразени с целта на закона, респ. несъобразяването с тази цел е самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. Всяко регулаторно ограничение като средство за постигане на определените цели, следва да бъде пропорционално и балансирано като не надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на преследваните цели, а при наличие на избор между няколко еднакво подходящи мерки (при наличие на оперативна самостоятелност), следва да се избере тази от тях, която създава най-малко ограничения. По аргумент от разпоредбата на чл. 169 АПК са изложени мотиви, че актовете, издадени при оперативна самостоятелност, също подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, при който съдът проверява, дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност, и ако да, дали с избраната от органа възможност се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта - чл. 4, ал. 2, ако се постига, дали не е било възможно решение, по-малко обременително за трети лица - чл. 6, ал. 2 и 3, а ако не е имало и такова решение - имало ли е решение, осъществимо с по-малко обществени разходи (средства, усилия и време) – чл. 6, ал. 4 АПК. Съобразявайки цитираните текстове, решаващият състав е достигнал до извода, че с оспорените разпоредби се определят ограничения, непредвидени в закон и предоставената от закона компетентност по специални ограничения с оспорените разпоредби е прехвърлена в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗНА, което ги определя като нищожни. На следващо място се сочи, че в оспорения акт не е посочено приложимо правно основание за издаването му, което обстоятелство също е в унисон с извода за отсъствие на законова норма, по силата на която издателят да разполага с правомощието да уреди нормативно правилата, по които се създават ограничения, непредвидени в закона. С оглед изложените мотиви решаващият състав е приел, че акта е издаден в нарушение на императивните законови норми, уреждащи условията и изискванията за приемане на нормативни административни актове.
Първоинстанционното решение е неправилно, като постановено при наличие на изложените с жалбите касационни основания.
Съгласно чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В този смисъл в съдебното решение липсват собствени фактически констатации, направени въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, които са събрани по време на съдебното производството. От една страна не е обсъдено нарушението на чл. 2, ал. 2 от ЗНА, като остават неясни вида на прехвърлената компетентност, закона който я предоставя, както и кой е нейният носител и на кого е предоставена. От друга страна липсват както фактически, така и правни изводи относно създадените ограничения, непредвидени в закон. Неизлагането на мотиви относно достигнатия извод, че с оспорените разпоредби се определят ограничения, непредвидени в закон и предоставената от закона компетентност по специални ограничения с оспорените разпоредби е прехвърлена в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗНА, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до невъзможност настоящата инстанция да се произнесе по основателността на възраженията по съществото на спора.
По изложените съображения, обжалваното съдебно решение като неправилно следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и изложи собствени мотиви по спорните по делото въпроси, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция не следва да бъда обсъждан.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1268 от 30.01.2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, постановено по адм. дело № 9184/2015 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване.