Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.С от [населено място], подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адв.. З против решение № 1755 от 08.02.2019 г. по административно дело № 9930/2018 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение, с което е отхвърлена жалбата на С.С срещу заповед № 8121К-6403/18.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, като жалбоподателят е осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи разноски по делото в размер на 100 лева. Доводите в касационната жалба са за постановяване на оспореното решение в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на основните правни изводи отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението като неправилно и на потвърдената с него заповед като незаконосъобразна, както и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът по касация - министърът на вътрешните работи, действащ чрез своя процесуален представител юрисконсулт Пиперкова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, а решението да се остави в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред тричленния състав от пето отделение на Върховния административен съд е образувано по жалба на С.С срещу заповед № 8121К-6403/18.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Стефанов, изпълняващ длъжността „полицейски инспектор IV степен“ в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Хасково, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.

За да постанови решението си, съдът е направил анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК, като е взел предвид доводите и възраженията на страните.

Тричленният състав коректно е установил фактическата обстановка и въз основа на нея обосновано е приел, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в следното:

1. Нарушения, свързани с регистрацията на автобус „Мерцедес“, собственост на фирма „ТОРРЕ“ ЕООД. На 22.11.2017 г. в гр. Х., в отсъствие поради служебна необходимост на началника на група „Регистрация и отчет на пътни превозни средства, собствениците им и водачи“, в служебно помещение на групата, в качеството си на полицейски инспектор в същата група - с най-висока длъжност при отсъствие на началника на групата, инспектор Стефанов е поискал от Д.Г (на която помогнала М.Г) - и двете на длъжност „системен оператор“ в групата, да извършат действията, необходими за регистрация на автобус „Мерцедес“, рама № WDB9066571S152452, транзитен рег. № [рег. номер], собственост на фирма „ТОРРЕ“ ЕООД, със седалище и адрес: на управление обл. Хасково, гр. Х., ул. „К. Б“ № 12, без да са представени оригинали на необходимите за това документи и в отсъствието на собствениците на автобуса. В резултат на тези незаконосъобразни действия са издадени регистрационни табели № [рег. номер] за автобуса и временно свидетелство за регистрация № 000641943, които са приобщени към досъдебно производство № 108/22.11.2017 г. по описа на ОСлО при ОП - Хасково. За оказаното „съдействие“ за бързото издаване на транзитни регистрационни табели за автобуса, на 22.11.2017 г. в използваното от него служебно помещение инспектор Стефанов е получил парична облага от Г.А от [населено място]. В джоба на панталона на Стефанов е открита и иззета банкнота с номинал 50 (петдесет) евро, за което е образувано досъдебно производство № 108/22.11.2017 г. по описа на ОСлО при ОП – Хасково, като с постановление от 23.11.2017 г. на разследващия орган инспектор Стефанов е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302, т. 1 във вр. с чл. 301, ал. 1 НК (подкуп). Поведението на инспектор Стефанов е станало достояние на обществеността чрез публикации на 23.11.2017 г. в средствата за масово осведомяване „Хасково – нет“, „Е. М“ и „Хасково – инфо“.

Нарушенията са квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения...“ и по чл. 203, ал. 1, т. 7. пр. 2. ал. 2 и 3 от ЗМВР: „използване на служебно положение....за лична облага или за облага на трети лица, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, както и като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194. ал. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ (в случая нарушения по т. 19, т. 20, т. 42, т. 49 и т. 50 от ЕК), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.

2. Нарушения, свързани с притежаването и съхранението на оръжия и боеприпаси от инспектор Стефанов, който е съхранявал ловното си оръжие в метална каса със секретно заключващо устройство, която не е била закрепена неподвижно и не се е намирала на постоянния адрес на служителя - [населено място],[жк], [жилищен адрес] а на вилата в местността [адрес]. Това нарушение е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. По отношение на него първоинстанционния съд правилно е приел, че допуснатото от Стефанов нарушение на правилата на чл. 98, ал. 1 от Закон за съхранение на оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия не представлява нарушения на служебни задължения, нито нарушение на правила от Етичния кодекс за поведение на служителите от МВР.

3. От сведения вх. № 272000-1448/31.01.2018 г. и вх. № 272000-17726/22.12.21017 г., подадени от К. [населено място]Иванова от [населено място], е установено, че във връзка с регистрацията на лек автомобил БМВ - 530 с рег. № [рег. номер], на 12.10.12017 г. за оказано съдействие от страна на Стефанов да си избере номер, Иванова от благодарност насаме е дала чанта с лакомства на полицейския служител. Тъй като според нея, инспектор Стефанов е останал видимо недоволен, Иванова му дала и банкнота от 50 лева. Нарушението също е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.

4. По сведение вх. № 272000-17722/22.12.2017 г. от П.К - управител на фирма ЕТ „Т.К - Х.К“, за търговия със захар, и сведение вх. 272000-17723/22.12.2017 г. от К.К, съпруга на П.К и касиер във фирма ЕТ „Т.К - Х.К“, е установено, че след предварителна консултация с инспектор Стефанов за регистрацията на МПС, на 11.11.2017 г. Колев представил за регистрация в КАТ - Хасково товарен автомобил „Мерцедес“ и ремарке „Шмиц“. Тирът бил вкаран в двора на КАТ - Хасково, където била извършена проверка на рамата и двигателя. При подготовката на документите Колев видял таблото, където били изложени рег. номера, които може да си избере и да ги получи след съответно заплащане. Той разгледал регистрационните номера и по негови данни се спрял на [рег. номер] за влекача и [рег. номер] за ремаркето. Отново провел

разговор с инспектор Стефанов, за да получи тези регистрационни табели, след което ги заплатил и те били монтирани. При разговорите по повод регистрацията инспектор Стефанов попитал Колев дали има хубава захар за ракия, и въпреки или липсата на уговорка между двамата за купуване на захар с отстъпка, след около една седмица инспектор Стефанов отишъл до склада на фирмата, където говорил с К.К - съпруга на Колев, на която заявил, че е говорил със съпруга й да му се направи отстъпка при покупката на захар. Закупил 25 кг. захар, за което е заплатил 25 лв. при единична цена 1,3 лв. за килограм.

Нарушенията са квалифицирани като такива по т. 19, т. 20 и т. 44 от правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и представляват дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.

Административно дисциплинарното производство е започнало по повод справка рег. № 9586-280/23.11.2017 г., изготвена от началник отдел 03, ДВС - МВР до директора на Областна дирекция на МВР - Хасково относно придобити оперативни данни за извършени престъпни деяния от С.С, изразяващи се в системно искане и приемане на парични средства от граждани във връзка с регистрацията на МПС. С предложение рег. № 272р-23639/23.11.2017 г. директорът на ОДМВР - Хасково е предложил на министъра на вътрешните работи да бъде образувано дисциплинарно производство срещу С.С.Д производство е образувано със заповед № 8121К-8420/24.11.2017 г. Държавният служител е запознат лично със заповедта на 25.11.2017 г. На същата дата му е връчена покана за даване на обяснения, в която подробно са описани твърдяните от административния орган дисциплинарни нарушения, извършени от Стефанов. Такива са дадени на 22.12.2017 г. На 05.01.2018 г. с рег. № УРИ272р-400 председателят на дисциплинарноразследващия орган (ДРО) е поискал от министъра на вътрешните работи удължаване на срока за проверката. Срокът на извършване на проверката е удължен от 25.01. до 26.03.2018 г. със заповед № 8121К-226/17.01.2018 г., с която заповед Стефанов е запознат на 24.01.2018 г. и отново е заявил даване на писмени обяснения. Същият е дал обяснения от 25.01.2018 г., с които е оспорил всички твърдения по преписката. Направена е обобщена справка, връчена на Стефанов на 24.01.2018 г. и изпратена до министъра на вътрешните работи с рег. № УРИ 272р-5127/16.03.2018 г. На 16.03.2018 г. е изпратена покана до Стефанов за запознаване с обобщената справка, която покана му е връчена на 19.03.2018 г. До министъра на вътрешните работи е изготвено становище, в което дисциплинарноразследващият орган е предложил на Стефанов да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, което е изпратено до дисциплинарнонаказващия орган (ДНО) на 20.03.2018 г. На същата дата Стефанов отново е дал писмени обяснения, в които е отрекъл да е вземал дарове или парични средства. Изготвена е докладна записка до министъра на вътрешните работи, изпратена заедно с административната преписка. Същият се е запознал с материалите на 17.05.2018 г. На 18.05.2018 г. е издадена оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на полицейския служител.

Пред първоинстанционния съд по искане на Стефанов са събирани и гласни доказателства, като са били допуснати и разпитани двама свидетели - свидетеля Писачева и свидетеля Севов.

За да отхвърли жалбата срещу заповедта, тричленният съдебен състав е извършил служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като обосновано е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Петчленният състав на Върховен административен съд не констатира допуснати от съда нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения в хода на производството, като направеното в тази насока възражение е неоснователно.

Решение № 1755 от 08.02.2019 г. по административно дело № 9930/2018 г. на Върховния административен съд, пето отделение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентния съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР орган и при спазване на формалните изисквания на закона. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа изброените в текста на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, в това число време и обстоятелства на извършване на нарушението, нарушените правни норми, правното основание и наказанието, което се налага, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

В съответствие с нормативната уредба е и заключението на съдебния състав, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Дисциплинарното производство е образувано със заповед на дисциплинарнонаказващия орган (министъра на вътрешните работи, съобразно изискването на чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР) и е назначена комисия като дисциплинарноразследващ орган. Жалбоподателят е запознат със заповедта и обобщената справка, дадена му е възможност да участва в производството и да представи доказателства, с което е спазена нормата на чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, а в съответствие с изискването на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР на служителя са представени всички установени от дисциплинарноразследващия орган факти и доказателства, отразени в обобщената справка и същият е поканен да даде допълнителни възражения или обяснения. Дисциплинарното производство е приключило в срок със становище за наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя (чл. 207, ал. 12 от ЗМВР). Становището на дисциплинарноразследващата комисия до министъра е изготвено на 20.03.2018 г. и изпратено заедно с всички материали на дисциплинарнонаказващия орган на тази дата, поради което и съгласно правилото на чл. 196, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗМВР, нарушението следва да се счита за открито на последната дата. Заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, е издадена на 18.05.2018 г. Това означава, че тричленният състав правилно е приел, че дисциплинарното наказание е наложено в установения в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР двумесечен срок от откриване на нарушението.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че обясненията, дадени от Стефанов в административното производство, не са обяснения по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и тази императивна норма задължава дисциплинарно наказващия орган, в случая министъра на МВР, преди налагане на наказанието да изслуша държавния служител. Тричленният състав правилно е приложил цитираната норма, съгласно която дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. По делото безспорно е установено, че Стефанов е запознат лично с всички материали и доказателства по преписката, многократно е поканван да дава обяснения, като той се е възползвал от предоставената му възможност и и е дал такива на 22.11.2017 г., на 25.01 2018 г. и на 20.03.2018 г.

Разпореденото в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР задължение на дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител е алтернативно. Законодателят е предоставил на ДНО възможността да избира дали да изслуша държавния служител или да му приеме писмените обяснения. В случая дисциплинарно наказващият орган е предпочел да приеме писмените му обяснения, като с това е изпълнил вменените му от закона задължения. Даването на писмени обяснения и изслушването от органа са равнозначни, едното няма тежест или значимост пред другото. Това, което служителят може да каже пред органа при изслушването, той може да изложи и в писмените си обяснения до него. Именно поради това е дадено право на избор на наказващия орган, който сам преценява коя възможност да приложи. Достатъчно е органът да избере един от двата варианта, като не е нужно да са и двата едновременно, за да се счита, че е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Следва да се отбележи, и че няма значение кой е поискал писмените обяснения на служителя, не е необходимо да е лично министъра, достатъчно е той да се е запознал с тях.

По делото безспорно е установено, че освен, че на Стефанов е дадена няколкократна възможност да дава обяснения, му е дадена и възможност да представи доказателства, който да оспорят фактическите констатации, съдържащи се в административната преписка, което той не е сторил, не е направил и искане за събиране на допълнителни доказателства от страна на административния орган. С оглед на което аргументирани са и изводите на съда, че в образуваното дисциплинарно производство правото на служителя на защита не е накърнено.

Наведените от касатора доводи, с който той поставя под съмнение резолюцията и подписа на министъра на вътрешните работи, като твърди, че не става ясно дали те са поставени от него в качеството му на дисциплинарно наказващ орган или от друго лице, не следва да се обсъждат от касационната инстанция, която не може тепърва да установява доказателствени факти от значение за законосъобразността на атакувания пред първоинстанционния състав индивидуален административен акт. Съгласно чл. 219, ал. 2 от АПК не се допускат доказателства, несвързани с касационните основания, а нормата на чл. 220 от АПК въвежда императивно забрана за фактически установявания в касационното производство, като повелява, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. С оглед на това касаторовите възражения досежно автентичността на подписа на министъра на вътрешните работи не следва да бъдат обсъждани, тъй като предметът на доказване в касационното производство са конкретни порочни действия на съда при формиране на фактическите и правни изводи, но не и на нови факти относно правния спор, за които не е имало пречка да бъдат заявени пред тричленния състав (т. е. инстанцията по същество на спора, в хода на съдебно-административното производство пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесната уволнителна заповед и предхождащите я актове и действия на администрацията).

Неоснователни са и доводите за неспазване на срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че справката е изготвена на 20.03.2018 г., на която дата дисциплинарното нарушение е установено, а заповедта е издадена на 18.05.2018 г., т. е. в законоустановения срок. Видно от данните по делото е, и че дисциплинарно наказващият орган се е запознал с материалите по делото на 17.05.2018 г., заповедта е издадена на следващия ден, с оглед на което не е налице нарушение.

Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че заповедта е постановена след осъществяване от страна на жалбоподателя на тежки нарушения на служебната дисциплина, а именно на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, подлежащи на санкциониране с най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Установено е, че деянията на Стефанов следва да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР.Дарните нарушения са дефинирани в чл.194, ал.2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. Неизпълнението по т. 2 и т. 4 са правните основания, на които е издадена оспорената заповед. По делото не са ангажирани допустими доказателства (представените пред касационната инстанция писмени декларации не са такива), които да опровергават установената в административното производство фактическа обстановка. Това налага извод, че въз основа на установената фактическа обстановка съдът правилно е приложил и материалния закон.

Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд съответства на събраните доказателства. Нарушението по т. 1 се доказва от показанията В.С, съпруга на инспектор Стефанов, както и от приложените: сведение рег. № 272р-25989/22.12.2017 г. от М.Г, системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково; сведение рег. № 272р-25994/22.12.2017 г. от Д.Г, системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково; сведение рег. № 272р-25991/22.12.2017 г. от Т.Х, системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково; сведение рег. № 272р-25990/22.12.2017 г. от М.Й, системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково; сведение № 272р-25987/22.12.2019 г. от Р.П. системен оператор в сектор „Пътна полиция"при ОДМВР - Хасково и рег. № 272р-25993/22.12.2017 г. от Д.Т, системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково; сведения от служители на дирекция „Вътрешна сигурност“, участвали в проведените оперативно-издирвателни мероприятия на 22.11.2017 г., в резултат на които е задържан инспектор Стефанов, вх. № 272000-888/18.01.2018 г. - от К.Р; рег. № 272р-3858/26.02,2018 г. - от Х.Н; вх. № 272000-889/18.01.2018 г. - от М.М.Н по т. 3 се доказва от сведения вх. № 272000-1448/31.01.2018 г. и вх. № 272000-17726/22.12.21017 г. от К. [населено място]Иванова от [населено място], и от обясненията на съпруга й Г.И, които са непротиворечиви. Нарушението по т. 4 се установява от сведение вх. № 272000-17722/22.12.2017 г. от П.К, управител на фирма ЕТ „Т.К - Х.К“, за търговия със захар, и сведение вх. №272000-17723/22.12.2017 г. от К.К, съпруга на П.К и касиер на фирма ЕТ „Т.К - Х.К“. Тези доказателства, който не са оборени от касатора, заедно с липсата на такива, които да сочат обратното, че не са налице извършените нарушения, обосновават заключението, че заповедта е издадена и след осъществяване на предвидените в закона предпоставки за санкциониране на служителя с най-тежкото дисциплинарно наказание, а правомощието на дисциплинарнонаказващия орган е упражнено в рамките, установени от закона. В този контекст трябва да бъдат приети за обосновани изводите на тричленния състав, че от страна на жалбоподателя са допуснати тежки нарушение на служебната дисциплина, изразяващи се в по т. 1 на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неизпълнение на служебни задължения...“ и по чл. 203, ал. 1, т. 7. пр. 2. ал. 2 и 3 от ЗМВР: „използване на служебно положение....за лична облага или за облага на трети лица“, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, както и като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194. ал. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ (в случая нарушения по т. 19, т. 20, т. 42, т. 49 и т. 50 от ЕК), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР; по т. 3 по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР; по т. 4 виновно е нарушил т. 19, т. 20 и т. 44 от правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и представлява дисциплинарно нарушение по чл. чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, предвиждащи налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Поради всичко изложено настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира подложеното на касация съдебно решение за правилно, защото при постановяването му не са допуснати сочените от касаторовия повереник нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства при спазване на дължимата съдопроизводствена процедура, поради което не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски също се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1755 от 08.02.2019 г., постановено от тричленен състав от пето отделение на Върховния административен съд по административно дело № 9930/2018 г. по описа на ВАС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.