Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Атрим“ ЕООД, представено от адв. К.Х, срещу решение № 407/07.03.2019г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 3274/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-02000218001012-091-001/04.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас. Д. на касатора са за неправилност на съдебния акт заради нарушение на материалния и на процесуалния закон и необоснованост. Отправя упреци към познавателната дейност на съда заради отказа му да цени събраните гласни доказателствени средства. Предлага основано на тези информационни източници обяснение на разминаванията в товарителниците във връзка с доставките от „Ди Си Примиум“ ЕООД. Отрича релевантността на изпълнението на публичноправните задължения на доставчика за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит по издадени от него фактури. Иска отмяна на решението и на РА или отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас не изразява становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС Бургас ревизионен акт са установените в тежест на „Атрим“ ЕООД /Атрим/ допълнителни задължения за ДДС в общ размер 82 967.12 лева с лихви за забава 6 291.52 лева. Източник на задълженията за ДДС е извършена корекция на декларираните от РЛ резултати по ЗДДС за данъчни периоди от м. 10, 11 и 12.2017 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в размера на определения данък, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство е...