Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от „З. Т“ АД, гр. С., чрез процесуален представител, срещу Решение № 226 от 13.02.2019г., постановено по адм. дело № 3345/2018 г. по описа на Административен съд –Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МДТ – 647/12.10.2016г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ на О. Н, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ на О. Н.
Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че и при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията му за нищожност на Заповед № 1163/22.12.2004 г. на Кмета на О. Н и на Решение на Общински съвет – Несебър по протокол № 10/10.12.2014г., с което к. к “Слънчев бряг“ е групиран като населено място от I-ва категория, 1- ва група. Счита, че в случая осъществяването на косвен съдебен контрол спрямо действителността на посочените актове е необходимо, за да се разреши материалноправния спор между страните. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорения АУЗД.
Ответникът по касационната жалба – Началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. Н не изразява становище по основателността й.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството пред АС-Бургас е образувано в изпълнение на Решение № 15389/11.12.2018г. по адм. дело № 9707/2018г. по описа на ВАС, Първо отделение, с което е отменено предходно решение на АС - Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Негов предмет е законосъобразността на АУЗД № МДТ – 647/12.10.2016г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ на О. Н, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ на О. Н, с който на „З. Т“ АД са определени задължения за данък недвижими имоти за 2013г., 2014г. и 2015г. в общ размер от 9 076,86лв. и лихви за забава в размер на 1 951,43лв.
За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, че „Зеда тур“ АД е собственик на недвижими имоти, представляващи сграда и земя, находящи се в к. к.“Слънчев бряг“, О. Н, к-с „Морска звезда“, ресторантски комплекс „Сирена“, за които е подало декларация по реда на чл.17 и чл.14 ЗМДТ. Спорът се концентрира върху размера на дължимия данък, обусловен от приложимия коефициент с оглед местоположението на имотите, категориите и зоната, в която попадат.
В тази връзка решаващият състав е съобразил, че съгласно приложените и влезли в сила Решение № 273 по протокол № 10/10.12.2004г. на Общински съвет – Несебър и Заповед № 1163/22.12.2004г. на Кмета на О. Н, к. к. „Слънчев бряг“ е групиран като населено място в I-ва категория, 1-ва група. С оглед възражението за нищожност на визираните административни актове, съдът е посочил, че е недопустимо да се упражнява косвен съдебен контрол в административното производство. Поради това е приел, че следва да кредитира заключението на вещото лице по проведената първа ССчЕ, изготвено при приложим коефициент 49,1 по Таблица 3 към Приложение № 2 от ЗМДТ. При този параметър размерът на дължимия ДНИ, определен от експерта, е идентичен с този, установен с оспорения АУЗД, в резултат на което съдът е формирал извод за неговата законосъобразност.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Хипотезите, при които имоти не се облагат с ДНИ са посочени в чл. 10, ал. 1, 2 и 3 ЗМДТ, а случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на ДНИ са лимитативно изброени в чл. 24, ал. 1, т. 1 – т. 19 ЗМДТ.
Както правилно е приел първоинстанционният съд спорът между страните се концентрира върху размера на дължимия ДНИ за 2013, 2014 и 2015г., обусловен от приложимия при определянето му коефициент с оглед местоположението на имотите, категорията и зоната, в която попадат.
По силата на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 с. з. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. По аргумент от чл.6, ал.1 от Приложение № 2, коефициентът за местоположение /Км/ се определя по таблица № 3 или 4 и местонахождението на сградата. Алинея седма от същата разпоредба сочи, че границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони се определят с решение на Общинския съвет, а до приемане на решението се прилагат зоните и категориите, определени със заповед на кмета на общината.
При този нормативен регламент, правилно АС - Бургас е съобразил стабилитета на Решение № 273 по протокол № 10/10.12.2004г. на Общински съвет – Несебър и на Заповед № 1163/22.12.2004г. на Кмета на О. Н, определящи к. к. „Слънчев бряг“ като населено място от I-ва категория, 1-ва група. Неоснователни са доводите на касатора, че решаващият състав е следвало да осъществи косвен съдебен контрол за действителността на тези актове и да игнорира правните им последици. Действително, дефинираният в решение № 78/12.07.1973 г. по гр. дело № 58/73 г. на ОСГК на ВС институт на косвения съдебен контрол, като правомощие в рамките на задължението за преценка на правопораждащите факти, дава възможност на съда да констатира нищожността на един административен акт и с оглед на това, без да го изменя или отменя, да приеме съществуването или не на определени правоотношения. Този институт обаче намира приложение само в гражданския процес, имащ за предмет граждански правоотношения, спрямо които един административен акт е възможно да представлява факт с правно значение. Именно необходимостта за установяване на относимите към гражданскоправния спор факти е мотивирала законодателя за приемането на изричната правна норма на чл. 17 ГПК. Аналогична разпоредба в процесуалните закони в областта на административното право не е налице, тъй като възможността за съдебен контрол относно действителността на административните актове е предвидена изрично като безсрочна - чл. 149, ал. 5 АПК, но до упражняване на правото на оспорването им и обявяването им за нищожни, стабилитетът на административните актове следва да бъде зачитан. Ето защо, като е съобразил правното действие на решението на Обс - Несебър и посочената заповед на Кмета на О. Н, и е приел, че според декларираното местоположение на имотите, същите попадат в населено място от I-ва категория, 1-ва група, първоинстанционният съд обосновано е кредитирал заключението на вещото лице по първата ССчЕ. То е изготвено при приложим коефициент 49.1 по Таблица 3, към Приложение № 2 от ЗМДТ в корелация с всички декларирани от дружеството в таблица 3 на декларацията по чл. 14 ЗМДТ относими коефициенти. При тези параметри, определеният размер на ДНИ за процесните периоди е идентичен с този, установен с оспорения АУЗД, поради което законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че релевираната жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Достигайки до този краен извод, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 226 от 13.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3345/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване.