Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на „П. Б“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Ц., община М., област П., представлявано от управителя П.Л, чрез пълномощника адв. Г.Б от АК – Пловдив, срещу решение № 1665/19.07.2018г., постановено по адм. дело № 1348/2017г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-34/23.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив за оставяне без уважение жалбата на "П. Б" ЕООД против разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. П., като вместо него е постановено друго за оставяне без разглеждане жалбата на дружеството срещу разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. П. и прекратяване на административното производство по жалбата. Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с указания за произнасяне по съществото на спора. Претендират се разноски.
Ответникът – директор на ТП на НОИ – Пловдив не ангажира становище по касационната жалба.
Ответникът – А.П, чрез пълномощник адв. М.Д, в писмен отговор на касационната жалба оспорва основателността й. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на разноски в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) (ЗЗД).
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално...