Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите против решение № 2585 от 21.02.2019 г., постановено по адм. дело № 5949/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отм. енителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касаторът е депозирал и частна жалба против определение № 6879 от 09.05.2019 г., с което е допълнено постановеното по делото решение, като министерството на околната среда и водите е осъдено да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски.
Ответникът – „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД, чрез процесуалните си представители, оспорва касационната и частната жалби. Моли обжалваните съдебни актове да бъдат оставени в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби.
Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд отменя решение № ООп-ИУЕОО-3-02 от 16.03.2018 г. на министъра на околната среда и водите, с което, на основание чл. 87, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ЗУО (ЗАКОН ЗЗД УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗОУ) на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци” АД, е отказано продължаване срока на действие на разрешение № ООп-ИУЕЕО-03-00/25.02.2013 г., неразделна част от което е решение № ООп-ИУЕЕО-03-01/22.04.2014 г. за извършване на дейност като организация по оползотворяване на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване по заявление с вх.№ УО-131/01.11.2017 г. и връща преписката на административния орган за ново произнасяне в двумесечен срок при спазване на тълкуването на закона, дадено в мотивите на съдебния акт.
За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма и в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за неговата незаконосъобразност.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.
Законосъобразни са изводите на съда, че оспореното решение на министъра на околната среда и водите е постановено в нарушение на предписаната от закона форма. Правилно съдът приема, че в административния акт не са посочени конкретни факти въз основа, на които е постановен отказа, а част от фактическите основания са в противоречие с писмото, с което дружеството е уведомено да отстрани нередовности в представените към заявлението документи или липсват като нередовности, които да са цитирани в писмото, с което е нарушено изискването на чл. 86, ал. 2 ЗУО вр. чл. 89, 5 ЗУО. Видно от оспорения акт е, че част от основанията, посочени като мотиви за постановяване на отказа за продължаване срока на действие на разрешението, не са конкретизирани в писмото. Освен това в т. 1 и 2 от последното не са дадени конкретни указания за отстраняване на нередовности, а единствено са констатирани такива. Посочените нарушения обосновават и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като нарушават правото на защита на адресата на административния акт и са достатъчно основание за незаконосъобразност на същия и за неговата отмяна.
Законосъобразни са и изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспореното решение. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза по несъмнен начин е установено, че актуализираната програма на дружеството е в съответствие с изискванията на чл. 18, ал. 1, т. 1 от Наредба за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване и същата обезпечава инвестиционните и експлоатационни разходи за разделно събиране и рециклиране съгласно изискванията на чл. 10 и чл. 14 от същата, като настоящата инстанция напълно споделя изложените в съдебния акт мотиви в тази насока, съобразно чл. 221, ал. 2 АПК.
Неоснователни са доводите на касатора, че обжалваното решение е издадено в нарушение на чл. 87, ал. 1 вр. чл. 89, ал. 7 ЗОУ, чл. 89, ал. 4 5 ЗУО и чл. 18, ал. 1, т. 1 от наредбата. Цитираните норми от закона регламентират правомощията на министъра на околната среда и водите при произнасяне по заявления за продължаване срока на действие на разрешението, а цитираната норма от наредбата касае съдържанието на програмата, поради което съдебното решение не може да противоречи на тези норми.
Неоснователни са доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като съдът не излага съображения дали министъра на околната среда и водите при постановяване на административния акт действа в условията на оперативна самостоятелност, във връзка с преценката на икономическата целесъобразност и утвърждаване на програмата, респективно дали разполага с правомощия за преценка по целесъобразност на финансовата обезпеченост на дейността на организацията. За да е налице оперативна самостоятелност следва законът да предоставя възможност на административния орган да избира между няколко решения, всяко от които е в еднаква степен законосъобразно, но в различна степен целесъобразно. В случая съгласно чл. 89, ал. 4 ЗОУ компетентният орган преценява дали заявлението по ал. 1 и приложената към него актуализирана програма отговарят на изискванията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Правилото на чл. 18, ал. 1, т. 1 от наредбата, посочено в административния акт като основания за отказа за продължаване на разрешението, регламентира, че организацията по оползотворяване на ИУЕЕО изготвя програмата по чл. 53, ал. 1 ЗУО, която включва: описание на избраната система за разделно събиране и за начина на изпълнение на задълженията по чл. 10 и 14 и предварителен финансов разчет за обезпечаване на инвестиционните и експлоатационните разходи по години, както и доказателства за финансовото обезпечаване на първоначалните инвестиционни и експлоатационни разходи. Следователно в случая законът и подзаконовия нормативен акт не регламентират действия при оперативна самостоятелност. В тази връзка доводът, че единствено компетентен да се произнесе по икономическата обоснованост на програмата е административният орган, който действа в условията на оперативна самостоятелност и извършва преценка по целесъобразност, е неправилен. Освен това в административния акт не са изложени съображения, обосноваващи действията на органа в условия на оперативна самостоятелност и съответно мотивиращи избора на взетото решение.
При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактът, че не е допуснатата повторна съдебно-икономическа експертиза не сочи на такива нарушения. Ответната страна не представя доказателства опровергаващи заключението на експертизата, а поисканата възможност в съдебно заседание за представяне на писмена молба с обосновка за неправилност на даденото заключение, не е предвидена в закона. Заключението на съдебно-икономическата експертиза е представено в законоустановения срок съобразно чл. 199 ГПК, като не са налице основанията на чл. 201, предл. 2 ГПК за възлагане на повторно заключение.
С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди министерството на околната среда и водите да заплати на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД сумата 1500 лв., представляваща заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и съобразно направеното възражение за неговата прекомерност. Частната жалба е основателна.
С обжалваното определение е допълнено постановеното по делото решение като е осъдено министерството на околната среда и водите да заплати на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД сумата 7500 лв., представляваща заплатено и намалено адвокатско възнаграждение.
Настоящата инстанция намира, че определението е неправилно, като определения размер на дължимото адвокатско възнаграждение не е съобразен с предмета на спора, както и с действителната фактическа и правна сложност по делото, поради което същото следва да се отмени за разликата над 3000 лв.
По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2585 от 21.02.2019 г., постановено по адм. дело № 5949/2018 г. по описа на Върховния административен съд.
ОСЪЖДА министерство на околната среда и водите да заплати на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД, ЕИК 201106275 сумата 1500 лв.(хиляда и петстотин лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство.
ОТМЕНЯ определение № 6879 от 09.05.2019 г., постановено по адм. д. № 5949/2018 г. по описа на Върховния административен съд в частта му, с която министерството на околната среда и водите е осъдено да заплати на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД направените по делото разноски за разликата над 3000 лв.(три хиляди лева). ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.