Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Свекатекс” ООД, гр. Д.ад срещу Решение № 1049 от 15.01.2019г., постановено по адм. дело № 1007/2018г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16002617007690-091-001/08.06.2018г., на органи по приходите на ТД на НАП - Пловдив, в частта на непризнат данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 23 203.33 лв. по фактури издадени от „М. Г Ин“ ЕООД, „Иви 888“ ЕООД и „Мартекс -Е“ ЕООД и са начислени лихви за забава в размер на 2 665.38лв., поправен с Ревизионен акт № П-16002618114658-003-001/19.06.2018г., потвърден с Решение №501/30.08.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. П. при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд безкритично е възприел констатациите на органите по приходите, без да обсъди неговите възражения и релевантните за спора факти и обстоятелства. Намира, че реалното извършване на спорните доставки може да се установява с всякакви доказателства, включително счетоводни или търговски документи. Сочи, че представените фактури, договори и приемо - предавателни протоколи ясно манифестират волята на страните и доказват механизма на изпълнение на доставките. Навежда доводи, че неустановеността на кадровата обезпеченост на доставчиците не би могла да е основание за отказване на данъчно предимство. В тази връзка се позовава на решенията на СЕС по дело С- 324/11, С- 80/11 и С-142/11. В подкрепа на тезите си невежда обстойни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и на РА.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП”- Пловдив, чрез процесуален представител, в о. с.з. и...