Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на втори ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:З. Т. ЧЛЕНОВЕ:С. Ч. С. К. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Нели Христозоваизслуша докладваното от съдиятаС. Ч. по адм. дело № 6065/2021 Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕЛПРОМ ИЕП“ АД, [ЕИК], представлявано от изпълнителния директор Д. Г., чрез проц. представител адв. Х. П., против решение № 272/22 февруари 2021 г., постановено по адм. д. № 1344/2020 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Настоящото разглеждане на делото е в хипотезата на чл. 226, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. При първоначалното разглеждане на спора е постановено Решение № 1776/25.10.2019г. по адм. дело № 3427/2018г. на Административен съд Бургас, с което процесната Заповед № РД-01-657/26.11.2018г. на кмета на О. Ц. е била обявена за нищожна в частта относно разпореденото премахване на строеж, представляващ два трафопоста, а в останалата част е била отменена като незаконосъобразна.

С оспореното решение АС Бургас е оставил в сила процесната заповед (в останалата й част), с която на основание чл. 225а, ал.1, вр. чл. 225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат като незаконен строеж, „Сграда-столова с пристройка към нея, сграда с предназначение за санитарен възел и душове“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 00878.107.420 с предназначение – земеделска земя по КК на гр. Ахтопол, м. „Корисиата“ и ПИ 00878.107.42 – път по КК на гр. Ахтопол – общинска собственост, като законосъобразна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Възраженията на касатора относно двата трафопоста са неотносими към това производство, тъй като за тях има СПН, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Неоснователни са твърденията на касатора касателно законността на строежите, предмет на разглеждане в производството. От доказателствата по делото, включително и назначените и приети СТЕ, безспорно се установява, че строежът е изпълнен в територия, представляваща земеделска земя, необработваема, предоставена със Заповед № РД-10-519/21.07.1987г. на председателя на ИК на ОНС Бургас за изграждане на обект Ваканционно селище Ахтопол-север. Предназначението на земята не е променяно и до настоящия момент, за имота няма действащ подробен устройствен план. За изпълнения строеж не се представят и изготвен инвестиционен проект и/или разрешение за строеж.

Неоснователно е възражението, че тъй като строителството е било изпълнено в периода 1969-1983г., то по отношение на него не е приложим ЗУТ, респективно за него не може да се изисква разрешение за строеж, тъй като не е било изискуемо към момента на изграждането му. Правилно е акцентирано от решаващия съд, че ЗУТ е действащият закон, въз основа на която регламентация следва да се преценява дали един строеж е законен или не, а фактите към момента на извършване на строежа и действалата тогава нормативна уредба могат да се преценяват и обсъждат само в контекста на анализа относно търпимостта на строежа, но не и относно неговата законност.

След като административният орган е установил, че строежът не съответства на предвиждания на ПУП, тъй като е изпълнен в земеделска земя и за него не се представят строителни книжа, правилно е квалифициран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и на това основание подлежащ на премахване. Съдът е разгледал и основанията за търпимост на строежа и не е квалифицирал строежа като търпим като е изложил обосновани мотиви в тази връзка, които този съд споделя.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и съобразно своевременно направеното искане – на община Царево следва да бъдат присъдени направените разноски за един адвокат в размер на 900 лв, доказани по своя размер.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 272/22 февруари 2021 г., постановено по адм. д. № 1344/2020 г. по описа на Административен съд Бургас в обжалваната му част.

ОСЪЖДА на „ЕЛПРОМ ИЕП“ АД, [ЕИК], представлявано от изпълнителния директор Д. Г., да заплати на О. Ц. сторените на тази инстанция разноски в размер на 900 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Захаринка Тодорова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Севдалина Червенкова

/п/ Стефка Кемалова