О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1686
гр.София, 02.06.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми април две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. Ч.
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
Е. А.
като разгледа докладваното от съдия Чаначева ч. т.д. №224/2025 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Рая К. М., лично и в качеството на майка и законен представител на детето си К. Б. Х., подадена от пълномощника им – адв. Г. Х. срещу определение № 715 от 25.11.2024 г. по в. т.д. № 523/2023г. на Варненски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното :
С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е отказал да измени постановеното от него решение по делото, в частта му за разноските, като е приел, че искането за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност не следва да бъде съобразено с Наредба № 1/04г., която е неприложима поради постановеното решение на СЕС по дело С-432/22г. Тази наредба е посочил съдът, може да служи само като ориентир, а прекомерността на възнаграждението е свързана с преценка за фактическата и правна сложност на делото, по която съставът е изложил съображения за това, че производството се е ограничило до едно съдебно заседание, без събиране на доказателства, при факти общи за двамата ищци.
Частната жалба е неоснователна.
Страната е направила оплакване за неправилност на определението на съда, поради приетото, че Наредба № 1/2004г. е неприложима в случая при определяне на разноските. Изложени са доводи за неприложимост и на решението на СЕС, на което се е позовал състава. Поддържано е, че в конкретния случай, разноските претендирани за въззивното производство били в размер на 35 992лв., включващи държавна такса от 2152лв. и адвокатско възнаграждение за всеки от двамата ищци в размер на по 16 930лв. като за тях бил представен списък по чл.80 ГПК. Посочено е още, че разноските били разделени като такива за подаване на жалбата и за подаване на отговор на жалбата на противната страна.Развити са съображения за неправилност на редуциране на възнаграждението като прекомерно, като е посочено, че минималния адвокатски хонорар за тези претенции по Наредбата, при този интерес бил 13 260 за всеки от ищците Развити са и съображения относно това, че съдът следвало да извършва самостоятелен анализ на нормативната уредба, а не да прилага европейското законодателство без такъв анализ, като СЕС не е имал предвид случаи при непозволено увреждане, за които пострадалия не можел да си върне платеното за защита.
Доводите са правно необосновани.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. не съответстват на правото на ЕС. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. В тази връзка правно необосновано страната счита, че тази наредба не следва да бъде съобразявана, както и прилагана само след анализ. Фактически невярно е, че съдът не е съобразил приложението й, тъкмо обратното, той изрично е посочил, че същата служи за ориентир наравно с други критерии.
Правилно е и разбирането на състава, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, фактическите и правни действия на адвоката и други обективни фактори, установяващи действително направените от страната разходи за представителство.
В случая, законосъобразно е преценката на състава за това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, с оглед създадената константна практика по тези дела, приключило е в едно открито съдебно заседание, като пълномощника на страната е депозирал единствено отговор на въззивната жалба и е преупълномощил друг адвокат, който се е явил пред съда. Освен това, защитата както на пострадалата, така и на нейното малолетно дете е една и съща, поради еднаквите правопроизводящи факти обосноваващи исковете, изискващи и еднаква защита спрямо застрахователя.Законосъобразно е съобразена и цялостната висящност на спора, с оглед депозираната жалба и на противната страна. В тази насока правило съдът е съобразил, както изхода на спора- преценка за отхвърлените и уважени части от исковете, обуславящи отговорността за разноски, така и след извършена компенсация, е определил дължимите разноски за двамата ищци в размер на 11 226лв. В тази връзка, съдът е проследил детайлно чрез математически изрази и е обосновал този резултат. Следва да се отбележи още, че определяне на юрисконсулстското възнаграждение е в дискреция само на съда, поради това и посочените от страната суми за това, са ирелевантни.
С оглед изложеното се налага извод че определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 715 от 25.11.2024 г. по в. т.д. № 523/2023г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: