РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
28 ноември 2024 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Престъпления и приложими наказания в областите на трафика на наркотици и на борбата с организираната престъпност — Възможност за намаляване на приложимите наказания — Обхват — Рамково решение 2004/757/ПВР — Членове 4 и 5 — Рамково решение 2008/841/ПВР — Членове 3 и 4 — Национална правна уредба, с която не се прилага правото на Съюза — Член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Ефективна съдебна защита — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Наказателно производство срещу няколко лица — Споразумение за решаване на делото, предвидено в националното право — Одобряване от ad hoc съдебен състав — Съгласие на останалите подсъдими“
По дело C‑432/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Специализирания наказателен съд (България) с определение от 28 юни 2022 г., постъпило в Съда на 28 юни 2022 г., в рамките на наказателно производство срещу
ПТ, при участието на
Специализирана прокуратура
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: K. Jürimäe, председател на втори състав, изпълняваща функцията на председател на трети състав, N. Jääskinen и N. Piçarra (докладчик), съдии,
генерален адвокат: P. Pikamäe,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Европейската комисия, от S. Grünheid, M. Wasmeier и Ив. Залогин, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 декември 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5 от Рамково решение 2004/757/ПВР на Съвета от 25 октомври 2004 година за установяване на минималните разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици (ОВ L 335, 2004 г., стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 66), на член 4 от Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 година относно борбата с организираната престъпност (ОВ L 300, 2008 г., стр. 42), на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и на членове 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу ПТ и други лица по обвинение в ръководство и/или участие в организирана престъпна група.
Правна уредба
Правото на Съюза
Договорът за ЕС
3 Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС гласи:
„Държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза“.
Рамково решение 2004/757
4 Член 4 от Рамково решение 2004/757, озаглавен „Наказания“, предвижда в параграф 1:
„Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че деянията по членове 2 и 3 се наказват с ефективни, съразмерни и възпиращи наказания.
Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че за престъпленията, посочени в член 2, се налага наказание лишаване от свобода най-малко от една до три години“.
5 Член 5 от това рамково решение, озаглавен „Особени обстоятелства“, гласи следното:
„Без да се засяга член 4, всяка държава членка може да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че наказанията, посочени в член 4, да могат да се намаляват за извършител на престъпление:
a) който се отказва от своите престъпни действия в областта на трафика на наркотици и на прекурсори; и
б) предоставя на административните и съдебните органи информацията, която те не биха получили по друг начин, като им съдейства:
i) за предотвратяване или ограничаване на въздействието на престъплението;
ii) за идентифициране и подвеждане под отговорност на другите участници в престъплението;
iii)
за намиране на улики; или
iv) за възпрепятстване извършването на други престъпления от посочените в членове 2 и 3“.
Рамково решение 2008/841
6 Член 3 от Рамково решение 2008/841, озаглавен „Наказания“, предвижда в параграф 1, буква а):
„Всяка от държавите членки предприема необходимите мерки, за да гарантира, че:
a) престъплението, посочено в член 2, буква а), се наказва с лишаване от свобода, чиято максимална продължителност е най-малко между две и пет години; […]“.
7 Член 4 от това рамково решение, озаглавен „Особени обстоятелства“, предвижда:
„Всяка от държавите членки може да вземе необходимите мерки, за да гарантира, че наказанията, посочени в член 3, могат да бъдат намалени или че на нарушителя може да не бъде наложено наказание, ако той например:
a) се откаже от престъпната дейност; и
б) предостави на административните или съдебните органи информация, която при други условия те не биха могли да получат, като им помага да:
i) предотвратят, прекратят или ограничат последиците от престъплението;
ii) идентифицират или да подведат под отговорност другите нарушители;
iii)
открият доказателства;
iv) лишат престъпната организация от незаконни средства или от приходите от престъпната ѝ дейност; или
v) предотвратят извършването на други престъпления, посочени в член 2“.
Българското право
НК 8 Член 55, алинея 1 от Наказателния кодекс, в приложимата към главното производство редакция (наричан по-нататък „НК“), гласи:
„При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът:
1. определя наказанието под най-ниския предел;
[…]“.
9 Член 321 от НК предвижда:
„[…]
(2)Който участвува в [организирана престъпна] група, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.
(3)Когато [организираната престъпна] група[…] е въоръжена или създадена с користна цел или с цел да върши престъпления по […] чл. 354а, ал. 1 и 2 […] наказанието е:
[…] 2. по ал. 2 — лишаване от свобода от три до десет години.
[…]“.
10 Член 354а, алинея 1 от НК гласи:
„Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева [приблизително от 2260 до 10230 евро], а за рискови наркотични вещества или техни аналози - с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева [приблизително от 1020 до 5115 евро]. […]“.
НПК 11 Член 381 от Наказателно-процесуалния кодекс, в приложимата към главното производство редакция (наричан по-нататък „НПК“) е озаглавен „Споразумение за решаване на делото в досъдебното производство“ и предвижда:
„(1)След приключване на разследването по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото. […]
[…] (4)Със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
(5)Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по следните въпроси:
1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;
2. какъв да бъде видът и размерът на наказанието;
[…] (6)Споразумението се подписва от прокурора и защитника. Обвиняемият подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред.
(7)Когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията.
[…]“.
12 Член 383 от НПК, озаглавен „Последици от решаване на делото със споразумение“, предвижда в алинея 1:
„Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда“.
13 Съгласно член 384 от НПК, озаглавен „Споразумение за решаване на делото в съдебното производство“:
„(1)При условията и по реда на тази глава първоинстанционният съд може да одобри споразумение за решаване на делото, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие.
[…] (3)В този случай споразумението [за решаване на делото] се одобрява само след съгласието на всички страни [по делото]“.
14 Член 384а от НПК, озаглавен „Произнасяне по споразумението, постигнато с някой от подсъдимите или за някое от престъпленията“, гласи:
„(1)Когато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие, е постигнато споразумение с някой от подсъдимите или за някое от престъпленията, съдът отлага разглеждането на делото.
(2)По постигнатото споразумение […] се произнася друг съдебен състав.
(3)Съдебният състав по ал. 1 продължава разглеждането на делото след произнасянето по споразумението“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
15 На 25 март 2020 г. Специализираната прокуратура (България) внася пред Специализирания наказателен съд (България) обвинение срещу 41 лица, сред които СД и ПТ, за това, че са ръководили и/или участвали в дейността на организирана престъпна група, поставила си за користна цел разпространението на наркотици. Срещу ПT е образувано наказателно производство за участие в тази престъпна група и за държане на наркотични вещества с цел разпространение на основание член 321, алинея 2 и алинея 3, точка 2, както и член 354a, алинея 1 от НК.
16 На 19 август 2020 г. делото е върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на процесуални нарушения, опорочаващи обвинителния акт.
17 На 26 август 2020 г. в рамките на досъдебното производство прокурорът и защитникът на СД сключват споразумение, което предвижда на СД да бъде наложено по-леко наказание от предвиденото в закона, тъй като се е признал за виновен по повдигнатите срещу него обвинения. В това споразумение са посочени пълните имена и единният граждански номер на останалите 40 обвиняеми, чието съгласие не е поискано с оглед на одобряването на посоченото споразумение. Споразумението е одобрено на 1 септември 2020 г. от съдебен състав, различен от първоначално сезирания по делото.
18 На 28 август 2020 г. Специализираната прокуратура внася коригиран вариант на обвинителния акт и се образува съдебно производство.
19 На 17 ноември 2020 г. прокурорът и защитникът на ПТ сключват споразумение за решаване на делото, по силата на което, след като подсъдимият се признае за виновен по повдигнатите срещу него обвинения, му се определя наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което е условно отложено за срок от пет години. С оглед на решение на Съда от 5 септември 2019 г., AH и др. (Презумпция за невиновност) (C‑377/18, EU:C:2019:670), текстът на посоченото споразумение е променен, при което не се посочват имената и единният граждански номер на останалите подсъдими. Коригираният вариант на разглежданото споразумение остава с дата 17 ноември 2020 г.
20 На 18 януари 2021 г. в съответствие с член 384а от НПК запитващата юрисдикция изпраща споразумението за решаване на делото, посочено в предходната точка, на председателя на тази юрисдикция с оглед определяне на друг съдебен състав, който да се произнесе по него. На 21 януари 2021 г. така определеният съдебен състав отказва да одобри посоченото споразумение, с мотива че някои подсъдими не са дали съгласието си, което се изисква съгласно член 384, алинея 3 от НПК.
21 На 10 май 2022 г. прокурорът и защитникът на ПТ отново сключват същото споразумение за решаване на делото и искат запитващата юрисдикция да се произнесе по това споразумение, без да иска съгласието на останалите подсъдими.
22 На 18 май 2022 г. съдебният състав, определен да се произнесе на основание член 384а от НПК, отказва да одобри посоченото в предходната точка споразумение за решаване на делото, с мотива че за одобряването е нужно съгласието на останалите 39 подсъдими в съответствие с член 384, алинея 3 от НПК.
23 На същата дата, в резултат от този отказ прокурорът, ПТ и неговият защитник потвърждават, че искат да сключат споразумение за решаване на делото и че именно запитващата юрисдикция, пред която са представени всички доказателства, следва да одобри това споразумение, без да иска съгласието на останалите подсъдими. Все пак прокурорът изразява опасения относно безпристрастността на запитващата юрисдикция да продължи да разглежда делото по отношение на останалите подсъдими. От своя страна ПТ счита, че невъзможността да сключи подобно споразумение води до нарушение на правата му по Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“).
24 Що се отнася до допустимостта на преюдициалното запитване, запитващата юрисдикция отбелязва, че делото, с което е сезирана, се отнася до престъпления, попадащи в приложното поле на Рамкови решения 2004/757 и 2008/841, и следователно до „области, обхванати от правото на Съюза“ по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. Тъй като според нея по-специално съгласно член 4, параграф 1, първа алинея от Рамково решение 2004/757 за тези престъпления трябва да се налагат ефективни, съразмерни и възпиращи наказания, към наказателното производство, посредством което се прилагат тези разпоредби, се прилагат изискванията, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и от член 47, първа и втора алинея от Хартата. Освен това тази юрисдикция счита, че редът и условията, предвидени в националното право за сключване на споразумение за решаване на делото, представляват „прилагане на правото на Съюза“ по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, в настоящия случай на член 5 от Рамково решение 2004/757 и на член 4 от Рамково решение 2008/841.
25 При това положение запитващата юрисдикция иска да се установи, на първо място, дали член 384а от НПК е съвместим с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47, първа и втора алинея от Хартата, с мотива че в рамките на наказателно производство, образувано срещу няколко лица, тази разпоредба от българското право изисква да бъде определен съдебен състав, различен от сезирания с делото, който да се произнесе по споразумението за решаване на делото, сключено от един от подсъдимите в съдебната фаза на това производство. Тази юрисдикция обяснява, че целта на член 384а от НПК е да позволи на съдебния състав, който разглежда делото по същество, да продължи производството срещу останалите подсъдими, без да съществува риск да загуби своята обективност и безпристрастност. Посочената юрисдикция обаче счита, че правото на ефективна съдебна защита би било нарушено, ако доказателствата, събрани пред първоначално сезирания съдебен състав, трябва да бъдат преценени от друг съдебен състав.
26 На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 384, алинея 3 от НПК е съвместим с член 5 от Рамково решение 2004/757, с член 4 от Рамково решение 2008/841, с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и с членове 47 и 52 от Хартата, тъй като, когато един от подсъдимите е сключил споразумение за решаване на делото в съдебната фаза на наказателно производство, образувано срещу няколко лица, тази разпоредба от българското право изисква единодушното съгласие на останалите подсъдими, за да може такова споразумение да бъде одобрено, като в досъдебната фаза на това производство няма подобно изискване.
27 Според запитващата юрисдикция чрез сключването и одобрението от съда на споразумение за решаване на делото подсъдимият получава целения от него краен резултат — а именно получаване на по-леко наказание от онова, което би получил, ако делото се разглежда по общия ред. При това положение изискването за единодушно съгласие на останалите подсъдими нарушавало справедливостта на производството по смисъла на член 47, втора алинея от Хартата и ограничавало достъпа до „правни средства“ по смисъла на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС в нарушение на принципа на пропорционалност, предвиден в член 52 от Хартата.
28 На трето място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали, в случай че одобри споразумението за решаване на делото по отношение на ПТ, тя би била длъжна, в съответствие с определение от 28 май 2020 г., UL и VM (C‑709/18, EU:C:2020:411), да се отведе от разглеждане на обвинението против останалите подсъдими, за да им гарантира правото на безпристрастен съд по член 47, втора алинея от Хартата.
29 Тази юрисдикция отбелязва, че отговорите, които Съдът ще даде на въпросите ѝ, ще ѝ позволят по същество да определи дали тя може и дори е длъжна сама да одобри, както е поискал ПТ, сключеното от него споразумение за решаване на делото, при това без съгласието на останалите подсъдими.
30 При тези обстоятелства Специализираният наказателен съд решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Когато се касае за наказателно дело относно обвинение за деяния, попадащи в приложното поле на правото на [Съюза], ще бъде ли съответен на чл. 19, [параграф] 1[, втора алинея] от ДЕС и на чл. 47[, първа и втора алинея] от Хартата национален закон, който изисква друг съд, а не този, който разглежда делото и пред когото са представени всички доказателства, да разгледа по същество споразумение, сключено между прокурора и един подсъдим, като основание за това изискване е наличието на други подсъдими, които не сключват споразумение[?]
2) Съответен ли е на чл. 5 от Рамково решение 2004/757, на чл. 4 от Рамково решение 2008/841, на чл. 19[, параграф] 1 [, втора алинея] от ДЕС и на чл. 52 вр чл. 47 от Хартата национален закон, съобразно който споразумение за прекратяване на наказателното производство се одобрява само след съгласието на всички останали подсъдими и защитници[?]
3) Необходимо ли е съобразно чл. 47[, втора алинея] от Хартата съд, след като разгледа и одобри споразумение, да се отведе от разглеждане на обвинението против останалите подсъдими, при условие че се е произнесъл по това споразумение по начин, който не коментира тяхното участие в деянието и не взима становище относно вината им[?]“.
31 С писмо от 5 август 2022 г. Софийски градски съд (България) уведомява Съда, че вследствие на изменение на закона, влязло в сила на 27 юли 2022 г., Специализираният наказателен съд е закрит и че някои от висящите пред него наказателни дела, включително това по главното производство, преминават, считано от тази дата, в компетентност на Софийски градски съд.
Относно компетентността на Съда
32 Най-напред е важно да се припомни, че Съдът следва да разгледа условията, при които е сезиран от националния съд, за да провери собствената си компетентност или допустимостта на отнесеното към него искане (вж. в този смисъл решения от 4 юли 2006 г., Adeneler и др., C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 42, и от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 29).
По приложимостта на Хартата
33 Член 51, параграф 1 от Хартата предвижда, че нейните разпоредби се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. В член 51, параграф 2 се уточнява, че разпоредбите на Хартата не разширяват по никакъв начин компетенциите на Съюза, определени в Договорите.
34 Посочените разпоредби потвърждават постоянната практика на Съда, съгласно която основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уредени от правото на Съюза, но не и извън тези случаи. Следователно при преюдициално запитване по член 267 ДФЕС Съдът може само да тълкува правото на Съюза в пределите на предоставената му компетентност (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 30 и 31 и цитираната съдебна практика).
35 Понятието „прилагане на правото на Съюза“ по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата предполага между правния акт на Съюза и съответната национална мярка да съществува връзка, надхвърляща сходството между разглежданите области или непрякото въздействие на едната от областите върху другата (вж. в този смисъл решения от 6 март 2014 г., Siragusa,C‑206/13, EU:C:2014:126, т. 24, и от 29 юли 2024 г., protectus,C‑185/23, EU:C:2024:657, т. 42).
36 Съдът вече е приел, че основните права на Съюза са неприложими по отношение на национална уредба, тъй като разпоредбите от правото на Съюза в съответната област не възлагат каквото и да било конкретно задължение на държавите членки във връзка с разглежданото в главното производство положение (вж. в този смисъл решения от 6 март 2014 г., Siragusa,C‑206/13, EU:C:2014:126, т. 26, и от 10 юли 2014 г., Julián Hernández и др., C‑198/13, EU:C:2014:2055, т. 35).
37 Именно с оглед на тези съображения следва са се определи дали, както поддържа запитващата юрисдикция, с българската правна уредба, която урежда споразумението за решаване на делото, се прилага правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата и съответно дали Съдът е компетентен да тълкува посочените от запитващата юрисдикция разпоредби на Хартата.
38 На първо място, доколкото тази юрисдикция счита, че въпросното национално законодателство представлява прилагане на член 5 във връзка с член 4, параграф 1 от Рамково решение 2004/757 и на член 4 във връзка с член 3 от Рамково решение 2008/841, е важно да се посочи, че тези разпоредби от правото на Съюза се съдържат в актове, приети на основание член 31, параграф 1 ЕС, чиито разпоредби са възпроизведени в член 83, параграф 1, първа алинея ДФЕС. Посочените член 4, параграф 1 и член 3 съдържат минимални разпоредби относно санкциите, приложими за наказуемите деяния в областите на престъпна дейност, обхванати от съответните им приложни полета, а именно трафика на наркотици и организираната престъпност.
39 Както по същество посочва генералният адвокат в точки 32 и 33 от заключението си, тяхното прилагане предполага държавите членки да приемат материалноправни законодателни мерки, каквито са член 321 и член 354a, алинея 1 от НК. За сметка на това в областта на наказателното процесуално право, към която по същество спадат българските разпоредби относно споразумението за решаване на делото, а именно член 384, алинея 3 и член 384а от НПК, нито един законодателен акт на Съюза с предмет този вид споразумение, не е приет на основание член 31 ЕС или член 82 ДФЕС, който определя компетентността на Съюза в областта на наказателното процесуално право.
40 От това следва, че връзката между разпоредбите на наказателното материално право на Съюза, посочени в точка 38 от настоящото съдебно решение, и разпоредбите на българското наказателно процесуално право, които уреждат разглежданото в главното производство споразумение за решаване на делото, не надхвърля сходството или непрякото въздействие на първите върху вторите. При тези условия между тях не може да се установи връзка по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 35 от настоящото решение.
41 На второ място, член 5 от Рамково решение 2004/757 и член 4 от Рамково решение 2008/841, носещи заглавие и в двата акта „Особени обстоятелства“, се ограничават до това да предвидят, че държавите членки могат да вземат необходимите мерки с оглед на намаляването на посочените в тези рамкови решения наказания, когато извършителят на престъплението се откаже от своята престъпна дейност в областите, обхванати от посочените рамкови решения, и предостави на административните или съдебните органи информация, която при други условия те не биха могли да получат, като им помага по-специално да идентифицират или да подведат под отговорност другите участници в престъплението или да открият доказателства. Тези разпоредби от правото на Съюза не уточняват нито реда, нито условията за сключване на споразумение за решаване на делото и също така не задължават държавите членки да приемат законодателни актове в тази област, противно на изискванията на посочената в точка 36 от настоящото решение съдебна практика, за да може да се установи връзка между посочените разпоредби от правото на Съюза и разпоредбите на българското право, които уреждат споразумението за решаване на делото.
42 В резултат от изложените по-горе съображения разпоредбите на НПК относно сключването и одобряването на споразумение за решаване на делото, и по-специално член 384, алинея 3 и член 384а от НПК, не представляват „прилагане“ на разпоредбите на Рамкови решения 2004/757 и 2008/841 по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.
43 Следователно Съдът не е компетентен да отговори на поставените от запитващата юрисдикция преюдициални въпроси, доколкото те се отнасят до член 5 от Рамково решение 2004/757, член 4 от Рамково решение 2008/841, член 47, първа и втора алинея и член 52 от Хартата.
По приложимостта на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС
44 По силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС държавите членки установяват правните средства, необходими, за да се гарантира на правните субекти зачитането на правото им на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. В този смисъл държавите членки следва да предвидят система от способи за защита и производства, които да осигурят ефективен съдебен контрол в тези области (решения от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses,C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 34, и от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 34 и цитираната съдебна практика).
45 Що се отнася до приложното поле ratione materiae на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, тази разпоредба визира „областите, обхванати от правото на Съюза“, независимо от случаите, в които държавите членки прилагат това право (решения от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses,C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 29, и от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 35 и цитираната съдебна практика).
46 Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС по-специално следва да се прилага към всеки национален орган, който може да се произнася като юрисдикция по въпроси, които се отнасят до тълкуването или прилагането на правото на Съюза и които следователно спадат към области, обхванати от това право (вж. в този смисъл решения от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses,C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 40, и от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 36 и цитираната съдебна практика).
47 Такъв е случаят със запитващата юрисдикция, която в настоящия случай следва да се произнесе по въпроси, свързани с тълкуването и прилагането на рамкови решения 2004/757 и 2008/841, транспонирани в българския правов ред посредством разпоредбите на НК, така че тази юрисдикция трябва да изпълни изискванията за ефективна съдебна защита, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.
48 При тези условия Съдът е компетентен да тълкува член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС в рамките на настоящото дело.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
49 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, съгласно която ad hoc съдебен състав, а не разглеждащият делото съдебен състав, е компетентен да се произнесе по споразумение за решаване на делото, сключено между един подсъдим и прокуратурата в съдебната фаза на наказателно производство, когато същото производство се води и срещу други подсъдими.
50 Макар организацията на правосъдието в държавите членки, и по-специално създаването, съставът, правомощията и функционирането на националните съдилища, да е от компетентността на държавите членки, същите все пак остават длъжни при упражняването на тази компетентност да спазват задълженията, които произтичат за тях от правото на Съюза, и по-конкретно от член 19 ДЕС (решение от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 44 и цитираната съдебна практика).
51 Принципът на ефективна съдебна защита, посочен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, представлява общ принцип на правото на Съюза, прогласен по-специално в член 47, втора алинея от Хартата. Следователно последната разпоредба трябва надлежно да бъде взета предвид при тълкуването на този член 19, параграф 1, втора алинея (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 45 и цитираната съдебна практика).
52 Освен това съгласно член 52, параграф 3, първо изречение от Хартата съдържащите се в нея права имат същия обхват и смисъл като съответстващите им права, гарантирани от ЕКПЧ. Съгласно второ изречение от посочената разпоредба това не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита. Съгласно Разясненията относно Хартата на основните права (ОВ C 303, 2007 г., стр. 17) член 47, втора алинея от Хартата съответства на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ. Следователно Съдът трябва да гарантира, че даваното от него тълкуване по настоящото дело осигурява равнище на защита, което не се отклонява от гарантираното с член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, така както е тълкуван от Европейския съд по правата на човека (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 46 и цитираната съдебна практика).
53 По силата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС всяка държава членка трябва да гарантира, че органите, които като „юрисдикции“ по смисъла на правото на Съюза са призвани да се произнасят по въпроси на прилагането или тълкуването на това право и съответно са част от системата ѝ от способи за защита в областите, обхванати от правото на Съюза, отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита, сред които в частност и изискването за независимост (вж. в този смисъл решения от 21 януари 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 220 и 224, и от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 47).
54 Освен това Съдът вече е уточнил, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — който възлага на държавите членки задължение за постигането на ясен и точен резултат, по-специално що се отнася до независимостта и безпристрастността на съдилищата, които трябва да тълкуват и прилагат правото на Съюза — има директен ефект, който предполага да се остави без приложение всяка национална разпоредба, съдебна практика или практика, която противоречи на тези разпоредби на правото на Съюза, както са тълкувани от Съда (решение от 5 юни 2023 г., Комисия/Полша (Независимост и личен живот на съдиите), C‑204/21, EU:C:2023:442, т. 78 и цитираната съдебна практика).
55 Това изискване за независимост включва два аспекта. Първият аспект, който е външен, изисква съответният орган да упражнява функциите си напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид, като по този начин е защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на преценката на членовете му и да повлияят на техните решения. Вторият аспект, който е вътрешен, е свързан с понятието за безпристрастност и визира еднаквата отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси с оглед на предмета на спора. Този аспект изисква запазването на обективност и липсата на всякакъв интерес от изхода на спора извън строгото прилагане на правната норма (решение от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 50 и 51 и цитираната съдебна практика).
56 В настоящия случай от акта за преюдициално запитване е видно, че прокурорът е уведомил запитващата юрисдикция за опасенията си относно безпристрастността на съдебния състав, разглеждащ делото в главното производство, да продължи производството по отношение на останалите подсъдими, ако трябва да одобри споразумението за решаване на делото по отношение на ПТ.
57 Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 66 от заключението си, когато, както е в настоящия случай, срещу няколко лица са повдигнати обвинения за участие в една и съща организирана престъпна група и едно от тях сключи в съдебната фаза на това производство споразумение, в което признава вината си, определянето на ad hoc съдебен състав, който да се произнесе по посоченото споразумение, представлява правораздавателна мярка, която държавите членки могат да предвидят, за да гарантират и дори да засилят спазването на изискванията за независимост и безпристрастност на съдебния състав, който следва да се произнесе по отношение на подсъдимите, които не са признали вината си — изисквания, които произтичат от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.
58 Така в своето решение от 25 ноември 2021 г., Mucha с/у Словакия (CE:ECHR:2021:1125JUD006370319, § 62—64 и 66), Европейският съд по правата на човека установява наличието на нарушение на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, що се отнася до принципа на безпристрастност и на принципа на презумпцията за невиновност, в случай, в който един и същи съдебен състав се е произнесъл, на първо време, по споразуменията за признаване на вина на осем лица, обвинени в участие в престъпна група, а след това, по основателността на обвинението, повдигнато срещу друго лице, обвинено за участие в същата престъпна група, тъй като съдебните решения за одобряване на тези споразумения съдържат специфична и конкретна формулировка относно деянията, в извършването на които е обвинено последното посочено лице, и следователно са накърнили правото му да се счита за невиновно до момента, в който неговата вина е надлежно доказана. Този съд заключава, че опасенията относно безпристрастността на посочения съдебен състав са били обективно обосновани.
59 Освен това запитващата юрисдикция счита, че в рамките на наказателно производство, в което е повдигнато обвинение срещу няколко лица, назначаването на ad hoc съдебен състав, който да се произнесе по споразумение за решаване на делото, може да наруши принципа на непосредственост на наказателното производство.
60 Този принцип предполага, че лицата, които трябва да вземат решение относно вината или невиновността на обвиняемия, по принцип трябва лично да разпитат свидетелите и да оценят тяхната надеждност, тъй като един от важните елементи на справедливия съдебен наказателен процес е възможността обвиняемият да се срещне със свидетелите в присъствието на съдията, който в крайна сметка постановява решението (вж. в този смисъл решение от 29 юли 2019 г., Gambino и Hyka, C‑38/18, EU:C:2019:628, т. 42 и 43).
61 В настоящия случай, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 73 от заключението си, определянето на ad hoc съдебен състав, който да се произнесе по споразумение за решаване на делото като разглежданото в главното производство, не може да накърни принципа на непосредственост на наказателното производство. Всъщност, след като обвиняемият реши доброволно да се признае за виновен, след като е напълно наясно с деянията, в които е обвинен, както и с правните последици, които произтичат от неговия избор, той се отказва, както следва от член 381, алинея 6 от НПК, „от съдебно разглеждане на делото по общия ред“ и от някои произтичащи от него права.
62 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба от националното право, съгласно която ad hoc съдебен състав, а не съдебният състав, който разглежда делото, е компетентен да се произнесе по споразумение за решаване на делото, сключено между подсъдим и прокуратурата в съдебната фаза на наказателно производство, когато същото производство се води и срещу други подсъдими.
По втория въпрос
По допустимостта
63 В писменото си становище Европейската комисия твърди, че мотивите на преюдициалното запитване по втория въпрос, доколкото се отнасят до тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, са „много лаконични“ и не отговарят на изискванията, произтичащи от член 94 от Процедурния правилник на Съда.
64 Съгласно постоянната съдебна практика въпросите, свързани с тълкуването на правото на Съюза и поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. в този смисъл решения от 15 декември 1995 г., Bosman,C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 61, и от 8 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Служебна проверка на задържането), C‑704/20 и C‑39/21, EU:C:2022:858, т. 61).
65 След като актът за преюдициално запитване е основание за производството за преюдициално запитване пред Съда на основание член 267 ДФЕС, в този акт националната юрисдикция трябва ясно да посочи фактическата обстановка и правната уредба в основата на спора в главното производство и да даде минимум обяснения за причините да избере разпоредбите от правото на Съюза, които иска да бъдат тълкувани, както и връзката, която прави между тези разпоредби и приложимото към спора, с който е сезирана, национално законодателство. Тези кумулативни изисквания относно акта за преюдициално запитване са изрично посочени в член 94 от Процедурния правилник (вж. в този смисъл решение от 4 юни 2020 г., C.F. (Данъчна ревизия), C‑430/19, EU:C:2020:429, т. 23 и цитираната съдебна практика).
66 В настоящия случай запитващата юрисдикция излага в достатъчна степен обстоятелствата по делото в главното производство и посочва подробно приложимите национални разпоредби. Тя сочи и причините, поради които има съмнения относно съвместимостта по-специално на член 384, алинея 3 от НПК с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. Всъщност тази юрисдикция счита, че изискването за съгласие на всички останали подсъдими за одобряването на споразумение за решаване на делото, сключено от един от тези подсъдими в съдебната фаза на наказателно производство, образувано срещу няколко лица, „неоснователно“ ограничава „правното средство за защита“, което според нея представлява едно такова споразумение за този подсъдим, тъй като със сключването и одобряването на въпросното споразумение подсъдимият „получава целения от него краен резултат — а именно получаване на по-леко наказание от онова, което би получил, ако делото се разглежда по общия ред“. Тази юрисдикция счита също така, че подобно ограничение може да наруши „справедливостта на производството“.
67 Следователно, противно на твърденията на Комисията, що се отнася до този въпрос преюдициалното запитване отговаря на изискванията по член 94 от Процедурния правилник и следователно е допустим, доколкото се отнася до тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.
По същество
68 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, съгласно която в наказателно производство, образувано срещу няколко подсъдими за участие в една и съща организирана престъпна група, одобряването от съда на споразумение за решаване на делото, сключено от един от подсъдимите и прокуратурата в съдебната фаза на това производство, е обусловено от съгласието на всички останали подсъдими.
69 Както посочва запитващата юрисдикция, в главното производство това изискване „обслужва интереса на част от останалите подсъдими, срещу които ПТ би могъл да даде показания като свидетел, след като бъде одобрено споразумението против него“. Освен това в отговор на искане на Съда за разяснения, отправено на основание член 101, параграф 1 от неговия процедурен правилник, запитващата юрисдикция уточнява, че съдът, който разглежда делото против останалите подсъдими, „е обвързан“ от посоченото в споразумението за решаване на делото, сключено от един от подсъдимите.
70 В този контекст изискването за съгласие на другите подсъдими попада в обхвата на правото на справедлив съдебен процес и на правото им на защита. Зачитането на тези права обаче е един от елементите, които са неразделна част от основния принцип на ефективна съдебна защита по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, подобно на понятието „справедлив съдебен процес“ по член 6 от ЕКПЧ (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Полша (Дисциплинарен режим на съдиите), C‑791/19, EU:C:2021:596, т. 203).
71 Този основен принцип на правото на Съюза е нарушен, ако съдебното решение се основава на факти и документи, с които самите страни — или една от тях — не са могли да се запознаят и по които съответно не са могли да вземат отношение (вж. в този смисъл решения от 22 март 1961 г., Snupat/Върховен орган, 42/59 и 49/59, EU:C:1961:5, стр. 156, и от 17 ноември 2022 г., Harman International Industries,C‑175/21, EU:C:2022:895, т. 63). Освен това принципите на справедлив съдебен процес изискват, когато е уместно, да се балансират интересите на защитата с тези на свидетелите или на пострадалите лица, призовани да дадат показания (решение от 29 юли 2019 г., Gambino и Hyka, C‑38/18, EU:C:2019:628, т. 41).
72 С оглед на гореизложеното принципът на зачитане на правото на защита не може да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби на националното право като член 384, алинея 3 от НПК, целящ да се гарантира това право на подсъдимите, които трябва да бъдат съдени в последващо наказателно производство, тъй като не са признали вината си, като се има предвид не само информацията за тях, която може да се съдържа в споразумението за решаване на делото, сключено от подсъдимия, който се е признал за виновен, но и изявленията, които той би могъл да представи като свидетел пред съдебния състав, който ще се произнесе по наказателната отговорност на другите подсъдими.
73 С оглед на изложените по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба от националното право, съгласно която в наказателно производство, образувано срещу няколко подсъдими за участие в една и съща организирана престъпна група, одобряването от съда на споразумение за решаване на делото, сключено между един от подсъдимите и прокуратурата в съдебната фаза на това производство, е обусловено от съгласието на всички останали подсъдими.
По третия въпрос
74 Както следва от точка 42 от настоящото решение, Съдът не е компетентен да отговори на третия въпрос, тъй като той се отнася единствено до тълкуването на член 47 от Хартата.
По съдебните разноски
75 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
1) Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба от националното право, съгласно която ad hoc съдебен състав, а не съдебният състав, който разглежда делото, е компетентен да се произнесе по споразумение за решаване на делото, сключено между подсъдим и прокуратурата в съдебната фаза на наказателно производство, когато същото производство се води и срещу други подсъдими.
2) Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска разпоредба от националното право, съгласно която в наказателно производство, образувано срещу няколко подсъдими за участие в една и съща организирана престъпна група, одобряването от съда на споразумение за решаване на делото, сключено между един от подсъдимите и прокуратурата в съдебната фаза на това производство, е обусловено от съгласието на всички останали подсъдими.
Jürimäe
Jääskinen
Piçarra
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 28 ноември 2024 година.
Секретар
A. Calot Escobar
Председател
K. Lenaerts
( *1 ) Език на производството: български.