Производството е по чл. 208 и сл. и по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна и по частна жалба на директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в [община] срещу Решение №1400 от 23.07.2014 г. и Определение №197 от 21.01.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановени по административно дело №402/2014 г.

С обжалваното решение съдът обявил нищожността на отказ, изх. №2858 от 17.12.2013 г. на директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в [община], потвърден от него с писмо, изх. №25,26 от 13.01.2014 г., за отписване като погасени по давност на задължения за местни данъци и такси на Д.К.К, изпратил преписката на публичния изпълнител в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, [населено място], и осъдил [община] да заплати на Д.К.К 310, 00 лв. разноски по делото.

С обжалваното определение съдът осъдил [община] да заплати на Д.К.К 300, 00 лв. разноски по делото. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - директорът на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ в [община], счита обжалваното решение за недопустимо, както и за неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Съдът следвало да се произнесе с определение, защото задълженията, за които се иска отписване по давност, са установени с акт за публично вземане. С оглед на това същият следвало да бъде подложен на контрол за законосъобразност, още повече, че влезлият в сила акт е изпълнително основание. В случай, че за част от установените задължения е изтекла погасителна давност, и е направено възражение, актът трябва да бъде отменен в съответната му част, защото в противен случай ще послужи като изпълнителен титул за погасени по давност данъчни задължения. Не е допустимо да се обжалва пред съд данъчен акт при условие, че не е обжалван по административен ред – чл. 156, ал. 2...