Р Е Ш Е Н И Е

№ 40

гр. София, 14.03.2019 година

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. А

ЧЛЕНОВЕ: П. Ш

Н. Т

при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Любенов, като изслуша докладваното от съдията Шишкова КНД № 53/19г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия М. С. У. Б. срещу решение № 33 от 03.12.2018г., постановено по ВНОХД №103/2018г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд, с което е потвърдена присъда от 18.01.2018г. по НОХД № 1362/2013г. на Специализирания наказателен съд, 18 състав. В жалбата са релевирани и трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НК, но са изложени доводи единствено за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че както в обвинителния акт, така и в атакуваното решение не е се сочи коя точно дейност на подсъдимия го прави съпричастен към организираната престъпна група, че анализът на доказателствата е непрецизен, и че присъдата почива на предположения.

В съдебно заседание защитникът на Б. изтъква, че изводите на АСпНС за вината му почиват единствено на информация за връзките му със свидетел, който е починал и не може да бъде разпитан, както и на показания, в които само се споменава името му, без да съдържат конкретика. Така развитите доводи по същността си са за необоснованост на съдебните актове и са извън предмета на касационната проверка. Допълнително се аргументира неправилно приложение на материалния закон, поради неправилно осъждане на невинен подсъдим, както и явна несправедливост на наказанието, при определянето на което...